АЗ И МУСКЕТАРИТЕ

Десислава Андреева

web

"Порадуемся на своём веку!...
Да! Что такое рыцарь без любви,
а что такое рыцарь без удачи?!"

Всяко детство е белязано от следите на една важна книга - книга, която дарява мечти и сънища, която обяснява чудновато, но красиво обикновените житейски подробности и отегчителните дела на възрастните.

Моето детство не се увличаше по сълзливите момичешки приказки за Снежанка, Пепеляшка, по хубавото послушно Ани на Каралийчев или Василиса Умница, по самотното мъжко момиче на име Пипи, макар да си падаше мъничко по последното. Вместо това несериозното ми младежко въображение при всеки удобен случай нахлузваше чизмите, препасваше шпагата и мускета, нахлупваше широкополата шапка, натруфена с огромни разноцветни пера, и тръгваше по дирите на мускетарите.

Ех, славни времена бяха!

Като дете обожавах тази история, защото без много усилия и реквизит участвах (виртуално, ще се изсмеете вие, а аз ще замълча, както високомерно правят помъдрелите пораснали люде!) в умопомрачителни приключения, подкрепяна от другарите по кауза - Атос, Портос, Арамис, Д’Артанян..., побеждавах шпионите на кардинала, разплитах мистерии и политически интриги, въздавах справедливост и милост, ронех сълзи над отровената прекрасна Констанс и докато се прокрадвах след сянката на Миледи, осъзнавах, че красотата на човека не означава непременно доброта. И все пак й прощавах! Препусках върху потния гръб на разпенения кон, докато той рухнеше под изтръпналите ми крака, за да бъде сменен с друг, защото честта на кралицата бе заложена на карта. И разбирах, че честта - моята и чуждата - е също толкова важна, колкото дългът, справедливостта и добротата.

В опасния свят на мускетарите се чувствах уютно, защото освен на собствените си мишци разчитах на дузина верни шпаги и сигурни ръце, винаги бях заобиколен от приятели по съдба. Верни приятели! За които не знаех всичко, но и не изпитвах необходимост да питам - доверие се печели в битки, всеки ден...

Днес рядко оставам насаме с детството си, но мускетарите дремят в спомените ми, както Крали Марко, окован във веригите на забравата. Вярвам обаче в милостивата съдба, която не уби Д’Артанян, и въпреки че моят Гасконец вече не яха дръгливото рижаво конче, а неколкостотин конски сили, рицарят с перото на шапката продължава в галоп към неизвестното, което трябва да завърши с happy end. Казвам, че съдбата бе милостива, защото се сдобих не с един, не с четирима, а с цели 28 мускетари, които препускат към своето бъдеще толкова шеметно, че вихрушки от прашни разпилени мечти се разнасят тъжно след тях и утешително лягат в краката на моя уморен и изоставащ кон. Няма да се опитвам да ги догоня - това си е тяхната надпревара... Но ако трябва да пропилея богатството на доверието, без секунда колебание ще заложа всичко до стотинка на тях - младите мускетари. И ще спечеля, ала само ако останат близо един до друг срещу вятъра - здрав, непречупен сноп млади и гъвкави уж лозови пръчки, а всъщност истински копия, точни, свистящи стрели, устремени към целта си.

"Един за всички, всички за един!"

Но, ще кажете вие, ние няма да бъдем вечно заедно, а и сега дори трудно потискаме досадата от другия до себе си! За какво ни са общи мечти, за какво ни са книги, за какво ни е другият?

Отговорът ми е: НЕ ЗНАМ!

И аз все още търся смисъла на всичко в мене и около мене.

Вместо да философствам, нека да споделя нещо дребно, което разбрах от една детска приказка за пораснали хора: самотният пилот, изчезнал безследно при един от полетите си, Антоан дьо Сент Екзюпери, ми прошушна, че е искал да спаси самотната роза, посадена от Малкия принц на неговата си планета, от всяка гладна и неразумна овца, която е лишена от сетива за прекрасното. Оттогава се запалих да се боря с овчедушието, но НЕ намразих овцете.

След книгата на Екзюпери дори не изпитвам ужаса на простосмъртния от необратимото в запазения за всеки еднопосочен билет към НИЩОТО. Защото вече ЗНАМ. Знам, че над главата ми тук-и-сега тегнат милиарди малки планети, които чакат да се заселя на тях, да посадя по една роза и когато дойде краят (никога последният!), моята планета ще се превърне в падаща звезда, изгаряща в собствения си копнеж по неизвестното, ще се изгуби ОТВЪД Галактиката, събрала милионите съкровени желания на очите, обърнати към нощното небе над някой безсънен град.

Такова е моето знание - непригодно, непрактично, книжно, но мое си, истинско, впито до кръв в надеждата за щастие, към която и вие, мои мускетари, сте се запътили.

Кой знае колко още изпитания и колко луди надпревари върху прашните потни коне ви чакат! Послушайте ме! Осигурете си огнени спомени, за да ви топлят в студените нощи на немощната старост.

Допускайте грешки, поправяйте грешки... Но не оставайте никога сами! Нали се сещате:

"Един за всички, всички за един!"

01.06.2004

От класната
За мускетарите от Х ^в

© Десислава Андреева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.07.2004, № 7 (56)