"AMICA"?... НЕ, БЛАГОДАРЯ... BASTA

Любомир Милчев

web

ЛИЕЗОНЪТ

На жура на женските списания, които в своята многобройност едва ли не осъществяват солитерния идеал - за всяка жена отделно женско списание, ЗАЩОТО ГО ЗАСЛУЖАВА, нацупени чакаха: многообиграната, многорекламна "EVA", залята разбира се с мартини с много лед, намацаната с помади "BEAUTY", смучеща своята неизменна количка, придружена от малоумната "Анна", поизнервената "Белла" с пресушена на екс чаша водка, депресивно замислената дали не е от вчера "Жената днес", отсякла банално whisky with soda, ентусиастичната "Тя", в която дреме онова "то", останала разумно на минерална вода..., жеманфишистката ELLE, дръннала един абсент - и още разни, по женски амбициозни и все непременно добронамерени женоря. Дебютантката се появи в бяло като звезда от Сан Ремо, с чанта FURLA, от която се подава новият брой на Brava Casa, направо не стъпваше по земята и непрекъснато повтяраше:

- "Не, благодаря..., бих чела само себе си!"...

Май си падаше малко еманципантка...

Имаше ма-а-а-лък ечемик... от четене, вероятно на феминистка литература. Бе срещната с климактеричен пристъп, или пък преувеличен дезинтерес - някаква си там фльорца, ненаясно с рекламния пазар и таргет групите... Тя пък намери за необходимо да ги счете за лелчета с разширени вени, които не са наясно концептуално с истинския шик и... misandrie... Жура пренебрегнаха "Максимум"-ката, защото е мажоретка- максималистка, и "Cosmopolitan"-ката, защото бе заета да даде най-нови съвети на читателките си за тънкостите на оралната любов.

Това определено не бе разговор между приятелки.

Немската EMMA изпрати празнична кошница с цветя и брошури против инфибулацията.

АНОНСЪТ

Дебютантката даде анонс за себе си като за "разговор между приятелки", но не някакво си там женско бридене и лапацотене за кремчета, солариуми, силикон и свалки, а интелигентно, с шик, малко gender, много cool...

Бяха поднесени смокини с пяна от пармезан...

Интелигентната и чувствителна жена бивала "отвличана" на "ново" място само от жени, които приличали на нея - умни, независими и истински. Тази енергична, любопитна и спонтанна жена се движела бързо и вярвала само на жени като нея самата. Това би могло да бъде вероятно дамата от "Портрет на една дама" на Хенри Джеймс, изиграна със зачервени от амбиция клепачи от Никол Кидман, а може да бъде и просто една потенциална, по модни съображения самопрононсирала се лезбийка. Винаги, когато на една дама й дойде цикълът и се преафектира във феминистка фразеология а ла Жулиет Мичъл, от което в някои случаи произтича ново женско списание, си спомням две книги. "Резерват за мъже", където мъже биват опазвани от кастриране от развилнели се феминистки, решили, че е унизително да забременяват от мъжете по обичайния начин. А също и как в "...Лейди Чатърли" се води следният разговор. Лейди Бенърли казва, че жените трябвало да водят свой собствен живот, за да не се разкайват по-късно. Оливия чете книга за бъдещето, когато децата щели да бъдат отглеждани в епруветка, а жените "имунизирани". "Жените ще могат да живеят вече свой собствен живот"- възкликва тя. Жените вече нямало да се изхабяват със своите функции. Един от присъстващите мъже иронично отбелязва: "Може би ще се изправят цели в пространството." А лейди Бенърли пък предполага, че ако любовта изчезне, нещо друго ще я замени: "Морфинът може би! Малко морфин, пръснат във въздуха. Всяка събота правителството ще пуска морфин във въздуха, за да прекарваме неделята радостно."

Ето как се оказваме не отвлечени, а завлечени на старо, добре познато място.

АВТОРКИТЕ ЛИБЕРТИНКИ

Какво си казват една на друга тези толкова умни, самостоятелни и енергични жени, цели възправили се в пространството, и в чийто разговор мъжът бива грижливо избягван, освен за да бъде определен като "непораснал въздухар, провалящ се от години".Разбира се - нещата от живота, разказани в истории... така, между приятелки... на студен следобеден чай, което е доста претенциозно. Макар и да наричат себе си и читателките си дами, което е похвално, авторките ле-е-е-ко са го пооплескали със стилистиката - Сандра Клинчева странно отваря дума за парижанката, която се движела с пълна газ!!!, а може би и с пълен гъз, извинете, в чест вероятно на колегата си - "сладката номадка", ерудираната авторка Рудникова... А авторката Калина Андролова, която била шеф на подсъзнателното и я боляло за космоса, пояснява, че Хилари не била някаква си женичка... Може би е, де да знам,...мужичка. Всъщност, струва ми се, че една дама преди всичко няма склонност да кара мъжете да се чувстват неудобно с прекалената си самостоятелност, която прави мъжете невъзможни като джентлемени, но тъй като нещата в тази посока са отишли твърде далеч, то поне дамата следва да съблюдава без особено усилие добър стил. По принцип не разбирам тая нервност по отношение на женското, сбръчкана и сдухана в женски формат. Както и демодираните феминистки с тяхното "женско писане". Всъщност всичко е много просто, при все че ни бива представено надрундено като дървена руска църква и се нарича - избиване на комплекси.

Нека повторим - избиване на комплекси.

За да се отграничат в този програмен брой истинските дами-амики и амички от простакесите, посягащи към други женски журнали, от чиито корици ги гледат Лора Видинлиева с тюрбан като феминизирал се падишах, или пък Райна с воалетка, като преоблякло се тайно с дрехите на господарката слугинче, се започва с онези жени, които са стока на мъжкото тържище. Започва се с т.нар. велини - шоу-девойките, полуголи галещи перални, или пък рекламиращи вафли Ulker в шоу-програми-невади и които след телевизионното си асистентство непременно постигат слава, състоятелен мъж-футболист и отразена нашироко в медиите бременност. Както се разбира, авторките странят от този модел на женско извисяване в пространството, тъй като той твърля дълга мъжка сянка. Оттам се минава към темата за социалното лицемерие - жена, проджект мениджър в международна фирма четяла, о ужас!, дори колонките на вестник "Пари", за да можела да участва в разговорите с приятели през уикенда; или, още по-фрапантно - дама, която пък била чела една от първите феминистки Елизабет Кейди Стентън, когато пернишки голф (което си е едно клише) я засечал в трафика, не ругаела, за да не я помислели за възпитаница на Белградския университет (?). Така и не разбрах какво против Белградския университет има авторката Маргарита Асадурова. А сега - позитивното... Лора Крумова, която никога не е блестяла с нищо в сутрешния блок на NOVA, освен с ранобудното си явление, и освен че до приличащия на отегчен басет Коритаров, тя прилича на банален йоркширски териер с панделка на киноложка изложба, свидетелства как на сватбата на Калина, аристократките дошли в дискотеката, попрестрували се, па си свалили капелите за по един дринк, танц и флирт. Вероятно така й се е сторило на Лора, макар че нейният порив към непосредственост не скрива собствената й посредственост. А и тя никога не е разбирала благородните маниери на италианските хрътки, както и на тези на борзой. А стахановката на социологическото лицемерие Мира Янова от фамозното MBMD пък, напук на обществените норми излизала без грим и така спечелила жените във фризьорския салон, които отсъдили, че и тя е като тях - "съвсем обикновена...". Според мен жените във фризьорския салон са съвсем прави - Мира Янова, напомадена или не, не е необикновена жена. Тези уж неподвластни на социалната хипокризия модерни жени толкова много лицемерят професионално, че искреността им се представя като едно пеньоарно неглиже. Само пудра,... без фон дьо тен... Модерният живот в пет неразпаднали се семейни портрета, уловени в кариеристичен детайл, а именно как жената балансирала, за да е... все нейното. Междувременно и доколкото разбрахме - Сесилия спонтанно заряза Саркози, абортира този брак, тъй че портретите изглежда да остават четири... Дори, какъв разкош - урок по трапезен етикет от шеф-редактора Богдана Златева - без особена конкретика като, да речем, как се яде артишок, но с изобилно сервирана неловкост между "жената, която давала топлина", наливайки супа или направо измежду бедрата си, и онази, която е наясно с "класата на масата" и я разполага там така умеятелно, както Лидия Шулева си оправя обецата по време на дине. След туй иде ред на корпулентната авторка Ива Рудникова, мерцедесът на топ-журналистиката, движещ се с пълна газ и гъз: Рудникова се е престорила, че не знае за магазините "Грамадан", в които все ще се намери нещо по мярка за големия й задник, отхранен добре в "Гозбите" с хонорари от "Дневник" и "Едно", където я била завела интуицията й за това, къде и какво да пише, за да се отдаде на ламентацио досежно липсата на подходящия за уникалното й своеобразие размер. В цялата тая работа тя с тънко белетристично майсторство намесва дори и, боже, боже, блажений Августин. "Извънпанелна и панелна любов" от Елена Колева - за отношенията между Него и Нея с оглед на една изправила се в пространството без-него-Нея. За ментетата и лукса пише Лили Тошева и цитира Коко Шанел, която, както е известно, е казала, че обратното на лукса не е бедността, а вулгарността. Това е много рядък момент в българските лайфстайл списания, в които луксът рядко бива схващан като принципиален отказ от нещо, а най-вече като престижно всепотребяване на всичкото. Фалшифицираното понятие за позитивно пък отдавна е възпретило схващането на стила като негативно конституиращ се.

МЪЖЪТ

Естествено, накрая така дълго отбягваният мъж няма как да не се се окаже... брокер, консервативен мъжкар, опакован в консервативен, непременно райе костюм, дигитален паралия, на когото енергичната жена се изкушава да повери онова, което й е най-скъпо. Не си мислете лекомислено, че най-скъпо й е нещо сантиментално и във форма на девственост и сърце, освен ако сърцето не е шоколадена меденка или особен вид облигация, която той да сейфне. "Къде ми е ПЛЕЙСТЕЙШЪНЪТ" е любимият въпрос на БРОКЕРА КРАСИМИР АТАНАСОВ и дамите получават оргазъм, особено ако са "бекофис в елитна финансова институция", каквото и да означава това и... стенат само в регистъра на "верния тон".

СТЪПКАТА

Започва се с някакви хайку късчета, препържени в галетата на феминистка настъпателност. Ето едно фюжън феминилно късче, което поднесох към устата си, а после върнах в чинията, прикривайки се със салфетката: Ревю на MANGO в Истанбул - фотографско проследяване на жена, която издействала за себе си и за мъжа си място на първия ред.

Сексът - как викала и стенела еманципантката. Какъв бил верният тон. Оргазъм - само след като сте му доставили плейстейшъна!

Радост от "Огледала" станала член на Diners Club.

Imternational First Lady. Голем праз, голема реклама...

Руски жени, фрашкани с пари - темата е любима дъвка за всички, както казват немците, ауфщайгери, т.е. драпащи към кариера.

Колкото до разделът BEAUTY, той не се различава особено от другите макияжни женски списания.

Модните сесии. Тук тече големо състезание - ако собственицата на EVA може да си позволи да спре движението по Царя, тръшвайки там фатерщул с манекенка, ядяща чер хайвер от паница Versace Рашън дрийм, то амичките, обути в Baldinini, дрънват дринкове в лапидариума на Докторската градина.

Европейски типажи. Консиержът, препитан от Деница Бешлиева. Легнал си с богата възрастна дама и получил четирицифрен чек, но това не оставило следа у него. ТЯ била дъртофелница, колекционираща трофеи от двадесетгодишни момченца... Un italiano vero... И тук fox pas в стилистиката - как можеш да напишеш "екстравагантните преживявания от битието"?!!! Битието на Хайдегер ли? Все пак добре че, не е написала житие... Житието на св. Иван Рилски...

После, след аплаузи френетични, отново примата на текстопиството Ива Рудникова метва пране на балкона и промишлява балконските нрави. Е, какво пък - това са онези много големи гащи, които най-накрая тя си откри в магазин "Грамадан", а може би са просто текстовете й, прострени на въженцето на българските хай издания.

Вино... Храна... и накрая - истинската жена с черни обуща. Нямало как да бъдат други. Експромт на Богдана, която неизвестно защо, след като е шеф-редактор, бъхти да пише.

ГЕТАТА НА САМОМНИТЕЛНОСТТА

Всъщност тъкмо авторките либертинки са социалните лицемерки, за които пишат в нарочна статия. Самомнителността им ги скупчва в луксозното гето на феминилната журналистика, така както други са се алиенирали в гетата на маскюлинните журнали, или на хайлайфно-блясъчните издания, които се люпят като семки. Когато забременеят, предполагам - от епруветка, на видеозона ще да се вижда ембрион във форма на чанта FURLA, с цена дори и съобразно тренда на сезона. Следният път - Kelly bag, моля...

Както виждаме, нелепостите са по-добре разработени от преди.

ЕВЕНТ

А какво да правят мъжете сред тези възправили се цели в пространството жени?

Хей бой, много си готин - би ли
си свалил слиповете...

© Любомир Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.11.2007, № 11 (96)