АНАЛИТИЧНО ЗА ВИРТУАЛНОТО

Интервю с Георги Чобанов по повод 7-та годишнина от създаването на LiterNet

Мария Попова

web

Развитието на интернет пространството на български език предлага интересно съчетание между различни културни форми - литература, изкуство, музика, намерили своя втори живот в новата виртуална среда. Какво представлява LiterNet и как се вписва в този процес?

Литературна мрежа / LiterNet е създаден като комплексна интерактивна хипертекстова виртуална платформа (портал) с цел професионално представяне на стойностни текстове и автори. В случая под комплексна се разбира - не само електронно публикуване (Електронно издателство, Електронни списания), но и предлагане на хартиени книги (Електронна книжарница), популяризиране на е-публикации извън LiterNet (текстове - в Библиотеката, сайтове - в Уеб каталога), представяне на имейли за контакт с авторите (Имейл каталога, но и имейли към авторските страници), представяне на случващото се в културния живот (Електронния бюлетин), представяне на имена от областта на визуалното изкуство (в Галерия & Списание). А под интерактивна трябва да се разбира всеобхватната имейл кореспонденция между редактори, автори и читатели, между автори и автори, между автори и читатели, чат (HumanClick), ICQ, Форум (Поетична тетрадка, а предстои и създаването на група форуми). Но преди всичко интеракцията е в текстовете, в техните "пресичания" и "мълчаливи диалози", в този смисъл интеракцията е колкото интерсубектна, толкова и интертекстна.

Хипертекстът представя тоталната обвързаност между текстовете, създаването на "мрежа" (Литературна мрежа / LiterNet) между отделни текстове и автори чрез набор от каталози - авторски, жанрово-тематични, дисциплинарни, хронологични, така че при четене в конструирането на творбата да се включат разнородни контексти, които равновесно да предзададат, но и освободят от предпоставеност всеки прочит, поставяйки читателя пред изпитанието на избора.

Създаден е на доброволен принцип, изключително динамичен екип, в смисъл на бързо реагиращ, но и на променящ се, обвързан с различни зони на LiterNet, включващ професионалисти в отделните направления и разположен в различни географски точки в България и по света. За по-лесното функциониране на цялото се спазват специално създадени Правила за редакторите, на чиято база се извършва комуникацията и текстообменът вътре в рамките на редакцията, а в последно време използваме и възможностите на системи за управление на съдържанието (CMS). Досещате се, че за да работи подобно гигантско образувание, е нужна отлична организация и сътрудници, които обичат работата в екип, като ролята на главния редактор в цялостната координация е решаваща.

Поддръжката на подобна медиа е скъпо струваща инвестиция, въпреки че сайтът стартира и дълго време се поддържаше изключително с лични средства и с помощта на интернет провайдъри (Revolta Ltd, Студио Ида). Впоследствие се получиха целеви средства от участие в различни проекти (Сорос Център, Министерство на културата, Община Варна, Институт за литература и пр.), от получаването на награди (Национална награда "Хр. Г. Данов", 2004), от политиката на привличане на средства срещу предоставяне на услуги (продажба на хартиени книги през електронната книжарница; редакторски, коректорски, издателски, рекламни услуги).

Технологичното обновление и текстуалното разрастване на LiterNet обаче предполагат акумулиране на значителни средства, за да се осигури нещо повече от нормалното функциониране на сайта, а набираните до момента средства са крайно недостатъчни за цялостна технологична промяна. Ето защо си позволявам да се обърна към нашите читатели да подпомогнат развитието на портала чрез дарения на обявените в сайта банкови сметки на Сдружение "Литернет". Разширяването на предлаганите услуги и добрата воля на дарителите са пътищата за осъществяване на стратегическата цел на LiterNet: да постига приходи, които не само да позволят медийна независимост и необвързаност, както и досега, но и да спомогнат технологичното обновление и по-добрата конкурентоспособност спрямо агресивно навлизащите в интернет, богато подплътени с финансови средства, сайтове. Както виждате, отликите от традиционните медии са повече от приликите.

Ако "обществото" са читателите и авторите, то интересът към LiterNet е висок - поне ако се съди от тракерите (4-5 000 уникални посещения на ден, 1000-1500 уникални посещения само на главната страница), от несекващия поток от текстове и от вниманието от страна на утвърдени автори, на университетски и академични звена, на медии и издателства, на писателски и образователни организации...

Ако обаче се има предвид излъченото и облечено във власт малцинство, то интересът е нулев. Симптоматично е, че за целите на образованието се наливат огромни средства в набързо сформирани бизнес формации и се прави претенциозен платен портал под името znam.bg , в който са прехвърлени по спешност CD-енциклопедии и са включени текстове без представа за авторските им права. Симптоматично е, че се дават грешни пари за т.нар. обучители на учители, вкл. по български език и литература, като се връщаме към взаимоучителната метода на Възраждането във века на дистанционните и мобилни технологии. Без да се прояви хаберие какво е направено досега, как то може да бъде интегрирано в образователните стратегии на българското правителство; без широка обществена дискусия, крачката напред ще е съпроводена с две крачки назад.

LiterNet е отворено пространство за разнородни литературни и хуманитарни текстове, инициативи, проекти. Всеки има право да предложи свой текст за публикуване - от дебютанта до академика, но публикация получават само текстове, които са получили положителна оценка от страна на редакцията. Прави се подбор не на автори, а на текстове. Работи се с авторите/преводачите/съставителите по подобряване на текстовете и тяхното представяне във виртуалното пространство. Текстове, които отпадат или които се връщат на автора за доработка задължително се придружават от съпътстващи пояснения с рецензиращ характер. Намесата на редактора в текста е минимална, само при крайна необходимост, съгласувана с автора/преводача/съставителя. Много важна е фигурата на коректора - и по отношение на езиковата и пунктуационна култура на текста, и по отношение на стандартизирането на справочния апарат. Изключително значение отдаваме на представянето (графично, навигационно и контекстуално) на всеки един текст или книга - чрез включването им в съответните рубрики, чрез различните варианти за съседства между текстове, чрез системата от надзаглавия и тематично-жанрови блокове, които "отварят" текста към читателя.

До момента сме представили като първи или поредни издания над 250 електронни книги (ISBN 954-90966 || ISBN 954-304). Те са създадени в сътрудничество с автори, преводачи, съставители, гост-редактори; като единични заглавия или като поредици от книги; в т.ч. първи издания на руски и английски език. Публикувани са и 74 броя от Електронно списание LiterNet (ISSN 1312-2282) и 42 броя от списание "Български език и литература" (научно-методическо списание на Министерството на образованието и науката).

Сред най-значимите издателски проекти мога да посоча няколко многотомни издания, публикувани или в процес на публикуване: поредицата "Неприспособимите" (27 стихосбирки от 80-те г. на ХХ век), под редакцията на Албена. Вачева; библиотеката "Български писатели" (шесттомник на М. Арнаудов), под редакцията на Албена Вачева, Николай Аретов и Георги Чобанов; четирите тома на "Култура и критика", под редакцията на Албена Вачева, Йордан Ефтимов и Георги Чобанов; шесттомната поредица "Историография и критика (Петте първи български литературни истории и тяхната рецепция)", под редакцията на Албена Вачева; поредицата "Български песенен фолклор" (до момента 25 тома с народни песни) с редактор и съставител Тодор Моллов, шестте тома на "Български фолклорни мотиви", с редактор и съставител Тодор Моллов, поредицата от лекции, изнесени от гост-лектори в Югозападния университет "Неофит Рилски" "Литература в дискусия", с редактори Е. Тачева, А. Вачева, Р. Хаджикосев. И това са проекти, които продължават своето развитие и занапред.

Не бива да пропусна и първите издания на книгите на Янко Янев "Безумие и свобода. Критика и есеистика", с редактор и съставител Таня Гергова, както и двете книги на Пьотр Бицили. "У истоков русской общественной мысли" и "Салимбене и Пушкин", с редактор Галина Петкова.

В LiterNet са представени и няколко антологии: "Светлината на света. Антология на немската поезия", идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов; "Българската поезия от 60-те години на XX век", със съставител Антоанета Алипиева; "Български поети от Бесарабия и Таврия", съставител Елена Налбантова; "Кулата на Жълтия Жерав. Антология на китайската поезия", съставители Лина Бакалова и Анатолий Буковски.

Напоследък в поредица публикации се изследва същността на онлайн литературата - каква е връзката й с традиционната литература, кое поражда появата й (която често е резултат от възрожденския ентусиазъм на различни интернет потребители), доколко тя може да бъде изява на някакъв културен авторитет и национална представителност?

Когато говорим за текстове, подчинени на традиционното разбиране за литература, няма особено значение дали един текст ще достигне до своята аудитория по хартиен или по електронен път. Подобна публикаторска дейност може да бъде възрожденско начинание по своя характер и мотиви на възникване и функциониране, но може да бъде в същото време и авторитетно и представително начинание. Много по-важно е кой стои зад едното и зад другото, доколко се поддържа професионално ниво на изданията, доколко се участва в литературния и културния живот на страната, доколко се успява в създаването на литературни и културни събития, надхвърлящи аудиторията на изданието, доколко самата аудитория е качествена.

В този смисъл и в хартиения, и в електронния вариант на битуване на литературата може и съществува нерядко ниско ниво на подбор на текстовете и авторите (ако такъв въобще се прави). Предпоставка за това е фактът, че в интернет публикуването най-често е свободно, безплатно, т.нар. самопубликуване, а в хартиения свят - от своя страна - публикуването е комерсиализирано или самиздатско, в смисъл на финансирано от автора като условие за публикуване, което води до същите качествени резултати.

За да се утвърди новото битие на литературните и хуманитарните текстове, е нужно да се създават такива текстуални полета, които да се основават на професионализъм, свобода и качествен редакторски и коректорски контрол (в добрия смисъл на думата). Само тогава може да се извършва автоселекция на текстовете и авторите, преди те да са изпратени в редакцията. Защото натрупаният културен авторитет - без значение дали издателството е хартиено или електронно - е гарант за качество на самите текстове. Това е още по-силен фактор в интернет среда, защото тук "тиражите" са огромни, а материалната част, "продажбата" на този тираж, не е от значение за представителността и качеството на публикувания текст / книга.

Когато обаче става дума за текстове, които не само се пораждат в интернет среда, но и се основават, съществуват чрез тази нова технологична среда, ситуацията е различна. Защото тези текстове са носители на цялостни характеристики, които хартиеният свят не може дори да наподоби. За съжаление този тип писане, тази креативност е твърде далеч от българските автори, твърде маргинализирана и непопулярна към момента, но със сигурност младите поколения ще постигнат нов синтез и ще променят традиционното разбиране за литература.

Добре, но по какъв начин се прави разграничение между сайтове, които представят предимно масови (да кажем графомански текстове) и такива, които публикуват действително добри текстове? А също как в полето на интернет могат да съжителстват млади, неутвърдени автори и доказани, авторитетни творци?

Ако си спомним началните етапи от развитието на българското литературно пространство, когато липсваше що-годе отчетлива стратификация, днес това далеч не е така. Както сайтовете, така и читателите са разпознаваеми спрямо това кой къде публикува и какво посещава. Както авторите, така и читателите (така е и в хартиеното пространство) се групират спрямо границите на своите интереси, възможности, цели. Това прави възможно съществуването на т.нар. сайтове за самопубликуване (предимно правени със софтуер с отворен код), доминирани от графомански изяви, технологично позволяващи публикуването на огромни количества текстове без никакви или с квази редакторски и коректорски намеси. Този факт е тревожен от определена гл.т., доколкото в подобни сайтове се поражда среда на самозаблуда за качествата на литературния текст посредством многобройни интерактивни форми на оценяването им - словесни или цифрови. Междинен вариант са форумите, използвани за публикуване и за получаване на мнения от читатели; при тях обаче липсва стройната система за оценка и систематизация, имитираща "литературен" живот, но пък с тяхна помощ се канализират и "попиват" гласовете на пишещите, като се затваря кръгът, защото и пишещите, и четящите в тях са удовлетворени от нивото на публикуване и комуникация. Най-новият, трети вариант, са уеблоговете, които за разлика от предишните форми на самопубликуване, са много по-коректни, доколкото са персонални (въпреки опитите за наподобяване на сайт за самопубликуване от първия тип чрез вторично групиране на самите блогове и теми). При блоговете обаче жанровата дисциплина не е фактор, основното е споделянето, а това ще рече, че те изпълняват своите социални и психологически задачи, без да създават споменатата вече "среда на самозаблуда".

Тогава каква е ролята на литературната критика? Не е ли тя факторът, който трябва да направи това разграничение и във виртуалното пространство? И защо в медиите се представят все по-малко критически текстове?

Оперативната критика е рядко цвете, тя предполага бързи реакции на тандема критик/медия, школуван нюх за стойностното и смелост да се заяви позиция в общественото пространство. Тази комбинация все още не се е появила в чист вид, но това не означава, че има криза в критическото поле, просто то е твърде инертно и предпочита академичната кариера пред медийния ангажимент. Забелязва се обаче тенденция критиката да оценява предимствата на интернет и да ползва този информационен канал по същество, такава е дискусията по повод "границите на романа", която тече по страниците на Култура и LiterNet. С други думи не може да изчезнат критическите текстове, защото те изпълняват важни функции - образователни, идеологически, вътрешни за самата литература, но в същото време, по ред причини, не може да имат и предишния авторитет и власт.

Във всеки случай критическото поле се променя и виртуалната среда допринася за динамиката на процеса. Забелязва се преди всичко навлизането на непрофесионалния, читателския поглед към литературата, агресивното поведение на комерсиализираното представяне на книги в медиите, все по-рязкото отделяне на професионалната критика като език и ниво на разбираемост спрямо неизкушения читател, който е в същото време и потенциален купувач, т.е. спомоществовател на литературата. Интересно е, че у нас например все още не се прави разграничение между академично и журналистическо представяне на автор, книга, проблем. Най-малкото липсва отчетлива рефлексия по проблема. Симптоматично е, че вместо да се насърчат и "отгледат" добри журналисти-критици в масмедиите, за тези "места" се канят критици от Академията. От друга страна, високият статус на академичната критика поради силното й позициониране в образованието все още е бариера пред читателя, който може - технологично - да предлага своето мнение за прочетените книги, но то няма как да бъде авторитетно осветено и санкционирано. Въпреки това се поражда, както вече посочих, да я наречем, читателска критика, която се среща по форумите, сайтовете за самопубликуване, а напоследък и в блоговете, без да има още своя физиономия. Най-добре тя се чувства, разбира се, във форумите и сайтовете за жанрова литература (фентъзи, фантастика, хорър и пр.).

Читателите на литература не намаляват, намаляват обаче компетенциите за четене. Не е важно кой колко чете, а как чете. За да се чете качествено един текст, той трябва да срещне срещу себе си изграден читател. Липсата на четивна критическа санкция, на дебат върху йерархиите и стойностите, изправя читателя сам срещу текста и е нормално трудният текст (за който той не е подготвен) да бъде изоставен и да бъде потърсен сродният, близкият, а това понякога ще рече лесният, същият текст, с което компетенциите на читателя се въртят в кръг. Литературата - без значение от средата на нейната поява, освен всичко друго, е противоядие на стреса, на динамиката на живота, на тв културата. Преминаването й от една форма на съществуване и разпространение в друга уравновесява ситуацията и демократизира достъпа в определен смисъл, но само ако има насреща си подготвен читател.

Локалността в случая се преодолява в чисто физически и географски смисъл. В същинския смисъл на думата българската литература продължава да бъде локална, за местна употреба, разликата е само в това, че "местна употреба" е понятие, което - вече - може да прилепне и на употребата й в Канада или ЮАР и навсякъде, където има българи, помнещи и обичащи литературата ни именно като локалност.

В "реалния" свят литературата ни е също толкова раздробена (по градове, жанрови образования, съюзи и сдружения, групи и т.н.), както и в интернет (по сайтове, по типове сайтове, както и поради възпроизвеждане на раздробеността от "реалния" свят). Цялост се произвежда само при много силни критически авторитети, каквито нямаме, макар че и тогава паралелните литератури не загиват, а просто са извън лъча на прожектора. Те са такива и сега, когато прожектор няма или мига на пресекулки, хващайки в кадър все едни и същи лица, или не задържайки едно и също лице повторно.

Би трябвало да съществуват, макар че на мен не са ми известни авторитети от рода на Пелевин примерно. Но има много автори, които дебютират, вкл. в LiterNet, и след това се налагат в различни конкурси, издания, инициативи като имена. Тези, които познавам, предпочитат да присъстват в двете публични сфери, и мисля, че това е нормалната за момента ситуация, защото литературата ни се създава и чете и по двата комуникационни канала. Въпрос на екстравагантност днес е един автор да пожелае да бъде издаван само на хартия, или само в интернет.

В момента, в който един текст бъде представен в интернет, той става част от глобална текстуална свързаност. Търсачки, навигационни решения в самия сайт, портали, форуми и т.н. във всеки един момент могат да поставят линк (хипервръзка) към него. В противен случай той е мъртъв, не може да бъде достиган и четен. А поставянето на линкове в интернет е свободно. Тук действа обратния (забранителен) режим, ако някой не желае да бъдат прокарвани пътечки (линкове) към текста, то той или не го публикува, или го публикува в зона с лимитиран достъп, невидим за роботите и за неоторизираните потребители. В LiterNet съществува от самото му създаване Библиотека от хипервръзки, която има за цел да "покрива" с линкове максимален брой български текстове в областта на литературата, критиката, хуманитарстиката. С тях популяризираме българската култура, правейки я достъпна, още повече че най-мощната търсачка (Google) не достига и до половината от регистрираните в Библиотеката текстове.

А относно идеята за художествени текстове, които да са вътрешно организиран хипертекст, то такива експерименти се правят, но на мен не ми е известен достатъчно добър резултат. Впрочем експериментира се и по отношение на мултимедийна, визуална и пр. литература, и вероятно с появата на новите поколения пишещи, технологично иновативни, а надявам се и смислово продуктивни решения, ще има. Това е въпрос на време.

© Мария Попова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.01.2006, № 1 (74)