ТРЕВА - IV

web | Ездач на мраморни коне

Изнизва се през дефилето влакът. И завоите
със залпове от нови гледки ни посрещат. Ще улучат
все някога и в нас... На хълма - сред тревите - някой спи.
Самотен кръст превръща слънцето залязващо в мишена.

И мракът пак се цели в светлината...

Тече реката, бавно се завръща - в древността.

Защо са: вечното ни бързане, стремежи, лутаници,
щом винаги накрая в едно събира тя и своите,
и твойте - и на всички тук! - объркани посоки...

Нима изчезва всичко? Старите върби
към теб протягат връзки със зелени рибки: от ония,
които оживяват всяка пролет.
Уви, край теб е все по-често пролет: време за инфаркти.
А може би сърцето се разпуква като зърно
и нов живот - невидим за земните очи - покълва.

Надеждата е утрешната болка.

Лети - към тъмнината! - влакът. И дърветата -
                                           кълба от дим зелен -
прелитат край вагоните...
                                                      Все мислим, че напред се носим,
а всъщност ни връхлитат и изчезват зелените ни дни.

И някъде далече, в детството или под бъдещия свод
все същото видение:

               Кварталът краен. Простият живот.
               Прахта. Тревата...
                           И зад забравената гара
                вагоните на място някой кара -
                към нищото в тревата прави брод.

© Кирил Кадийски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2004
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Кирил Кадийски. Ездач на мраморни коне София: Български писател, 1983.