Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЪНЯТ
web | Гората
слиза нощем
Щом почнаха дърветата да каменеят, птиците да сраст-
ват с клоните, щом мъховете станаха
стоманени рендета, невидимите зверове щом
за-
прииждаха отвсякъде, ти пак побегна като сно-
щи, както завчера и пак краката ти залепваха
-
пръстта се точеше под тях, а във тила ти дишаха
и мляскаха... Извикваше и рухваше на влаж-
ната възглавница.
До тебе спяха майка ти, баща ти, спеше всичко в стая-
та спарена, ходилата си опипваше уплашен -
нищо!, а пък лунната глава върху пердето те
извеждаше от същата гора и съмваше внезап-
но - въздухът ти носеше прекрасни планини
-
фунийки сладолед, пристъпяше да ги поемеш,
но те чакаха скалите - беше малък, ненаситен,
свлече се надолу, думите ти изхвърчаха.
© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.
|