Втори раздел
2.3. ЗАЕДНОСТ В ИНДИВИДУАЛНОТО И ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ В КОЛЕКТИВНОТО

Калина Захова

web | Парчетата, които слушаме

И така, матриците на колективното възприемане на популярната музика генерират заедност, а тези на индивидуалното възприемане произвеждат индивидуална себеидентичност. Налице е обаче и парадоксално преобръщане между тях; и на неговото функциониране ще бъде посветена тази подглава.

В основополагащия си текст "Рок и сексуалност" (1978) Саймън Фрит и Анджела Макроби полагат разделението между индивидуалното и колективното възприемане на полово-родова основа. В тяхната концепция сексуалната идеология на рока предполага "колективна мъжка активност и индивидуална женска пасивност" (Frith, McRobbie 1978: 376). Така според авторите мъжете стават музиканти, техници, експерти, бизнесмени, най-запалени почитатели, критици, колекционери и пр.; и "преживяват рока като колективна култура, споделен мъжки свят на събратя фенове и събратя музиканти" (р. 376), докато жените са предопределени да бъдат индивидуални слушатели и нищо повече¹. Подобно разделение обаче, дори да е факт статистически погледнато (за разглеждания в статията период), в никакъв случай не е есенциално; то отразява властта на стереотипите, а не реално съществуваща основа на причисляването на колективното и индивидуалното към даден пол-род. Настоящият текст ще потърси преобръщането в друга посока.

I am he as you are he as you are me and we are all together.

[The Beatles, "I Am The Walrus"]

Как индивидуалното възприемане на популярната музика генерира заедност, е въпрос, който може да бъде разгледан или чисто психологически, в плана на терапевтичното емоционално въздействие на песента, или по-скоро социологически, от гледна точка на реално функционираща междуличностна общност. Нека изберем втората посока, предвид факта, че с помощта на песента и целия ѝ прилежащ набор от явления индивидуалното съзнание бива моделирано в културни матрици, които освен индивидуално-психологически заработват и социологически. Съвпадането на матриците провокира нов тип заедност, предполагаща единомислие и съвпадение в светогледите и поведението, или, иначе казано, провокира активна интерсубективност. Тази тенденция има своето удобно обяснение и подкрепа в т.нар. теория за референтната група, създадена от Хайман през 40-те, доразвита от Мъртън и Шибутани и стегнато изложена от Бъргър в неговата "Покана за социология" (Бъргър 1999: 123-125).

...референтната група е общността, чиито мнения, убеждения и начини на действие са решаващи за формирането на нашите собствени мнения, убеждения и начини на действие (Бъргър 1999: 123).

Референтната група, с нейните изисквания спрямо начина на обличане и държане, както и с нейните интелектуални символи (с. 124), теоретично кореспондира с фен клуба, със субкултурната група, или с която и да е организирана социална форма на почитателска активност. Тук обаче става дума за друго. На основата на нашите лични индивидуални пристрастия към даден изпълнител/група/стил и пр. ние ставаме част от виртуални референтни групи със същите пристрастия. Това е общност от нов тип: целият набор от светогледни нагласи е споделен и споделим по един имплицитен начин. Нещо повече, контролът не отсъства от процеса - просто е частично подменен от самоконтрол, от самопоставяне в здравата хватка на лоялността към виртуалната референтна група.

Дали същото обаче не може да се отнесе към всяка област или явление, генериращи голям брой последователи (филми и артисти, книги и писатели, спортове и спортисти и пр.)? До известна степен да, разбира се, като разликата дори не е толкова в мащабите или повсеместността на влиянието, макар че те също не са без значение. Струва ми се, че има една по-същностна разлика, която отличава популярната музика от всички тези сходно действащи полета, и това е безпрецедентната непосредственост на връзката между песента и възприемателя. Става дума и за двете посоки на тази връзка: както за директния начин, по който песента "прониква" в нас², така и за неопосредствания начин, по който ние "проектираме" себе си в песента. За тези аспекти на функционирането на песенния текст обаче - след малко [в глава 3. на втория раздел]. Засега нека повторя: индивидуалното възприемане на популярната музика генерира нов тип заедност, подхранвана от светогледни хомологии и интерсубективни съответствия.

Всяка група, към която човек се отнася, заема някаква позиция във вселената. Всяка роля притежава светоглед, прозиращ зад нейните цели. Избирайки определени хора, човек избира определен свят, в който да живее.

...теорията за референтната група ни показва множеството работилнички, в които задруги от строители на вселената изчукват своите модели на космоса (Бъргър 1999: 124-125).

* * *

Step out in front of me baby
They want you in the front line
They wanna see your sunshine

[Paul McCartney, "See Your Sunshine"]

Обратно, колективното възприемане не предполага единствено заедност. Много автори наблягат на анонимността в съвременното общество, която сякаш е правопропорционална на масовостта (в количествено отношение), генерирана около различните обществени явления. Така погледнато, индивидите показват склонност да се сливат и скриват зад сигурния щит на множеството, да употребяват заедността в смисъла ѝ на численост, да бягат от екзистенциалните прожектори в сянката на всеобщата сивота.

Личността се появява като "член" на публиката под маската не на "някой", а на "който и да е". В модерния свят именно в защитените граници на частното пространство човек може да бъде, или да не успее да бъде, във всеки основен смисъл "някой" (Hannay 2005: 22).

Можем да се съгласим с Ханей относно главната теза на това изказване и да приемем, че действително в съвременния свят аморфната безлична публика предлага удобната протекция на анонимността. Естествено, колективността не е само градивна заедност, но може да бъде и поле на мимикрия. Интересното обаче е как при все тази всмукваща всеобщност индивидът иска и опитва да бъде "някой". Как се осъществява преобръщането?

Попаднали в социалната заедност на общите си културни модели, уеднаквените индивиди изпитват нужда от оразличаване. По този начин властта на подобието провокира нов тип индивидуализация, която може да работи на всяко едно ниво. Ханей обръща внимание на подмяната на публичното и частното; на това как публиката търси в частността си бягство от публичната анонимност (Hannay 2005: 82). Можем да допълним това наблюдение с настояването, че подобно бягство се търси и в самата заедност - физическа, психологическа или смесена. Така оригиналността в рамките на общото става високо ценено качество, което не разрушава заедността, но я индивидуализира. По същата логика и ексцентричният танц, и индивидуално модифицираният външен вид в рамките на общата стилистика стават средства за себеизразяване. По същата логика почитателските групи се стратифицират според степента на информираност и мащаба на колекционерството на отделните членове и пр., и пр. примери за опити за оразличаване в рамките на заедността.

* * *

Така очертаното разграничение между колективното и индивидуалното възприемане е пределно генерализирано. То съзнателно се абстрахира от всички междинни практики, които биха могли да го подкопаят. За да се предпази от критики, то самото е организирано около собственото си преобръщане и в крайна сметка се самопреосмисля и саморевизира. Така съвременното културно съзнание се оказва моделирано от песенния текст в динамиката на едно постоянно напрежение между заедност и индивидуализация, между властта на подобието и нуждата от оразличаване.

БЕЛЕЖКИ

1. Всъщност авторите признават на музиката и свойството да става израз на женска колективна идентичност - дотолкова, доколкото момичетата нямат други общностни дейности (футбол, кръчми, пр.) (Frith, McRobbie 1978: 381). [обратно]

2. Срв. у Хердер: "Нека чуе песента и най-глупавият човек три пъти подред: той ще може да я изпее, и ще я изпълни с радост и възторг; кажете му обаче точно същото в еднообразен догматичен вид, в добре отброени строфи, и душата му ще заспи" (Хердер 1985: 174). [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Бъргър 1999: Бъргър, Питър Л. Покана за социология: Една хуманистична перспектива. Прев. от англ. Георги Нурков. София: ЛИК, 1999.

Хердер 1985: Хердер, Йохан. Извлечение от една кореспонденция за Осиан и песните на древни народи (1773). // Хердер, Йохан. Естетически студии и статии. Предг., встъпит. студия, състав. Исак Паси. Прев. от нем. Иван Атанасов, Севдалина Аршинкова. София: Наука и изкуство, 1985.

Frith, McRobbie 1978: Frith, Simon, McRobbie, Angela. Rock and Sexuality (1978). // On Record. Rock, Pop and the Written Word. Ed. by Simon Frith and Andrew Goodwin. New York: Pantheon Books, 1990.

Hannay 2005: Hannay, Alastair. On The Public. London and New York: Routledge Taylor & Francis Group, 2005.

© Калина Захова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.12.2018
Калина Захова. Парчетата, които слушаме. Варна: LiterNet, 2018.