Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Лични
стихотворения
Във леглото ("просешко" - каза ми стихът)
двама да се обичаме - и за първи път.
Искам да съм цялата твоя. Но по мрак,
а и май по видело, водя своя враг.
Устните ("мъжествени" - шепне ми без глас)
търся ("Ами римата кой ще търси?") Аз
съм в очите ("Цялата - синева и свян")
и в ръцете ("Казва се - радостно-пияни").
Говори ми. Чуваш ли! Пак. И заглуши
този говорител в моите уши.
Той не ме оставя. И дори насън
с рими ми дотяга. И се будя в звън.
Говори ми. Слушам. ("Нежен като стон...
Нещо - май баналничко. Нещо - май шаблон?"...)
По-високо. ("Някога, някъде вдънсвят
двама ще се срещнете като непознати.")
Говори ми. Музика. Джаз. И джаз. И джаз.
Африка. И джунгли. Но без този глас.
Чуваш ли - обичам те. Нека сме сами.
("Ставай. Виделее. И трамвай звъни".)
Във леглото ("Скърцаше" - мрънка ми стихът)
двама се обичахме.
За последен път.
© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.
|