Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЮБОВ
web | Лични
стихотворения
На Екатерина Йосифова
Но защо тя все бърза
от любов към любов
и прогонена, зъзне
в тъничкото палто,
с шапка, в дънкова блуза,
в стара модна пола
като стих свой неразумен -
небила и била...
Но защо тя все тича
и гори, и тъжи,
и обича,
необичана, може би.
И кокетна, и мъдра,
затрептяла от смях,
който никой от смъртните
няма.
Тя е без грях.
Нека тича и гони.
Любовта. Ако спре,
то ще бъде на склона
най-последен... Добре -
нека тя да е жива,
нека пламва безкрай,
да я има - горчива
чаша чай,
чаша вино студено
и сълзлив боров дим.
Тя и в гроба ще легне
като с чакан любим.
© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.
|