НЕОБХОДИМО МИ Е МАЛКО ПРОСТРАНСТВО

Мария Липискова

web

да се появи: да е къща в американски стил, с френска гувернантка и аларма за обяд. Алармата да стига третия етаж, където са момчето и момичето, копията на майката (по-голямото и другото, по-малко). Момчето, винаги голямото нейно копие, е в синя стая, то прекалено женствено се доближава до майката, която от своя страна, докато е по-малко и още по-женствено, се отдалечава от него. Майката се срамува от момчето - женственото си голямо копие. Момичето, по-отдалечено от нея и по-бързо заличило приликата (дори случайната прилика), си дава вид, че не я поздравява за семейната светлина около масата, която се събира посредством алармата за обяд и достига и до двете майчини копия. В стаята момичето, в стремежа си за заличаване на всякаква прилика с оригинала-майка, случайно прави секс с възпитан германец. Възпитаният германец се настанява за месец в къщата с аларма за обяд. Майката може да води елементарен разговор с възпитания G. на английски: "Искате ли кафе? С мляко ли да е или без? Is it nice day, isn`t it?". Дъщерята, без следа от майката, разговаря с възпитания немец на немски и скоро ще напусне къщата с аларма за обяд. Гувернантката от френски произход, с подути крака, не може да достигне до третия етаж, където са скътани и по-малкото, и по-голямото копие на майката. Бащата по принцип липсва, защото не му липсва нищо. Има ежедневния "Дневен труд", има много нездравословна храна, пуши цигари. По-голямото копие (което е момче) се надява скоро да умре, защото така или иначе той не е баща. Когато бащата е там, говоренето и смехът около кръглата семейна светлина в девет вечер се гасят. Момчето, което е пълно копие на майката, иска бащата, който принципно не съществува, да го забележи. Защото е истинско копие на майката, облича рокля, по възможност с по-широко деколте и краката му се виждат "Daddy, не ме ли виждаш тази нощ?", но принципно него го няма - мъж-баща. Гувернантката подрежда всекидневната долу и пуска lunch alarm, когато е готова за обяд. По средата е винаги отворената врата на спалнята на мама и татко, винаги отворена и винаги почистена и празна спалня, защото всичко е изконсумирано. Сутрин едно от копията на майката, независимо кое, става бизнесмен, а таткото, който не съществува, шофьор. Той говори с възпитания немец за своите гордости, а дъщерята не му превежда (какво казва на немеца, нито какво той отговаря възпитано). Момчето, по-голямото копие на майката, което напълно прилича на майката с тесен гръб и рокля, не стои изолирано в малкото градче на баварската провинция. Момчето трябва да се прибере, когато алармата за обяд се включи, независимо от разстоянието тя може да достигне и най-затънтеното градче в Бавария, няма значение колко силна е. Понякога в девет момчето, абсолютното копие на майката, с деколте и високи токчета, и с рокля с тесен гръб, си поглежда часовника и мисли, че крещенето, което е включено за обяд, закъснява, а той и бащата, който не съществува, но на когото принципно може да се направи близко копие, го прегръща и довършва това: да се появи, необходимо ми е малко пространство.

© Мария Липискова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.12.2007, № 12 (97)