Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕСЕН
web | Лични
стихотворения
В памет на Атанас Далчев
За ръката, още - за ръката.
Казвам ви - завийте я, студено е.
Нищо, че е мъртъв на земята.
Че е тленност.
А свешта гори. Безбожник, Господи.
Правоверен на стиха към струните.
Към светата Дума - в космоса
от безмълвие и скудодумие.
За ръката... А вали. Защо ли търсим
най-добра отрова за избраните?
Те така и иначе са смъртни.
Те така и иначе са в рани.
Дъщерята на Малина и Иван се въси -
дълга е свещта, гори, край няма.
Мъничко момиче, всички свещи къси са.
Никоя не е достатъчно голяма.
Все изгаря.
И ръката...
Крачим.
И дъждът. И облакът надвесен.
Гробът. И цветя (защо?...)
Това е песен,
дето някой ден ще ви изплача.
© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.
|