Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РЕКАТА
web | Сиромашко
лято
Сенки бързо прелитат, вятър излезе
Реката вече не оглежда въздуха.
Ако сега се наклониш над потъмнялата вода,
ще те погледне може би окото на сърна, усетила
дебнещата Сенки бързо прелитат, вятър излезе.
Реката вече в храстите опасност
(там, горе, още е поток реката)
и все пак се навежда
и пие.
Река, тревогата на този час е
в кръвта, която ти прилича.
Когато всичко беше бъдеще,
вода бездънна, стигаше ни до колене.
В сияйното невежество на младото сърце си
пожелавах,
щом падаща звезда безшумно драснеше нощта:
всички на едно и също корабче
да се радваме на дните си.
Тук сега стоя, единствен
свидетел на своя единствен живот.
Реката
завива, мярват се предишни брегове,
нежна светлина, която
се разтваря в здрача.
© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004
|