Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Лични
стихотворения
Нима са толкова бедни
умът ви, душата и тялото,
че моите стъпки дебнете
и делите на части цялото?
Нима сте толкова нищи
и свободни от грижи и работа,
че моите грижи нищите
на трябва - не трябва?
Нима сте толкова чисти,
огледално-кристално-изворни,
че моите мисли бистрите
и перете моите ризи?
Нима сте толкова тъжни,
че над моята болка се смеете,
че броите трохите ръжени
и водата питейна?
Свиквам. Ръка непротегната.
Присмех. И злъч. Не е страшно.
Душата си месих-омесих на зелник.
Яжте.
(Но вижте - вали. И ви каня на гости.
Ще ви пея, докато съвсем ме оглозгате.)
© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.
|