МЕЖДУ ДВЕ ВИТРИНИ

web | Гората слиза нощем

Отляво - кувертюри и ковьори,
бодливи губери за градско блудство,
покривки пурпурни с ресни на пряпорец...

Отдясно - нощници в рояк разгонен,
влечуги от чилета вълна,
гащенца на цветенца зейнали...

Жената плачеше в средата.
Пристъпяше по тънко мостче сякаш -
то цялото се люшкаше под нея.
И би се сгромолясала, ако не беше сграбчила
ръчицата на уличния телефон,
приклекнал крив сред шарените бездни.

Жената плачеше...
И всичките й възрасти изхлипваха една през
                                                                  друга -
детето със изкормената кукла,
момичето, прекрачило с изтръпнали крака
                                                                  в жената,
съпругата, зазидана във кухнята,
старицата с хиляда райбери...
Надвикваха се, шепнеха
и думите им се заклещваха в слушалката,
разчорлени, ранени...
Кого ли трябваше да стигнат?
Чия душа отсреща ги превързваше
с памуци ароматни?
Не спираше плачът, клокочеше...

И телефонът се изгърби,
слушалката набъбна странно,
разцепи се - уста на риба ненаситна.
Краката на старицата увиснаха над тротоара
и райберите се изкъртиха внезапно.
Потръпна тялото, мембраната го глътна с хълцане.
А после хлътна и съпругата,
момичето само подскочи,
коремът му, изпънат, звънна...

Ела, детето ми, пусни слушалката!
Ще видиш и витрините, не бързай,
животът ти е там - разполовен.
Сега - при мама, ще издухате нослето,
тя утре ще поправи куклата.
И спи, наспи се хубаво!
До тоя плач остават толкова години...

© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.