Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СПОМЕН
web | Лични
стихотворения
По времето, когато ходех парцалива
и неимуща
и времето се шегуваше дъжделиво
с престарелите ми обуща,
когато бях точно седемдесет килограма -
непохватна, нелепа, никаква,
целият свят ми се усмихваше с подбрана
и странна усмивка.
Какво ли толкова се беше случило? Не помня.
Бях загубила всичко - и себе си даже.
И душата ми скиташе без мене - бездомна.
И без душата си скитах като след кражба.
Какво ли се беше случило? Нищо.
Нищо различно, особено, извънредно.
Смехът ми - парцалена топка сред детско игрище
в приют за бедни.
А в големия дом, в неплатената ми квартира,
само огънят мяташе радостни гребени
и понякога сред дъжда ме намираше
зъзнещо стихотворение.
Самота, бедност моя коравосърдечна
сред големите странни, старинни мебели,
нали обеща трънен венец и Вечност
вместо билки целебни?
А идваш с билките - пълна торба.
Беладона и татулова чорба.
© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.
|