Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗИМА
web | Лични
стихотворения
На Катя
Студът пречупи клоните.
След слънцето прогонено
недей да тичаш, моля те - ненужно-невъзможно е.
Защо се блъскаш в ехото -
останаха по дрехите
не лъскави снежинки,
а капки смях тревожен.
Стопява се, стопява се
снегът. И остаряваш ти.
Недей да тичаш, моля те - не мога да те гледам.
Та вчера беше весела,
а днес си ми донесла
не дума - кубче ледено.
Студът напука устните.
И всичко е пропуснато.
И всичко е мълчание - студено не, а полюсно.
О, зиме все е късно.
Във въздуха се блъскаш
и искаш да изскочиш.
А той ни е за дишане
(но той не е за дишане),
в космична безтегловност ще можеш ли - до края?
Там аз ще те дочакам.
Ти не забравяй знака -
перо и кръст.
Това е.
© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.
|