Първи раздел
2.3. ОТ СТРАНАТА НА ТЕКСТА: КОНТЕНТ АНАЛИЗЪТ

Калина Захова

web | Парчетата, които слушаме

Контент анализът на текстовете на песните става широко разпространен, даже доминиращ подход в изследванията на популярната музика през 50-те и 60-те години на XX век. Социолозите намират в него успокоението на научния метод и твърдата основа на емпиричния материал. Така популярните песни биват тематично класифицирани, а резултатите подреждани в уюта на статистическите данни.

За първи систематичен контент анализ С. Фрит сочи "Радиото и популярната музика" (1942) на Дж. Г. Пийтман (Peatman 1942) - представител на Франкфуртската школа в изгнание. Както може да се предположи, статията преповтаря силно осъждащите изводи на Адорно за радиомузиката и в същия дух порицава стандартизацията, която се забелязва при популярните текстове. Пийтман открива, че общата за всички успешни песни тема е "романтичната любов", подвизаваща се в следните три вариации: песен за "щастливо влюбване" (the "happy in love" song), песен за "разочароващо влюбване" (the "frustrated in love" song) и "песен новост със сексуален интерес" ("novelty song with sex interest"). В матрицата на Франкфуртската критика тази ограниченост на тематиката веднага бива използвана за доказателство за безнадеждната репресия от страна на културната индустрия (Frith 1987: 78).

Формулният характер на популярната песен не е нещо ново, той съществува поне от XIX век, ако не и още по-отдавна¹ (Frith 1996: 160-161). Но непосредствената причина за еднообразието, което социолозите на поп музиката откриват преди изгрева на рокендрола, се крие в твърдата формула, наложена от Тин Пан Али - доминиращата институция в американската и британската популярна музика до 60-те. Музикалната формула на Тин Пан Али се оказва изключително устойчива и успешна. Тя представлява приятна 8-тактова мелодия, повторена три пъти, с една-единствена друга 8-тактова фраза, която да я варира (Furia 1990: 13). Ограниченията на текстописеца на практика произтичат пряко от ограниченията на тази музикална формула. Според Филип Фюрия заради самата 32-тактова постройка на песента в нея практически и дума не може да става за наратив, характеризация или социален коментар. За разлика от рок и кънтри песните, които представляват поредица от строфи с рефрени, позволяващи разказването на истории с най-различна тематика, ААBA схемата на типичната Тин Пан Али песен изисква просто изявление на моментни чувства (Furia 1990: 14).

Повечето социолози, разчитащи на контент анализа през 50-те и 60-те, обаче не извеждат тематиката на популярните песни от музикалната им структура. Напротив, те пренебрегват музикалния контекст на текстовете в полза на социалния им контекст - по този начин текстовете добиват статута на огледала на социалните сили, а контент анализите стават най-верният помощник на т.нар. "теория на отражението" (Frith 1987: 79). Мууни например обяснява през 1954 г. музиката на Тин Пан Али като "отговорила на и разкрила емоционалните промени на публиката си: нотите и записите на фонографа са сред малкото артефакти, които позволяват вникване в неразбираемите американци на XX век" (Mooney 1954: 232, цит. по Frith 1987: 79). Така на базата на текстовете на популярните песни социолозите анализират младежката култура, променящото се нейно отношение към любовта и секса, ценностите на младите. Проблематичността на този подход ще бъде засегната с помощта на следващия пример.

Критически фокус: Стареенето в кънтри музиката и Адей и Остин

...the musical aspect of popular culture may provide valuable insights
into the social dynamics and social structure of American society (Aday, Austin 2000)

Въпреки всичките си несъвършенства контент анализът на песенните текстове показва забележителна устойчивост като научен метод. Не само специализираното списание "Popular Music and Society", но и редица разнородни подразделения на културните изследвания, все още продължават да разчитат на статистико-тематичния подход.

Избраният тук текст за илюстрация например е изследване от 2000 г. на двама социолози от Щатския университет Тенеси, по програмата "Изследвания на стареенето" (Aging Studies Program). Цитирайки редица проучвания на образите на стареенето в популярната култура (вицове, филми, телевизия, поезия, романи, печат и т.н.), авторите завяват, че "текстовете на песните осигуряват изключително силно средство за достигане до основни настроения, мисли и чувства" (Aday, Austin 2000). Посредством метода на контент анализа биват изследвани 52 кънтри песни от периода 1950-1995 и биват установени седем теми, свързани с проблема: (a) физически качества, (b) подвижност и време за реакция, (c) ментално здраве, (d) спомени, (e) самота и изолация, (f) качество на връзките, и (g) смъртност. Текстовете от всяка категория биват оценени според това, дали обрисуват положителен или отрицателен образ на стареенето и старостта, като преобладаващата част песни се оказват в негативния полюс. Авторите мотивират избора си да изследват именно кънтри музиката със следните три нейни характеристики: 1) произлизайки от британската фолклорна традиция, пренесена в САЩ, т.е. преимуществено от баладата, "кънтри музиката е последователно и типично лирическа"; 2) "фолклорните песни като цяло са създадени да носят послание или да разказват история", т.е. текстовете им са израз на ценностите в дадена култура, описвайки реални хора и ситуации; 3) "кънтри музиката е емоционална", инструментално и вокално е построена така, че да акцентира текста, т.е. музиката е проста и предвидима (Aday, Austin 2000). Макар базирана на истински характеристики на кънтри музиката, тази стратегия е неправомерна поне в няколко пункта: фолклорните корени на кънтри музиката се използват като доказателство за реализъм, автентичност и отражателност; структурата на песента и акцентът върху текста се редуцират единствено до свидетелство за значимостта на текста. С това авторите пренебрегват факта, че водещият елемент на кънтри песента - наративът - и организираната около него музикална структура имат много по-сложни и важни функции от това да "отразяват" социални възгледи.

Питърсън и Маклорин описват 4 начина, по които "кънтри музиката изкривява културата, която отразява", а именно: 1) темите и начинът на говорене за тях се подчиняват на определени конвенции; 2) някои теми са табу (напр. расови предразсъдъци и дискриминация); 3) песента е подчинена и дълбоко свързана с изпълнителя и желания от него образ; 4) между твореца и фена стои масивен технически апарат, предопределящ много от аспектите на песента (Peterson, McLaurin 1992: 6-7).

С известни уговорки, тези важни наблюдения могат да се отнесат и в по-широк план до популярната песен изобщо - особено вторите две. Въобще "теорията на отражението", стимулирана толкова много от контент анализите, има изначалния недостатък, че подменя деятеля в песенния артефакт. Теорията за експресията на твореца, макар и силно уязвима, отнесена до популярната песен, все пак би била защитима от някакъв ъгъл, но бъркането на експресията с рецепцията е вече съвсем неправомерно. Или, с думите на Фрит, подобен тип анализатори "имат склонността да представят за едно и също нещо популярността на песента и публичното съгласие с нейното съобщение - твърдението е, че песните отразяват вярванията и ценностите на своите слушатели" (Frith 1987: 80).

Така амбицията на Адей и Остин да превърнат своето изследване във вникване в "социалната динамика и социалната структура на американското общество", изследвайки "текстовете на американската кънтри музика като потенциални източници на по-добро разбиране на популярните схващания за стареенето и старостта" (Aday, Austin 2000), изглежда незадоволена. От обратната гледна точка обаче контент анализът може да бъде полезен: песенните текстове положително имат властта да произвеждат и подсилват стереотипи; в конкретния случай може да се твърди, че кънтри музиката има вина за негативното отношение към възрастните хора, но е по-трудно да се докаже доколко го отразява, а не формира. Всяко огледало улавя светлината от различни посоки, пречупва образите и ги прави плоски. Може би това е проблемът на всяка отражателна теория.

Подобрена алтернатива: Диалогът на ухажването и Доналд Хортън

...the popular song provides a conventional conversational
language for use in dating and courtship... (Horton 1990: 14)

Ако предният текст беше пример как и до днес контент анализът има своето място в парадигмата на изследванията на популярната музика, то настоящият идва да покаже, че още през 50-те години са налице пробиви и удачни употреби на статистико-тематичния подход.

"Диалогът на ухажването в популярната песен" (1957) на Доналд Хортън е контент анализ на 235 песни, от които 83,4% се оказват за любов. Хортън подрежда подтемите в действия и сцени от "драмата на ухажването":

(Horton 1990: 15-22)

Не със систематизацията на тематиката е силно изследването на Хортън обаче, а именно с драматургичната трактовка на любовната песен. В своеобразната "реторика на романтиката" (On Record 1990: 2) субектът има своите роли, свързани с определени реторични позиции. Така публиката си набавя от песенните текстове запас от ситуационна реторика, т.е. езикови модели, конвенционални за гореизброените "сцени и действия".

С тези си идеи текстът на Хортън се явява предходник на дискурсивния анализ на популярната песен. Посоките, зададени от него, са изключително важни за настоящата разработка, която също до голяма степен има желанието да бъде "дискусия за социално-психологическите функции на езика, какъвто го откриваме в популярните песенни текстове" (Horton 1990: 15). Хортън набляга на функционалността на езика при любовта в юношеската възраст и маркира няколко важни пункта. Някои от тях се нуждаят от повече детайлност и известна ревизия, като например идеята за любовната поезия като алтернатива, заместваща неудобството от директния разговор, или идеята за функцията на певеца като посланик на чувства между слушателите. Но въпреки това сравнението с повечето други контент анализи оставя приятната изненада, че един от тях, и то в далечната 1957 година, говори за понятия като: функции, дискурс, идентификация, идентичност, роли. Ролите впрочем Хортън вижда като задавани от телевизията, филмите и популярната литература, докато "популярните песни осигуряват език, подходящ за тази идентичност" (Horton 1990: 26). От тази важна отправна точка вторият раздел на настоящата разработка ще тръгне в търсене на самите роли и идентичности, които популярната песен задава.

Негатив: Пънк музиката и Дейв Лейнг

Nevertheless, content analysis can clearly reveal a divergence
between punk songs and those which typified the mainstream in 1976 (Laing 1985: 27).

Всяко класифициране изисква компромиси, напасване на единичното в групи, несправедливост към граничните явления, пренебрегване на някои признаци за сметка на други. Един от големите грехове на контент анализа е именно този: той не само игнорира вокалния и инструменталния аспект на синтетичното цяло песен, но и преопростява самата тема, за да може да изгради класификация, която да подлежи на статистически обобщения.

В своето изследване "Едноакордни чудеса². Власт и значение в пънк рока" (1985) Дейв Лейнг е наясно с тази ограниченост на методологията на контент анализа и не се притеснява да я експлицира. При все това методологията му е нужна, за да докаже някои от радикалните различия на пънк песните през 1976-7 спрямо 50-те най-продавани сингъла във Великобритания през 1976 г. Обобщени, резултатите от анализа му изглеждат така:

Таблица 1: Тематика на текстовете на пет пънк групи (Laing 1985: 27)

Най-впечатляващите процентни различия са по отношение на: 1) романтичните и сексуални връзки, преобладаващи в текстовете на мейнстрийма, за сметка на чисто сексуалното при пънк песните; 2) социалния и политическия коментар при пънка, който почти напълно отсъства в песните от топ 50. Социалните и политическите теми имат, разбира се, солиден контекст в британската ситуация през 70-те, който тук няма да бъде излаган; съществен е изводът, че приносът на пънк рока е да въведе тези теми в песните, по нов, различен от "протестната песен" на 60-те начин (Laing 1985: 29-31).

Фотографският негатив в тази секция преобръща тъмните и светлите тонове, за да покаже, че контент анализът не бива да смесва несъвместими категории. Три от темите в таблицата на Лейнг са базирани на трите категории, в които самата музикална индустрия е подреждала песните в ерата преди рока: "балада", "танц", "новост" (Laing 1985: 27). Очевидно това са жанрови категории, а обвързаността им с конкретна тематика е силно съмнителна. Но Лейнг се нуждае от тях (подменяйки "балада" с "романтични и сексуални връзки"), за да докаже извънположеността на пънк рока спрямо мейнстрийма. Нататък, категориите "сексуалност" и "социален и политически коментар" са наистина тематични, но между тях, и то странно размесени, откриваме нови две местоименни категории, отнасящи се до позициите на адресата и адресанта: "чувства от първо лице" и "второ и трето лице". Последните са впрочем от най-голям интерес за настоящата разработка и Лейнг заслужава адмирации за начина, по който ги развива по отношение на песенната рецепция в главата "Слушане" (Laing 1985: 63-72). Но те нямат място в подход, който нарича себе си контент анализ. В него фотографският негатив ще направи местоименните и жанровите категории тъмни, а същински тематичните - светли и изпъкващи.

БЕЛЕЖКИ

1. Формулният характер на песента ще бъде отделен обект на изследване в глава 1. на третия раздел. [обратно]

2. "One Chord Wonders" е непреводима игра на думи с английския израз за групи еднодневки "One Hit Wonders". [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Aday, Austin 2000: Aday, Ronald H., Austin, Benjaman S. Images of Aging in the Lyrics of American Country Music. // Educational Gerontology, March 2000, Vol. 26, No. 2, p. 135.

Frith 1987: Frith, Simon. Why Do Songs Have Words? // Lost in Music. Culture, Style and the Musical Event. Ed. by Avron Levine White. London and New York: Routledge and Kegan Paul, 1987.

Frith 1996: Frith, Simon. Performing Rites. On the Value of Popular Music. Oxford: Oxford University Press, 1996.

Furia 1990: Furia, Philip. The Poets of Tin Pan Alley. A History of America’s Great Lyricists. Oxford: Oxford University Press, 1990.

Horton 1990: Horton, Donald. The Dialogue of Courtship in Popular Song (1957). // On Record. Rock, Pop and the Written Word. Ed. by Simon Frith and Andrew Goodwin. New York: Pantheon Books, 1990.

Laing 1985: Laing, Dave. One Chord Wonders. Power and Meaning in Punk Rock. Milton Keynes, England; Philadelphia: Open University Press, 1985.

Mooney 1954: Mooney, H. F. Songs, Singers and Society, 1890-1954. // American Quaterly, 1954, Vol. 6, pp. 221-232.

On Record 1990: On Record. Rock, Pop and the Written Word. Ed. by Simon Frith and Andrew Goodwin. New York: Pantheon Books, 1990.

Peatman 1942: Peatman, J.G. Radio and Popular Music. // Radio Research. Ed. by P.F. Lazerfeld and F. Stanton. New York: Duell, Sloan and Pierce, 1942-3.

Peterson, McLaurin 1992: Peterson, Richard A., McLaurin, Melton A. Introduction: Country Music Tells Stories. // You Wrote My Life. Lyrical Themes in Country Music. Ed. by Melton A. McLaurin and Richard A. Peterson. Philadelphia: Gordon and Breach, 1992.

© Калина Захова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.12.2018
Калина Захова. Парчетата, които слушаме. Варна: LiterNet, 2018.