ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Калина Захова

web | Парчетата, които слушаме

От един определен ъгъл настоящото изследване се оказва посветено преимуществено на рецепцията на популярната песен в съвременната култура. Призмите на възприемане пронизват не само втория, собствено рецептивен раздел, но и целия текст. Така големият дял, наречен "Въведение в изследванията на популярната музика", всъщност представя метатекстуалния масив, обграждащ песента; т.е. селектира и систематизира полето от научни подходи или, иначе казано, учените рецептивни гледни точки. Респективно и третият раздел може да бъде видян в подобна рамка - доколкото интертекстуалните отношения също засягат определена възприемателска нагласа.

В последна сметка дори самото изследване е тип рецепция - тип, който по научному е прицелен в определена обективност, но като изказ, предпочитания и наслоявания е обречен на определена субективност. Така погледнато, да изследваш обект, към който си пристрастен, е в известна степен по-трудно от неутрален обект - защото пред изследователя стои трудната и деликатна задача да легитимира един прочит (своя) по начин, различен от фенското "харесва ми, значи е най-доброто". Всъщност настоящият текст предпазливо заобиколи проблема за оценъчните механизми, преценките и вкуса, доброто и лошото - от една страна, защото много по-опитни и авторитетни изследователи вече са казали достатъчно по този въпрос, от друга, защото вниманието върху вътрешното йерархизиране на т.нар. популярна музика би разпаднало единния обект на изследване. Което ме връща към формулираното в глава 3. на първия раздел Предпочитание 1 - текстът се отказа да се ограничи до конкретно детайлно разнищване на едно отделно явление от съвременната популярна музикална култура и наместо това избра да осмисли полето по-общо. По отношение на емпиричния материал, използван в изследването, рецепцията и интертекстуалността се оказаха не само удачни теоретични ключове, но и добре функциониращи изследователски нагласи на метапесенно ниво.

Другата спойка, която обедини посоките на изследване, е синтетичността. Настоящият текст се роди като докторска дисертация под шифъра "Теория на литературата", а традиционно към едно литературоведско изследване съществуват скритите или явни очаквания за собствено литературен фокус или, ако обектът е все пак многокомпонентен, както в случая, за подчертан уклон към литературния компонент. Обратно, в подхода си към разглежданите проблеми съвсем съзнателно се постарах да избегна тази опасност. И ако подобен уклон все пак е налице, това може донякъде да се приеме като слабост на работата - слабост, която все пак има своето оправдание и своята сила във факта, че много от изследванията на популярната музика, напротив, напълно пренебрегват словесния елемент. В тази връзка не бива да се забравя, че популярната песен има трудна академична съдба - на някои места по света тя вече си има собствени ниши, дори цели катедри, на други все още се лашка бездомна между различните университетски департаменти - винаги обглеждана от различен ъгъл, винаги малко или много чужда, изплъзваща се, съмнителна. В този смисъл патосът да не се пренебрегва нейната синтетичност си струва усилията. И ако литературознанието избере да подходи консервативно и да предяви претенции да бъде убеждавано във важността на песента като синтетично изкуство за съвременната култура и, нещо повече, във връзката на това изкуство с литературата, то веднага може да му се напомни, че:

...във всички цивилизации повечето от поетичните изпълнения винаги са били изпявани, а в съвременния свят песента, въпреки меркантилните ѝ изкривявания, представлява единствената истинска масова поезия (Зюмтор 1992: 158).

Същевременно обаче настоящото изследване срещна и открои няколко реално функциониращи възможности за макар и не пълна, но все пак частична десинкретизация на популярната песен. От една страна, извличането от синкретичния контекст го видяхме като възможно по линията на това, което в [3.3.] на втория раздел нарекох деперсонифицирана проекция. Oт друга страна, широк набор от цитатни, автоцитатни, пародийни и пр. практики се оказаха също основани върху отделен елемент от цялото и функциониращи като частично разтрогващи неговото единство. В последна сметка даже за самото възприемане, както бе изяснено в [3.3.] на третия раздел, е трудно, дори невъзможно, да осигури равенство по отношение на отделните елементи - рецепцията е освен всичко друго и динамична по отношение на своя фокус, така както и самата синтетичност е гъвкава и многостранна.

В самия край на изследването са необходими и традиционните извинения към необгледаните аспекти на песента, които в случая трябва да бъдат поднесени и лично на цялата група, разположена от творческата страна на популярната музика: композитори, музиканти, изпълнители, и въобще всички, свързани със създаването и възпроизвеждането на песента. Тяхната гледна точка безспорно заслужава изследователски интерес, какъвто тук по необходимост не им беше засвидетелстван, но пък може да им бъде оказан като обещание-пожелание за бъдещи изследвания. Все пак, освен на редица изследователи от няколко области на науката, настоящата разработка е силно задължена и на творците, създали нейния обект. Без тях би била немислима каквато и да е рецепция, а още по-малко академична.

БИБЛИОГРАФИЯ

Зюмтор 1992: Зюмтор, Пол. Въведение в устното поетическо творчество. Прев. от фр. Весела Бръмбарова. Предг. Симеон Хаджикосев. София: УИ "Св. Климент Охридски", 1992.

© Калина Захова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.12.2018
Калина Захова. Парчетата, които слушаме. Варна: LiterNet, 2018.