Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Лични
стихотворения
Открития си поглед - как да не го помня!
На двадесет и повече (навярно месец - два).
И чистотата в него - неистово-огромна.
И добротата в него...
Но аз ли бях това?
Все още неокаляна - настръхнала от трепет.
Все още неизлъгала - кълна се! - и без грях.
Все още непотъпкала по старите павета
безумието светло на светлия си смях.
На двадесет и повече. Красива - не! - сияйна.
Така ме помнят Дунавът, Дженагал и Ботев връх.
Какво ме чака? Ясна, планински-бистра тайна.
И, боже, колко бързах, останала без дъх.
Не стигнах.
Никъде.
Сега се моля
пред детския ти поглед като пред олтар:
о, сине, нека дойде фаталната ми болка,
когато си на двадесет.
Но не и след това.
Такъв да те запомня - и честен, и достоен.
И в спомена си вечен за теб да съм спокойна.
© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.
|