ПРИСПИВНА ПЕСНИЧКА

web | Сиромашко лято

Можеше да бъде само сън:
ведър ден сияеше навън,
всички твари ходеха пеша,
с тях и аз с усмихната душа.
Беше като в божия закон -
хлебец и водица и подслон.

Може и да беше само сън:
тъмна буря цвилеше навън,
беше весело и беше миг,
в който я надвика моят вик;
бяха моя радост и закон
вино, хляб, полуобязден кон.

Нека да е сън - но е било! -
влизах в него като нож в масло,
в битка - като риба във вода,
в шатър украсен - като в беда,
в ярост като в първа благодат,
в нечия прегръдка като в ад.

...После знаех: бе последна нощ.
Но в ръката още имах нож.
А навсякъде пълзеше прах -
само не умора и не страх! -
прах върху юзди и стремена,
прах върху звезди и времена...

Непрогледна и последна нощ,
но в ръката още имам нож.
И кого тогава чаках там -
нему - и на мене - да въздам?
Нани-нани, той ще дойде сам.

© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004