ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ

Мария Липискова

web

Това, с което никога няма да се примиря,
е да публикувам нещо друго освен пощенски картички като им говоря.

Те никога няма да разберат дали аз обичам или не пощенската картичка,
дали съм за или против.

Дерида. Пощенски картички¹

Писма до Гаустин - речник, маскирал се като постмодерна енциклопедия (за тези писма не стои въпросът за постмодерността след деконструкцията). Писма до Гаустин са курсивирани като ecriture, писане, писмо. Писмата не могат да бъдат четени освен под определените ъгли на ре-марките (Дерида 1993). Ре-марките - un roman naturel, природен роман, естествен роман, георги господинов и други истории, черешата на един народ, лапидариум - са маркирани като пре-записи (re-marque) в писането (писмата-ecriture). Пре-записът, от една страна, бележи ивицата на несводимост, а от друга, маркира деконструкцията като праксис (Дерида 1993). Писмата (като двоен сеанс) деконструират идеализираща (се) генеалогия. Ре-марките са тези, които създават ефектите на пре-записа и името, произход вече не им подхожда (Дерида 1993). В праксиса на двойния запис в Писма до Гаустин (виж отново ре-марките: Естествен роман - "Естествен роман") попада и текстът Литературен вестник - "Литературен вестник". Ситуацията на невъзможната извънтекстовост позволява да се проследят стратегиите на писането като изместване (Господинов 1994). В Тела и текстове (част ІІ - Смъртта на кръга "Мисъл") - дискурсът Авторски Литературен Театър - е пре-записан като "АЛТ дискурс". АЛТ дискурсът като култура на телесността (Дойнов 1994) е заличен в текстуалността на следите, в-писан-е, произвеждащо единствено разлики. В АЛТ дискурсът тялото на автора е, което удържа екзистенциалността (Дойнов 1994) - в Писма до Гаустин този център, тялото, е заличен. Ролите, които в АЛТ дискурса се изпълняват от Пламен Дойнов, Бойко Пенчев, Йордан Ефтимов и Георги Господинов - в Писма до Гаустин са заменени от общия текст: телата от Тела и текстове са заличени, пре-записът в деконструктивистичното си действие заличава телата (им) - "без езика няма тяло/ без езика - нямо тяло/ важно е ухото само/ тази мида на страстта" (Нямо тяло). Тук езикът трасира следи като телесност, differance - в праксиса на едно етимологично ухо. Тялото е само ефект-ивна следа в процедурите на пре-записа. Процедурите на заскобяването на АЛТ дискурса като "АЛТ дискурс" включва Писма и фотографии, Литературен вестник, Йоан, Покриване с найлони на площад "Славейков", Подир сенките им, За русите жени, Лош опит (с текстуализирана "кръв"). "Нека всеки напише "кървавите" писма, за които е мечтал" (Господинов 1994). "Аз съм леко ранен,/ много леко ранен/ и неловко кървящ/ в мировременно положение" (Разпускане на любовните армии). Очертава се онова, което е несводимо до бащата, където желанието на майката е последната мярка за текстуалността (Дерида). Текстуалността - в женския си род и единствено число - като алегория и фигуратив в писането може да се проследи в Нямо тяло, Разпускане на любовните армии, Край на минотаврите и в Третият пол - "Видях я после Майка на децата си/ .../ Сега е майка на децата си./ Сега е майка на децата си".

Писма и фотографии

Няма да ви изпращам деца, а само пощенски картички.

Дерида. Пощенска картичка

Г. (грама, gramma, Г (аустин), Г.Г., Георги Господинов) е следа в/за Граматология-та на Дерида. Двойният сеанс на писма до Гаустин - писма и фотографии - осъществява ефективни трансформации в писмата на Дерида. "Пиша ти писмата на един пътуващ търговец, надявайки се, че ще чуеш смеха и песента - единствените (единствените какво?), които не могат да бъдат изпратени, също както и сълзите." (Дерида 1993). Фантазното се е приплъзнало, утаило се е в текстуалността на Пощенските картички (писмата) на Дерида и Яворов като желание по архи-следите (сълзите), които (не могат) да бъдат изпратени. В Писма и фотографии архи-следата от писмата на Дерида и Яворов е потисната. Тя не присъства като апория и/или желание по/на това, което не може да бъде изпратено. "Сълзите" в писма (За русите жени) са въз-действени при очертаване гънките на лекото писане, те са, които създават ефектите на писмото (ecriture). Тези "сълзи" очертават, чертаят "тъгите ни", "тъгите на краевековието" в-писан-е-то. "Тъгите на краевековието" като следи и фигури са чисти симулакруми, които могат и са пре-копирани, цитируеми и четими като пре-запис (копие) - и върху корицата на Писма до Гаустин - съблазняващи реторичните прочити. "...в тях има Ах/ дошло естествено/ в тях има естество/ в тях има мiр." "Тъгите на краевековието" са знак (или корпус от знаци), които като следи могат да бъдат сложени в кавички, заскобен-и, цитиран-и, пре-копиран-и, пре-записани в деконструктивното писмо и фотографиите (тук отново можеш да погледнеш фигурите върху корицата на Писма до Гаустин). Пре-копирането или пре-записът е това, което кодово и функционално бележи и изравнява писма (ecriture - писмото) и фотографии. Знаци за/на чистия симулакрум. В Писма и фотографии структурата на фантазмите в писмата на Яворов (един от свръхзнаците на тъгите на краевековието) е неизбежно и стратегически заскобена, цитирана, четима, пре-копирана - пре-записана в реда на деконструкцията ката праксис. Структурата на фантазмите в/на писмата на Яворов е цитирана и употребена по пътя на прагматика(та) в Писма и фотографии. Желанието по това, което не може да бъде изпратено - архи-следите (като сълзи), които присъстват в писмата на Дерида и Яворов, онова, което прави възможен сюжета на Пощенска картичка Дерида-Яворов - в Писма и фотографии е съзнателно или безсъзнателно потиснато, неразгърнато като възможен сюжет, липсващо. Задраскано и четимо единствено като бегла следа в рамките на Фотография І и Фотография ІV (ще цитираме само последната). "Чудех се, Гаустине, дали това е езикът отпреди Вавилон, или един каращисан наново след балканските вавилонии говор. Всичко това, сещаш се, не излиза на фотографията." Това е гласът, възвърнал се, макар и симулантно: едно бледо "ехо" от Вавилонски кули на Дерида. Проблемът за неналичното, което не може да бъде изпратено (като апория и желание) - присъстващо в писмата на Дерида и Яворов /архи-следите (като сълзи)/ - не се вписва в Писма и фотографии.²

Писма и фотографии актуализират и разгръщат други истории. Като експлицитен интертекст е четим цитатът на мета-кода от поетика на прозата - Фигурата в килима на Хенри Джеймс - "нещо като сложна фигура в ориенталски килим". Във Фотогафия І - "Тук седим отвън на кафенето встрани от чаршията, на малка квадратна маса с мушама, нарисувана в източна геометрия. Намирам Ориента по своему геометричен, и това е геометрията на лабиринта, геометрията на облото" (тук може да се прочете като пре-запис копие и Баклавите на деня към Фотография І). Цитирането на фигурата (като мета-код) и на лабиринта е само съблазняваща следа симулакрум, която приканва към разнищване на текста и по посока на Барт, Борхес или Еко. Греховен лабиринт, отдето би те извело пението на джамиите по пладне (то не е излязло на фотографията). Неналичното, което не може да бъде изпратено в писмото - архиследите (като сълзи), които присъстват в писмата на Дерида и Яворов - това, което прави възможна Пощенска картичка J. Derrida-Javoroff - този така възможен и желан сюжет остава потиснат, неразгърнат, липсващ, нереализиран, задраскан в Писма и фотографии. Той остава четим единствено като тъгите ни по Пощенска картичка Дерида-Яворов³. Освен това Писма до Гаустин - Писма и фотографии изгарят в желанията (си) на "раздвоения" презапис:

Г(осподин) Г(аустине),

Гледам "Писма до Гаустин" (гледам и следите "На острова...") и изпитвам чувство за нещо извършено въпреки времето и мястото. Разгръщам я и ми се струва, че нашата литература почва от днес. Едно лудо желание ме кара да се кача на "Айфел" и да я покажа оттам на цяла Европа. Хиляди, хиляди сърдечни поздрави.

Javoroff. Un roman naturel, le 22, Nov.10, Paris, 2002

Въпреки времето и мястото, дълбоко в себе си се интересувам от това, което не може да бъде изпратено, не може да бъде отправено по никакъв начин.

J. Derrida. La Carte Postale de Socrate a Freud et au-dela, Paris, 1980

БЕЛЕЖКИ

1. Пощенски картички на Дерида се цитират по Ричард Рорти (1998: 159). [обратно]

2. Писмото се деконструира по П. К. Яворов (1979). [обратно]

3. Докато критически четяхме Писма до Гаустин, съзнавахме, че един по-отговорен критически прочит би проследил "историите в постмодерните ситуации" в Перипатетики и Писма и фотографии (Фотография ІІ е видимо издържана като "история а ла Борхес"). Както би проследил важния за всеки филолог въпрос - кой или кои са Образцовите читатели на Писма до Гаустин - Писма и фотографии. [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Рорти 1998: Рорти, Ричард. Случайност, ирония и солидарност. София: ИК "Критика и хуманизъм", 1998.

Дерида 1993: Дерида, Жак. Позиции. София: ИК "Критика и хуманизъм", 1993.

Господинов 1994: Господинов, Георги. I love this game. Литературен вестник, 21.-27.02.1994.

Дойнов 1994: Дойнов, Пламен. Авторски Литературен Театър (АЛТ). Авторът: причината и смъртта. Литературен вестник, 21.-27.02.1994.

Яворов 1979: Яворов, П. К. Събрани съчинения. T. 5: Писма. Автобиографични материали. София, 1979.

© Мария Липискова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2004, № 12 (61)