* * *

web | Лични стихотворения

Ако не е песен, то навярно плач е.
Кой ли плаче в този мокър здрач?
Кой ли пее, щом не е за песен,
щом е мръкнало и щом е вече есен?

В локвата се виждам - бяла и кафява.
В ручея се гледах - също съм такава.

В къщата отсреща кой живее? Колко
искам да му кажа старата си болка.
Мисля го какъв е. Свири на пиано.
Знам - ще го обичам. Но го чувам само.

В локвата се виждам - трескаво-самичка.
В ручея се гледах - нищо по-различно.

Тичаха децата под дъжда. Петите
мятаха нагоре пръски смеховити.
Някой ме докосва - пръсти на момиче.
Кой ли ме осъди - то да ме обича?

В локвата го гледам - то не си отива.
В ручея го виждам - още по-красиво.

Е, добре, щом казва. Есен е и има
цели километри до добрата зима.

© Калина Ковачева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2004
Калина Ковачева. Лични стихотворения. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Калина Ковачева. Лични стихотворения. София, 1981.