Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОКРАЙ МАГАРЕТО
web | Сиромашко
лято
... спокойно се върви. Душата си блуждае
спокойна в кривулиците на тая
огромна длан. Заоблени баири,
под тях, над тях с магарешките дири
пътеката се вие като дим
към другия простор неизбродим.
Пристъпя вкупом всичкия живот
размерно на магарешкия ход.
За миг почти успявам да си спомня
как глина бях - за свирка и за стомна,
зелена бях от тая кръв в кръвта ни,
която май от слънцето се храни.
За миг, а после същото: цъфти
тревица ниска сухичка почти,
над нея царски се е извисил
великолепния пембян бодил -
оскъден рай, готов да се превърне
в усмивка на магарешките бърни.
Селце на хълма - къщи посъбрани, -
приспивано от дъжд, от сняг приспано,
люляно в люлката на маранята,
загръщано от своя смъртен вятър,
сънува: още може да товари
излъскания хълбок на самара.
Спокойна длан
безкрайна някаква
съдба
лежи: делба, печална веселба,
но вече спуска жегата клепачи,
от миглите им заекът изскача,
свестена птица се обажда в здрача,
щурците, вятърът, магарето -
това, което
на заем бе ни дадено
навярно от небето.
© Екатерина Йосифова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.05.2004
Екатерина Йосифова. Сиромашко лято. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Екатерина Йосифова. Имена. София, 1987.
|