Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Гората
слиза нощем
И вече - сбогом на иронията!
Така се уморих да мъкна бронята й, с пищни
мускули по нея очертани, писна ми да слушам
как сконфузено дрънчи, щом само повъздъхна,
всяка длан отблъсква, лъскава и хладна...
Стига!
Е, стига - сбогом на иронията!
Сега от нея изпълзявам хилав, въздухът ме пари
и пръстта прежулва, сцежда се кръвта, сладни
соленичко, езикът ми, насила раздвояван, се
лекува. Нека, нека да съм охлюв гол, децата с
камъни отвсякъде да тичат...
© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.
|