Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РОЖДЕСТВО
web | Гората
слиза нощем
Накрая ме погледнаха звездите: Време е!
Обърнах се и ничия ръка не ме повика.
Студено ми е на врата - внезапно го усетих,
забързах се наникъде, преглътнах, седнах мирен.
И гледах как краката се смаляват и подгъват,
наоколо растеше всичко, бързаше нагоре -
тревите зачегъртаха по облачното дъно,
а мравешката стъпка във пръстта кънтеше конски.
В предроден сън главата ми зазря на коленете,
докато с пъпната си връв безкраят ме захрани,
олющиха се думите, челото ми се белна
и нов, нетърпелив език поникна във устата.
А болката търкулна голо слънце отдалече,
подпалиха се клонищата - блъсна топлината,
от дните ми прашинка пепел даже не полегна
и сам се чух: Стани! Ходи! Навсякъде те чакат!
© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.
|