* * *

web | Лични стихотворения

Въздухът е празен. Празна е водата.
Празно е дървото - празно и сакато.
И мъглата пада ниско, ниско, ниско.
Нещо ли поиска?
Нищо не поиска.
Въздухът е тъмен. Тъмна е водата.
Огънят е тъмен в тъмното огнище.
Не мъгла, а ти се скиташ цяло лято.
Нещо ли поиска?
Не поиска нищо.
Но поискай! - казвам дрезгаво-пияна.
Обич ми поискай и омраза - също.
Подлост ми поискай. Радост или рана.
Дреха ми поискай. Хляба ми насъщен.
Мене ме поискай и хвърли - ненужна
дрипа на боклука (как ще ти отива!).
Като враг ме искай - свъсена и чужда.
Само да усетя, че съм още жива.

А мъглата пада, пада, пада.
И за всичко, Боже, тя ни е награда.

© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.