Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Лични
стихотворения
Баща ми е дете, което пие бира.
Той нищо не чете. И нищо не разбира.
Така върви - с каскет, с бастун и със усмивка.
Със нищо незает. Завинаги в почивка.
Не помни нищо вече - побоища, затвори.
От всичко е далече. Над всичко е - отгоре.
Безгрижен веселяк и скандалджия кротък.
Обичам го. И пак. Но не усещам болка.
Живяхме без пари. Сиромашки и несретно.
И още в мен гори на детството портрета.
Живяхме ден за ден. И той ни бе икона.
Добър. И уморен. Обикновен чиновник.
Със книги. И с книжа. Мечтател. С много рани.
И как ли - как можа! - добър да си остане.
И в мен да засади - объркана, проклета -
във няколко бразди по няколко цветчета.
И ето го сега, във къщи, под асмата
по детски, със шега, все весели децата.
Говори си пак сам, понякога се смее.
И може би (не знам) той в детството живее.
И хитринки плете, и пакости неспирни.
Баща ми е дете, което пие бира.
© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.
|