ЮНОША

web | Гората слиза нощем

Юрганът презглава - колибата,
в която детството му още хлипа...
Как виртуозно се преструва
на спящо, сладичко отроче...
Вилнее ревността на майката -
среднощен танк върху паважа,
бащата - белокос и влюбен,
мечтае над захлупените чушки.
Вечерята му все осъмва,
непипната след чуждите целувки.
Юрганът презглава - колибата...
Там сълзите му се съсирват
в злорадство тъжно като си представя
как изведнъж се тръшва мъртъв,
но виковете им ще чува дълго.
И дълго ще го носят двамата
пеша към страшното Орландовци
и драматично ще вали отгоре му,
додето го положат в локвите,
додето се спогледат над челото му
в забравен, предвоенен трепет...
Тогава ще се вдигне бързо,
огромен и щастлив ще ги погали,
пред тях ще хукне и ще се обръща
на всяка пряка да ги чака...

Претрепан ще се сгъне под юргана -
колибата на детството му, отесняла вече,
ще вдигне края му полека
и с мъдри старчески очи ще гледа
как дълго в ъгъла ще се целуват
хлапаците, наречени родители.

© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.