ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА БАЩА МИ

2. ЛЕТАЛЕН ИЗХОД

web | Гората слиза нощем

Вода ли искаш, нищо не разбирам,
разплиска чашата и ми се караш
на гаден бебешки език без думи
и като бебе вдигаш сбръчкани крака -
вилнее в гърлото ти цяла ясла.
Усилвам радиото, ала ти надвиваш.

И аз побягвам, татко, в книгите,
но книгите внезапно оглупяват -
с вързопче доближава майка ми.
Защо с вързопче, смея се от ужас,
а тя върви с походката на баба
и като нея с възела се бави.

Часовник, гребенче, портфейл -
това от тебе в къщи се прибира,
затрупва ме, години изпълзявам
покрай оградата на гребенчето -
отвъд се мяркат твоите ръкави...
затичвам, все на крачка си пред мене.

Накрая порта кожена ме спира -
отварям аз портфейла ти едвам,
прекрачвам старец в детската си снимка,
часовникът зад мене се разпада
и твоята ръка отмества кичур,
залепнал на челото ми от бързане.

© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.