ЕЖЕЛЮБОВНА ПОЕМА

web | Ежелюбов

1.
Последен хороскоп
Ежелюбов... Ежелюбов... Ежелюбов...
Не я търсете върху картата на зодиака,
дори на врачката окото може да не я съзре,
самата аз не подозирах нищичко за нея,
не знаех, че ми е съдба, когато ме уцели
Стрелецът (бъдещият мой ежелюбим).
Било е тъкмо след годината на огъня,
излизах от големия пожар... възпламенила
ме беше лудостта ми да спася от овъгляване
училището в Мугла... та едва ме угаси реката,
ох, на премеждия ми е вървяло по вода,
бе февруарски случаят, знамение поредно,
че съм родена в лоното на Водолея.
Изпълни му се волята... и забълбука дъжд,
чадърите прокапаха и се разплака сватбата,
горчивото се лееше, семейни делници потекоха,
и колко пяна се оттече, колко мръсна пяна,
мехури, сиромашки споменчета от богатото пране,
пране, пране (живеехме под наем и хазаинът
ми сочеше със укор водомера)... а капчука
ми отброяваше скъпернически всеки миг.
Преглъщах си сълзите, да не навлажня солта
на новите животи: запрохождаха деца, приятелки
прииждаха, развеждаха се дами и валета,
размесиха се всички зодии, стълпотвориха се
наречия и имена, числа и календари.
И в залисията как непредсказан бе часът
на земетръса! - люшна ме, разбърка ме изцяло,
разля кафето, а когато ужасът се уталожи,
на дъното на чашата прочетох озарена:
Ежелюбов, подхвърлената дъщеря на зодиака,
тринайсета, последна... и щастлива участ.
(Звучи като ежелюбовежелюбовежелюбовна
магия, детска игрословица, молба!)

2.
Долу на земята
Нехаен мъж, заспал в детинска поза,
стопанин на размекнатото пладне,
това е той - самият ми живот -
ежеминутен, ежедневен и ежелюбовен,
щастлив по навик, самовлюбен до ушите.
(Не иде нито да замахнеш с чехъл,
ни галещия въздух с вик да нараниш!)
Но както е полегнал тук, на тоя припек,
коя ли пепелянка ще ми го събуди?
Защото много хубаво не е на хубаво,
отдавна са предупредили змийските езици.
Добре че слънцето високо в небесата
стои на стража - с лъчезарен ореол
и пременено в ризница от златни люспи,
прилича ми на оня воин, на победоносеца,
промушил с копието змея седмоглав.
И погледът неволно се възнася,
благодарейки за небесната закрила.
Ала внимание... тук, долу на земята...
един учебник по естествознание изшумоля:
"Започне ли доброто слънце да прежуря,
и злото изпълзява изпод камъка."

3.
Епикриза на цветето
Денят бе слънчев - и не беше петък.
Крилца разпери ежевлюбена калинка,
отлитна в най-щастливата посока.
Отвсякъде струеше омагьосан въздух,
запърха курсът по балет за пеперуди,
небето се замрежи и земята се завъртележи,
а детското калейдоскопче се разсипа
на синьо, пеперудено, омайно и оранжево.
Но изведнъж ми причерня пред всичките очи
и всички коренчета в мен изтръпнаха:
- Цветето вдига висока температура!
Когато съм прогледнала... не помня как...
съзрях го, беше прежълтяло от уплаха.
И мокро от безпомощни сълзи горкото,
детето - мое и на цялата природа.
(Два страшни паяка линчували една мушица,
а то се стреснало и чак му прилошало!)
Напръсках го с вода от извора, светена,
и уроките с бодро вятърче издухах,
и седем приспивателни джуджета съчиних.
Но чувам, още шушнат си тревите:
- Цветето вдига висока температура...
Каквито щастия и да бълнува то насън
и колкото да вярвам, че цъфти от здраве,
ти пак ще си нащрек, ежелюбов -
мой буден, мой дежурен термометър.

4.
Санатариум
Облечен в бяло и сърдечно засиял на входа,
посреща ме с традиционното: "Здравей!"
Една от многото, безименна съм, но когато
ме опознае и ми разреши да се държа по свойски,
ще го наричам годеник на любовта към ближния,
ежелюбовник на надеждата за оздравяване.
Пък и на вярата, на третата сестра, е близък
(за медицинските сестри да не говорим).
Обаче аз сега ще трябва да говоря, трябва
да не мълча, да му изплача всичките си болки!
...Но откъде да започна, какво ли ще разбере,
и как да му преведа на латински: няма нарушаване
на вестибуларния апарат (има ходене по опънати
от грижата нерви), няма изгубен от късогледството
блясък (има девет диоптъра четене, бляскави томове
в сумрачни стаи) и няма атрофия, няма атрофия!
(има работа, нощна работа, работа нощем, насаме,
в чест на живота)... ето че всичко си казах,
а само едно ще попитам, принадлежи ли ми...
...Един момент, той втренчва рентгенови очила,
пропусна да ми споменеш, че тази язвичка
е автограф от фаса на разсеяно величие,
злокачествените образувания са кални петънца
от дейността на преуспели инквизитори, нефритът
е скъпоценен камък, хвърлен в твоята градина
от вечната доброжелателка, смъртта... и слушай,
търпението, този твой порок, ще те изчерпи,
дългът ще ти скъси живота... ти живееш
единствено на своя отговорност вече!
Говоря ти като човек, макар и санаториум.

5.
Приказки по телефона
...Ако на лястовичката й хрумне
да се засели в телефонната палата,
дали ще слуша повече от мен
пиукаме на чужди безпризорни тайни?
Защото моят дом е тяхна крепост,
а аз съм крепостна на денонощна служба.
И телефон в ухото ми звънизвънизвънизвъни,
избира ме за събеседничка ежелюбима.
Какво ли този път ще ми поиска?
Да дам съвет, по-бърз от бърза помощ,
да стопля спешно някакъв премръзнал глас
или да приютя една бездомна изповед?
Или да разплета кълбо объркани сплетни,
но без да свързвам два лъжливи края?
Благоволяват с мен да разделят
понякога и безработните си настроения,
и безстопанствените клюки даже...
ах, разни дамички със празни думички.
Разбира се, естествено, дочуване.
Та може ли добрата самарянка (дежурната на 51-94-82) да викне:
- Не чувате ли, ало, затворете!
Днес искам да си помълча ежелюбовно
с онази лястовичка от централна поща.
И ако няма други задължения за вечерта,
ще се примоля да ми изпиука
три детски приказки по телефона.

6.
Голямото съсредоточаване
Смрачава се: у нас и по света...
...дори и най-разсеяните погледи
ще станат телевизионни очевидци...
...но съсредоточавайки се в правилата,
дечица ще играят на "не се сърди, човече"...
...а вече съсредоточени пълководчета
Ще разиграват пъкловодческите си маневри...
Какво ужасно средоточие на многоточия!
Разтривам слепоочия и стискам зъби -
ще трябва всичката ежелюбов да съсредоточа.
Следите от игри (или войни?) ще заличавам,
сълзи ще пресушавам, нервни телефони
с утехи от домашната аптечка ще лекувам,
а после, възцаря ли обичайния си мир,
ще се търкууулна подир приказната питка
и ще раздам по хапчица на всяко будно кътче.
Щом загася светулките и унеса щурчетата,
помагай, нощ, на колене ти падам! -
веднъж да допълзя до най-дълбокия ти миг,
изтръпнала, като над кладенец ще се надвеся
и ще се взирам дълго... дълго... дълго...
та вдън живота си дано прогледам.
Но след голямото среднощно съсредоточаване
избухнат ли душите, измълчани в мен,
ще бъде само плач за посветени,
въздишаме в тетрадката по бързопис.

7.
На пресекулки
          След огромната съботна проза... в нощ
неделна, почти религиозна... боже на думите,
прости моите изневери (бях с друго заета
и време за теб не намерих). Но ето ме, пак
съм послушна антена... диктувай, недей ме
оставя сама безсловесно да стена!
          Отвикнах, на други вълни съм живяла. А
толкова ми се насъбра през тия години. Ако
можех сега да си разчупя черупката... да си
изпея и най-детските тайни. Или да отскубна
перце от ежелюбовната перушина... да оставя
писмо до поискване... и да замина.
          Къде ли, освен при приятелките. Едната
е в болница, другата дава нощни дежурства,
третата учи радиожурналистика: следдипломна
квалификация. Вечер застава пред микрофона
и синкаво изчуруликва всички свои световни
тревоги. (Казах "микрофон" и ме рязна гласът
на Ахматова, обезсмъртил високоговорителите
от ленинградската блокада)... Бях ли някога
млада, нима, докога ще съм млада?
          Паметта ме обсажда с мъчителни спомени.
Милост, милост за мен, за далечни и близки.
На радиоговорителката военните комюникета
й забраниха женитба. Другата, вечно дежурна,
вече свикна да сънува кошмарите си наяве.
А болната, тази от бялата стая... край нея
на пръсти виновната мисъл витае.
          Разбирам какво колко струва на всички.
Затова: обичам ги. След огромната съботна
проза... в нощ неделна, почти религиозна...
боже на словото, дай ми куража, вместо тях
(и за тях) да изкажа онова неизказано още,
премълчаното, страшното, нощното.

© Малина Томова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2004
Малина Томова. Ежелюбов. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Малина Томова. Ежелюбов. Пловдив, 1987.