Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕЗЕРО
web | Гората
слиза нощем
Излезе синята жена и го целуна,
момчето стана, бавно се съблече,
бодяха камъните - нищо не усети,
заплака птица, литна да не гледа.
Настръхна ситно кожата му по гърдите,
жената се засмя и го помилва,
намери устните му пак и го притегли
и мокра хлад го парна в слабините.
Когато се обърна леден да се връща,
брегът димеше с черните камъши
и жабите издигаха стена от крясък.
Постой! - жената го обгърна силно.
Красиво езеро - на дъното лоясват
огромни сомове, не се помръдват,
устата им за кратко зейват в надпревара,
щом майката вода им пусне нещо.
© Георги Белев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2004
Георги Белев. Гората слиза нощем. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Георги Белев. Гората слиза нощем. Пловдив, 1985.
|