НЕ ДОВЕРЯВАМ МИСЪЛТА СИ НИКОМУ

web | Лични стихотворения

В ливадите на моето спокойствие
почиват думите и много време
ще мине, ще отмине (отбелязвам го!),
но думите - заглъхнали щурци - в ливадите
дъха си ще задържат.

Аз
не доверявам мисълта си никому.

Дори и ти - най-мил сред милите
не ме разпитвай - празна е
душата ми,
ако извадя думите от нея.
Душата ще е кладенец сред жегата
с едно око, останало на дъното.

Не доверявам мисълта си никому.

Така ме вижте - кратка и случайна,
убита от градушка и поникнала,
разпъната, разпътна, лекомислена,
стипчива и замислена сред този свят,
привикнал с голотата като с въздуха.

Аз
не доверявам мисълта си никому.

На бузата, одраскана от вятъра,
понякога душата ми е сок къпинов -
тъй уязвима и обикновена е.

Но мисълта, о, запази я, Господи.
От всичко я пази, от мен самата
(най-вече от самата мен!), защото
тя е дете и още се усмихва
насън и спи с ръчички свити
и думите си още не познава,
но някой ден тя ще ни каже всичко,
което
през дългия объркан свой живот
отминали сме
равнодушно.

Не доверявам мисълта си никому.

Но ето, че си мисля:
така мълчах, така я крих от другите,
по змийски дупки, в подмоли на раци,
в хралупи и угаснали огнища -
дали не я загубих вече някъде?

© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.