* * *

web | Лични стихотворения

Къде ли, стих проклет, се скри?
В коя бездънна бездна
проблесна с поглед упорит
и звезден?
Сведи ръце, очи сведи,
си казах покрусена
и ако можеш, пак - бъди
неуязвена.
Но сред дъжда, пробил света
вдън небесата,
се срещна моята Съдба
със мен самата.
И в разговор ожесточен,
свиреп и рязък,
все дума ставаше за мен
и все - напразно.
Къде ли, дяволе, се скри -
насън-наяве.
Дъждът до мозък ме пропи.
И ме остави.
И мълния ме овъгли,
и вятър ме отвея.

А ти на завет си стоиш.
И ми се смееш.

© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.