AL-JAZEERA: МЕДИЙНАТА ПЕРЛА НА АРАБСКИЯ СВЯТ

Десислава Андреева

web

Историята на телевизията, която разклаща правителства и пренаписва правилата на модерната журналистика, е обект на избраната от нас книга "AL-JAZEERA. The story of the network that is rattling governments and redefining modern journalism. Updated with a new epilogue" - издание на Westview Press от 2003 година (ISBN 0-8133-4149-3), структурирано в 10 тематични единици, които успяват ненатрапчиво да поднесат на читателя значимите аспекти от дейността и биографията на най-популярния арабски телевизионен канал. Освен основния корпус на изложението, разгърнат в рамките на 232 страници, съдържанието притежава твърде ценния за всеки изследовател внушителен набор от професионално подбрана библиография.

Кориците на книгата са отрупани с ефектни критични отзиви - атрактивни суперлативи, заети от периодичния печат в САЩ, като на най-видно място е поставена оценката на San Francisco Chronicle. Вестникът обявява книгата за "Препоръчително четиво за целия кабинет на Буш и за всеки със сериозен интерес към арабския свят." Следват също толкова поощрителни бележки от влиятелни издания като The New Yorker, който смята, че книгата: "Разказва за вероятно най-дискусионното място, което новинарският канал заема в арабския свят."; Washington Post оценява обективността на подхода й: "Справедлива и безпристрастна в похвалите и критиките си към канала"; The Village Voice открива преимуществата й в многоаспектното описание на медийния феномен: "Осигурява навременен и много необходим контекст на Al-Jazeera"; The Sunday Telegraph е като че ли най-близо до истинската стойност на изследването, като го обявява за: "Ценен пътеводител за объркания от арабската политическа психология на ХХІ век наблюдател".

Американска книга за арабска телевизия, написана от араби - това не може да не предизвика интерес у всеки читател, независимо в коя част на света се намира, защото предлага интригуващо, но балансирано съдържание, научно подкрепено с множество аргументи и същевременно човешки съпреживяно от авторите Mohammed el-Nawawy и Adel Iskandar. El-Nawawy е роден и отрасъл в Египет, изявявал се е като журналист в Близкия Изток и в САЩ. Автор e на книга за израело-египетския мирен процес в репортажите на западните журналисти и работи като главен асистент по комуникации в Stonehill College в Масачузетс. Adel Iskandar е с египетско-канадска кръв, живял е достатъчно дълго в Кувейт и в Египет и е признат експерт по медиите в Близкия Изток. Понастоящем преподава комуникации в университета в Кентъки, Лексингтън.

Във времето, когато опортюнистите в политиката насочват внимание към писанията на шепата пророци на Страшния съд, които предупреждават за неизбежния сблъсък на цивилизациите между западния свят и арабския Близък Изток, авторите на изследването откриват нуждата от взаимно разбиране. Атаките от 11 септември и последвалите войни в Афганистан и Ирак причиниха отсъствие на смислено общуване между хората. Еl-Nawawy и Iskandar в никакъв случай не се присъединяват към есхатологичните прогнози, но признават, че става все по-трудно да се преброят всички изказвания за непреодолимата комуникативна пропаст между Изтока и Запада, между американци и араби.

Истинският сблъсък между цивилизациите всъщност вече не е на бойните полета, а в нашата собствена дневна стая и в нашето съзнание. Спорните идеи за "другия" са ядрото на модерното медийно отразяване на войната, като всяка идея обещава да разкаже нещо по-вярно за врага. Като се опитват да избегнат шаблонизирането на хората и напъхването им в генерализирани групи, двамата автори обещават да хвърлят поглед върху Близкия изток по начин, който поощрява читателите да разберат произхода и същността на конфликта. Политика, култура, религия, икономика, медии се преплитат в сюжета на книгата, която предупреждава, че зад сложната, крехка синтеза на елементите от глобализиращия се свят се прокрадва сянката на разединението, тъмното лице на разяждания от противоречия световен ред.

Авторите вярват с цялото си сърце в междукултурния, междурелигиозния и междурасовия диалог. Затова тяхната книга би трябвало да бъде прочетена не само като историческо описание на начина, по който един малък сателитен телевизионен канал изплува на върха на медийната вълна в Близкия Изток. Тя също така е история на човешкото търсене на свободата на мнение и изразяване, стремеж, който, ако бъде ограничаван дълго (ІХ)¹, може да доведе до катастрофи като тези, на които светът стана свидетел на 11 септември 2001 г. в САЩ и на 7 юли 2005 г. във Великобритания. Избуяването на военния религиозен фундаментализъм е закономерен продукт на десетилетия управление на деспотични режими, потискано изразяване и принудително мълчание и на реалното отсъствие на обществената сфера, където проблемите обикновено се дискутират и решават ефективно. Умерените гласове, които включват рационална мисъл и реч, могат да направят повече, отколкото безпочвените психотични вярвания и крайни действия, и биха спомогнали да се създаде здраво социално общество. (69)

Арабската комуникативна традиция предполага споровете и дискусиите да се водят страстно, разпалено. В Близкия Изток, където политическият дебат често е ограничаван до частната сфера на дома и местата за молитва, Al-Jazeera прокара скритите дискусии през сателита към целия свят, акт, в който мнозина виждат самоубийствена смелост и явно политическо предизвикателство. (66) Да излъчваш интервю с иракски дисиденти, разобличаващи Саддам Хюсеин, или да поощряваш палестинци и кувейтци да дебатират върху ефектите от войната в Залива, се разглежда като радикална постъпка. Al-Jazeera разшири арабската традиция да се дискутира по наболели политически теми и донесе вкуса на свободата на словото на арабския зрител. Преди нея арабите нямаха никаква представа за свободата на медиите и според Farouk Al-Kassem, журналист в Al-Jazeera, са били "гладни и жадни да изразят себе си!". (67-68)

Тази книга най-вероятно е написана и издадена непосредствено след атаките от 11 септември и е задоволила насъщните нужди на западните читатели за повече информация относно образа на внезапно появилия се нов информационен медиатор. От първото й издание досега обектът на изследването - телевизия Al-Jazeera - се превърна в диктуваща световната мода сред масмедиите, оформяйки общественото мнение и политиката в арабския свят и спрямо него от Лондон до Джакарта. Войната в Ирак също спомогна Al-Jazeera да се вмести сред елита на световните телевизионни разпространители. По същия начин забележителното внимание, което получи книгата, бе достатъчно окуражаващо за авторите да я преиздадат преди по-малко от две години, защото подкрепи надеждата им, че общественото мнение в арабския свят придобива съществено значение за американските граждани и за бъдещето на мира. Авторите уверяват, че творбата им осигурява на читателя добросъвестно, сбито, честно и балансирано описание на този уникален и революционен медиен феномен на съвремието.

Осъзнаването на това, че има съществен недостиг на информация за медиите в Близкия Изток и малко налични факти за начина, по който арабският обществен живот там реагира на текущите събития, е най-силната мотивация да се издаде подобна книга. Същите мотиви биха могли да се изтъкнат и за належащия превод на български език. Макар и по-близо до Близкия Изток от американците, българските читатели едва ли познават дори бегло медийната характеристика на региона, с който ни свързват икономически, а от известно време и военни интереси. Малцина от нас са обърнали внимание откъде световните медии получават информации за случващото се в региона и как ги тълкуват.

Въпреки че книга от този сорт е закъсняла, несъмнено нейната поява на международния пазар е била наложителна, още повече че е последвана от редица идентични по предмета си изследвания като съвсем прясната монография от 2005 г. на Hugh Miles със същото заглавие². Нуждата от появата на книгата и на български език е ускорена от скорошната криза в Афганистан, която не само катапултира Al-Jazeera до световна знаменитост, но наложи нуждата от по-задълбочено разбиране на медийния ефект върху религиозното, политическото и икономическото състояние на арабския свят.

Още по-важно е, че авторите изрично декларират амбицията си да останат независими от каквото и да е правителствено или персонално влияние при излагането на фактите в книгата. Те не са свързани с корпоративни медийни интереси, защото в края на книгата единствената нагласа, която се формира у читателя, е задоволството от извършената обективна "дисекция" на рядкото обществено явление, наречено "арабска независима телевизия". Извършено е усилено проучване на Al-Jazeera за години наред, като са наблюдавани всички аспекти на дейността на канала. Авторите се опитват да представят наяве всички възможни перспективи пред Al-Jazeera и нейната аудитория, като се грижат в задочна дискусия да изброят колкото се може повече различни мнения и се напрягат да предложат честен и проникновен анализ. Понякога единственият начин да се постигнат тези цели е, като се осигури конфиденциалност на източниците. Подобно на журналистическите разследвания са използвани псевдоними, които са необходимо условие да се предпази частният живот на героите и да се осигури тяхната анонимност. А за тях това е единственият начин да получат свободата публично да изразят неприкрито мнение върху Al-Jazeera, нейната публика и последните световни събития. (Х-ХІ)

НИЕ СМЕ ТОВА, КОЕТО ГЛЕДАМЕ

Едно от големите преимущества, което книгата демонстрира, е вплитането на елементите на фичъринг в няколко от главите - героите със своята индивидуална и групова идентичност, външен вид, среда, ежедневие, диалог, "подложени" от авторите си на редица литературно-психологически похвати, отложена кулминация, историческа ретроспекция и още много други любопитни за всеки читател белетристични способи, превръщат сериозното изследване в желано четиво, без да губи претенциите си за научност. Авторите умело прескачат в различни социални нива, докато търсят измеренията на медийното явление Al-Jazeera. В света на "малките хора", на редовите граждани, в границите на семейството с методологията на своеобразно "теренно проучване" се търсят индикации за нарастващото значение на медията, която може да промени всичко - от интериора на дома до предназначението на социалните контакти. От рамките на сплотеното семейство на студента Sherif Helal - мюсюлманин с корени в палестинския град Рамала, живеещ в Халифакс, Нова Скотия (Източна Канада) - авторите светкавично пренасят читателя до висшите кръгове на властта в САЩ, Израел, Катар, Палестина и други арабски държави, към сложните механизми, който движат международната политика, към задкулисните военни, политически и медийни игри на върха.

По традиция повечето дискусионни програми по арабските телевизионни станции са непротиворечиви и не правят нищо друго освен да служат за изявления на правителствените отдели за връзки с обществеността. Al-Jazeera осигурява първото излагане на противоречиви гласове, използвайки силата и внушенията на телевизията. Да гледаш Al-Jazeera понякога е като да притежаваш арабски еквивалент на CNN Headline News. За някои от изказванията по тези програми може да те арестуват в повечето арабски страни. "Не мога да повярвам, че повечето хора, критикувани по Al-Jazeera, нямат достатъчно власт да спрат канала!" учудват се редовите зрители. Като задава въпроси за всичко, Al-Jazeera отваря прозорец към теми, дълго избягвани и даже забранявани в Близкия Изток. По американските и канадските мрежи събитията не се застъпват в детайли, защото просто западните зрители не се интересуват от тези региони. Новините винаги са на запис и никога не се отразяват наживо, което извиква подозрение у реципиентите: "Чудя се какво редактират?" В отразяването на новините от региона винаги се толерира неарабската страна. (11-13)

Как Al-Jazeera задоволява арабската си публика и разнищва темите, които са най-значими за нея? Как тя промени политическия пейзаж в Близкия Изток? Как охранява журналистическата обективност в регион, където обективното отразяване е почти невъзможно? (19) Всички въпроси се събират в отговора на един риторичен: Защо арабите в Халифакс, Кайро, Сидни, Толедо и Аман плачат заедно при гледката на убито палестинско момче? - защото Al-Jazeera успешно идентифицира характеристиките на арабската аудитория и осветлява връзките, които приобщават арабите по света. Тя говори на и за тях.

ГОЛЯМ ГЛАС, МАЛКА СТРАНА: Аl-JAZEERA В КАТАР

Връзките между 300 милиона араби в 22 държави често са абстрактни. Те може да не са обективирани във военни съюзи, политически договори, икономически сдружения или просто лингвистични аналогии. Дори може да не се свеждат до общ регион. Онова, което сбира арабите, е желанието за обща съдба. Както при човешката нервна система едно леко убождане може да се почувствува от всички станали органи. Или както подобно хвърляне на предмет във водата, когато вълните се разпростират и обграждат повърхността чак до бреговете, арабският свят може да изглежда като единно тяло. И въпреки че разделенията по националност, религия, икономика са често значителни, някои характеристики обобщават арабския манталитет. Дали приликите представляват панарабски феномен, или не - не е важно. По-скоро начинът, по който искаме да разберем арабския свят от вътрешна гледна точка, може да предизвика дълбок обрат в международните връзки. Повече от всякога в сегашната история има нужда от по-добро разбирателство между Запада и арабския свят. Ако има някаква истина в популярния израз: "Ние сме това, което гледаме", тогава, за да разберем арабската публика, трябва да се осмелим да навлезем в новинарската практика и философия на Al-Jazeera. Такъв уникален поглед върху света през арабските очи може да отвори прозорец към тайните кътчета на арабското съзнание. (25)

До атаките в Афганистан например едва ли някой американец бе чувал за Катар, страната, която сама се определя като "перлата на Залива". След появата на Al-Jazeera Катар бе обявен за шампион на свободната преса в регион, където информационните затъмнения са често явление. (71) Катар все още е място, където 95 % от жените ходят забулени, където бедуините си бъбрят по мобилните си телефони, докато пасат овцете си пешком, където състезанията с камили и ловът със соколи си остават предпочитаните кралски спортове. (72) И все пак желание за промяна съществува: сред всички радикални мирни реформи през втората половина на 90-те години на ХХ век емирът на Катар има едно революционно дело - създаването на Al-Jazeera - катарският най-силен глас. (74) Буквално Al-Jazeera на арабски значи "островът", "полуостровът". Символиката на името допълва впечатлението за уникалността на медията, която се излъчва от регион със скромна традиция в свободното слово. (28) След появата й мнозина се чудеха как са гледали телевизия преди нея: дръзкият подход на медията към теми, определяни от арабските стандарти като забранени: секс, полигамия, корупция на правителствено равнище, граждански права на жените, ислямски фундаментализъм; документалните филми и почасовото отразяване на палестинските демонстрации, придружено с нецензурирано показване на смърт, насилие и разрушение, направиха огромно впечатление на арабската публика. (29)

По западните стандарти свободата на словото и на пресата в Катар все още са строго ограничени, публичното критикуване на управляващото семейство или на исляма са забранени. Дори и след като формалната цензура е изоставена, вестниците са спирани два пъти заради публикуване на материали, които вървят срещу интересите на държавата. Министерството на даренията и ислямските дела контролира кабелната телевизия и внасяните печатни материали. Затова местните журналисти са предпазливи. Ако могъщи личности се оскърбят от критични новинарски материали, няма гаранция, че журналистът може да разчита на редактора си да го защити. Високопоставените служители обикновено настояват да преглеждат преди отпечатване статиите, които ги засягат. Някои служители не са склонни да дават интервюта, без предварително да са получили уверение, че статиите ще могат да бъдат прегледани от тях преди публикуване. Интернет-услугите също са подлагани на строг контрол, някои сайтове с определено неморално съдържание не се допускат до потребителя³. (76-79)

Al-Jazeera се появява след прекратяване на договора през април 1996 г. между намиращите се в Рим и притежавани от Саудитска Арабия Orbit Radio и Television Service и арабския телевизионен отдел на BBC News Service. Разногласията между Арабското кралство и BBC довеждат до щастливото стечение на обстоятелството Al-Jazeera да наследи голяма част от персонала и редакторския стил на арабския отдел на BBC. Повечето журналисти също са изтеглени от Лондон в столицата на Катар - Доха. Следователно персоналът е обучен в западната журналистическа традиция, притежава експертни знания и разбиране на арабската политика и публика. Той е последната съставка от рецептата на Al-Jazeera за неизбежен успех. (30-31)

Al-Jazeera е основана през ноември 1996 с разрешението на катарския емир - шейх Хамад - като част от неговото движение за въвеждане на демократизация в малката му държавица. Образованият в Англия емир, който детронира баща си след безкръвен преврат през 1995 година, искаше Al-Jazeera да бъде независима от правителствен контрол и манипулация. Емирът предложи първоначална вноска от 140 млн. долара субсидия на Al-Jazeera за 5-годишен период от време до ноември 2001, след което се предполагаше, че каналът ще стане финансово независим и ще се самофинансира чрез рекламни приходи. (33) Тази трансформация още не е била завършена до написването на книгата. В действителност катарското правителство харчи приблизително 100 млн. долара годишно, за да подкрепя телевизията, която до днес не успява да привлече достатъчно рекламодатели (въпреки че привлича огромно количество зрители). Парадоксът може да бъде обяснен с това, че голяма част от мултинационалните корпорации не се осмеляват да рискуват да пренебрегнат мненията на арабските правителства, като рекламират по най-оспорваната телевизия.

Пет години след създаването си, Al-Jazeera притежава персонал от 350 журналисти и 50 чужди кореспонденти, работещи в 31 страни, включително и в САЩ. Въпреки че се намира в Катар, тя е успяла да създаде идентичност, която прехвърля физическото й местонахождение. Разнообразният персонал от различни арабски националности помогна да се основе тази панарабска идентичност, която също рефлектира върху способността й да унифицира, да обединява арабските публики навсякъде: тя се е превърнала в панарабски транснационален канал. Самите работещи в Al-Jazeera са транснационален екип - мароканци, египтяни, иракчани, палестинци, сирийци и др.

Много от арабските сателитни мрежи са клонове на държавните телевизии, много са били създадени целенасочено, за да могат арабските правителства да разпространят и упражнят влияние отвъд националните си граници. Те излъчват главно официална пропаганда и харчат повече пари за техническата страна, отколкото за подобряването на качеството на съдържанието на програмите. Това рефлектира върху предлаганите информации - "протоколни" новини - извадки от правителствените новинарски бюлетини - официални дейности, срещи и рутинни съобщения. Оскъдицата на тематично разнообразие и разностранност на показаните позиции се оказва общовалидна слабост за повечето арабски телевизии. Преди Al-Jazeera жителите на Близкия Изток имат навика да слушат базирани в чужбина късовълнови радиостанции на арабски език Voice of America (VOA), Radio Monte Carlo - Middle East (RMC ME), BBC World Service Arabic Radio, за да достигнат до вдъхващ доверие и авторитет източник на новини, които са акуратни, обективни и разбираеми. (39) Тези чужди станции дадоха път на Al-Jazeera.

Авторите на книгата вярват, че мисията на Al-Jazeera е подобна на VOA (Гласът на Америка) и Radio Free Europe (Свободна Европа), която е да предава новини, анализи и дискусии по вътрешни и регионални теми, значими за успешните демократични и свободни пазарни промени, и да помогне при засилването на гражданското общество чрез проектиране на демократичните ценности. (40) Политическите предавания са обичайно явление в програмната схема на Al-Jazeera и зрителите сега открито се поощряват да се обаждат и да обявяват гласно своите мнения. Само Al-Jazeera се осмели да предизвика арабските традиционни и политически ограничения чрез излъчване на програми, открити за всички мнения. Служителите на Al-Jazeera дават приоритет на историите, отговарящи на висока новинарска стойност, не на възприемливостта им от местната политика. (42)

Прехвърляйки границите на държавата, чието население е малко повече от среден американски град (744 500 жители), Al-Jazeera е учебникарски пример за онова, което учените Joseph Straubhaar и Marwin Kraidy наричат "асиметрична взаимозависимост". Макар да няма авторитетни статистически изследвания, които да удостоверяват точния брой на абонаментите, направени специално за Al-Jazeera, и да липсва документирано засичане на периодите на гледане, данните определят броя на зрителите й по целия свят приблизително на 35 млн. (34)

Тъй като милиони арабски притежатели на сателитни чинии в Близкия Изток, Северна Америка и Европа свикнаха да гледат канала, трябва да признаем, че влиянието на телевизионната мрежа и въздействието върху международните работи и общественото мнение са диспропорционални на минималната политическа власт, която Катар упражнява. Властта на Al-Jazeera като медийна сила в Близкия Изток е асиметрична на действителната стойност на Катар на международната арена. (32) Катар - "земята на козите", която притежава третия по големина запас на петрол след Русия и Иран и е член на Арабската лига и на OPEC (организация на държавите износителки на петрол), все още не се приема като действителен създател на здравословен медиен климат. От друга страна, приблизително 70 % от всички араби, които притежават сателитна чиния, разчитат преди всичко на Al-Jazeera за новини, документални материали и политически информации. Ръководството на Al-Jazeera установява, че абонаментът за арабски сателитни услуги е нараснал с повече от 300 % в месеца след 11 септември. Днес главните й държави-конкуренти - Египет и Саудитска Арабия - дори предоставят чрез правителствата си студиа и апаратура за програми на Al-Jazeera. (36-37)

Кое прави телевизията толкова провокативна и вбесяваща световните правителства, и толкова интригуваща и приковаваща зрителя? Как се превърна в толкова важен играч в американските войни с тероризма? Повечето политически и медийни анализатори (23) може да се съгласят, че Al-Jazeera не е нищо друго освен втора "Пустинна буря", паралелна война, водена на ефирната честота, а не на бойните полета.

В неделя, 7 октомври 2001 година американците се прилепиха към телевизионните си апарати. CNN наруши програмната си схема, за да предаде наживо американските военни действия в Афганистан. Всъщност предаването се осъществи благодарение на Al-Jazeera, която излъчи материал за Осама бин Ладен, враг №1 на САЩ и почти демонизиран лидер на Ал Кайда⁴. Мъжът, уличен от американската администрация в най-главен заподозрян за атентатите на 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон, получи своите 6 и 1/2 минути слава, когато се обърна към световната общественост⁵. Думите му, преведени нескопосано от смутен преводач, накараха косите на американците да настръхнат: за пръв път в съвременната история на САЩ врагът говореше директно на американската общественост.

От този момент напълно анонимната Al-Jazeera се превърна във всеизвестно име. С ексклузивното излъчване на първия видеоматериал на Осама каналът изпревари цялата конкуренция, като пръв пласира сензацията. Докато светът се вглеждаше в Афганистан, Al-Jazeera отново изпревари с ексклузивния материал за ударите на САЩ. (21) Нейният монопол върху отразяването на контролирания от талибаните Афганистан несъмнено е предизвикал голяма завист у повечето западни телевизии. В действителност оттогава всички американски канали повече или по-малко са посветили някакво предаване, форум, очерк, шоу на този забележителен феномен на арабската медийна практика. След началото на бойните действия в Афганистан повечето топтелевизии на САЩ просто препредаваха на зрителите си дневната доза информации, получена от Al-Jazeera.

Успехът на медията не е безпочвен. Арабската аудитория вижда в нея информационна система, която не само разбулва скандали и корупционни практики в техните страни, но също така симпатизира на теми, които са й най-скъпи. Достатъчно често арабите се оплакват от неспособността на американците да проумеят арабските позиции и мироглед. (26)

Al-Jazeera поставя на изпитание границите на допустимото в арабския свят (82) и полемиките около нея не са необичайно явление. От създаването й през 1996 година мрежата, резидираща в малкия близкоизточен полуостров на Катар, учуди всички в региона и навсякъде другаде с провокативния си подход към анализа на новините. Всъщност през юни 1999 г. тя показа на арабската масова публика първия телевизионен материал на 90-минутен разговор с Осама бин Ладен. Оттогава западните държави и умерените арабски страни периодично обвиняват Al-Jazeera в подклаждане на арабския радикализъм.

Как редовите араби възприемат Al-Jazeera също е обект на интерес в книгата. Арабските възгледи за нея варират в двете крайности, като някои арабски режими пророкуват превръщането й в трибуна на дисидентски гласове и в конспиратор при антиправителствени движения, а други я издигат като единствения глас на журналистическа обективност в наситен с конфликти регион. Навикът на мрежата да представя провокативни и нетрадиционни гледни точки я изолира от другите телевизионни станции в арабския регион. (22) Докато повечето арабски медии внушават едностранчиво отношение към палестино-израелския конфликт, Al-Jazeera излъчва пълни интервюта с израелски официални лица - абсолютно табу за стандартите на повечето мюсюлмански медии. С безпристрастното отразяване на редица събития и с неудържимата критика на авторитарните режими медията стресна арабския свят. Говори се дори, че египетският президент Хосни Мубарак, при посещение в Катар през януари 2000 година настоява някъде след полунощ за неочаквана визита в студиата на Al-Jazeera. Докато оглежда оборудването и си бъбри с персонала, Мубарак се обръща към своя министър на информацията, Сафват ал-Шариф, и възкликва: "И всички проблеми да идват от тази кибритена кутийка!" Саркастичната бележка на президента за размера на телевизията и на държавата, в която се помещава, се ражда от точна метафора. Правителствата на Запад от Катар като Мароко определят начина на отразяване и избора на програми в телевизията като ерес. През последните 5 години изпълнителните директори на канала са били молени да цензурират репортажите си от всички - като се почне от вече покойния палестинския лидер Ясер Арафат и се стигне до бившия американски секретар Колин Пауъл. При тези обстоятелства ръководството и персоналът на Al-Jazeera, подкрепени от катарското правителство, отблъскват тези молби чрез отстояване на журналистическата отговорност да представят новините, отразявайки "мнението и другите мнения", клауза, превърнала се в мото на телевизията. (34) Оплакванията и критиките от всички равнища се посрещат от катарци невъзмутимо. Персоналът на Al-Jazeera ги носи като почетен знак. И докато повечето арабски правителства продължават да упражняват някакъв контрол върху местното новинарско покритие, цензурирайки неудобните новини и наказвайки репортерите, които прекалено усърдно настояват за журналистическите си свободи, Al-Jazeera оперира под твърде малко правителствени рестрикции. (25)

За да избегне представата за себе си като поддръжник на една партия или идея, масмедията адекватно поддържа балансирана репортажност. Например след излъчването на материала с Бин Ладен на 7 октомври, западните държавници (като тогавашния съветник на Президента на САЩ по националната сигурност Кондолиза Райс и британския премиер Тони Блеър) в опит да контрират посланието на лидера на Ал Кайда, се обърнаха към арабите по света по същата телевизия. Даването на интервю по Al-Jazeera е най-успешният път за достигане до арабската аудитория - споделя Кондолиза Райс. (158)

Обвиненията срещу Al-Jazeera бяха най-яростни, след като талибаните забраниха всички чуждестранни медии, с изключение на нея - да отразяват контролираните от тях територии. Al-Jazeera беше единствената мрежа с кореспонденции наживо от обсадената столица на Афганистан - Кабул, и от Кандахар, талибанския център и главна цел на водената от САЩ война. (24) Това е т.нар. "ефект Al-Jazeera" - първа на бойната линия и винаги наживо. Но успехът не минава без жертви - на 13 ноември 2001 г. офисът на Al-Jazeera в Кабул беше унищожен от американски снаряд, а старши кореспондентът Tarek Ayoub бе убит при американските бомбардировки в Багдад. (204)

БИТКАТА ЗА АРАБСКОТО СЪЗНАНИЕ

Погледът отвътре на атмосферата в мрежата като уникална информационна система е несравним с повечето други организации: "Тя е смес от племенно и градско, източно и западно, ляво и дясно, религиозно и светско." Полифонията от гласове е онова, в което някои виждат акт на героизъм и чиста вяра в истината. Едно нещо е сигурно - тази еклектична картина е ядосала всички среди във и извън арабския политически спектър. Катарският медиен експерт Ali Al-Hail е съгласен, че Al-Jazeera и нейният програмен стил са най-добрият начин да се подсили чувството за свобода и демократизация в арабския свят, в добавка към усилията за изграждането на резониращо гражданско общество.

Al-Jazeera отчасти е популярна, защото притежаването на сателит в Близкия Изток се превърна в нещо повече от мода - сега то изглежда вече е необходимост. В повечето страни в Залива около 70 % от населението има регулярен достъп до сателитна телевизия. Може да се твърди с основание, че Al-Jazeera достига поне до 60 % от домакинствата в Близкия Изток. Мрежата е достъпна в обществените кафенета, в рестриктивни държави като Ирак, а на местните пазари се продават видеокасети със записи на предаванията й. След петрола и газта, Al-Jazeera остава най-важната износна стока на Катар. (205)

Катарската медия мотивира милиони зрители в арабския свят, а и извън него, да си купят сателитни чинии, за да гледат програмите й. Някои араби си спестяват пари специално, за да си осигурят сателитна чиния, в замяна на лишаване от продукти от първа необходимост. В по-бедните страни от арабския свят жените отиват толкова далеч, че продават бижутата си, за да се сдобият семействата им със сателитен приемник, чрез който да имат достъп до Al-Jazeera. По улиците на всяка арабска столица днес сателитните чинии са отрупали всички покриви. Дори в Саудитска Арабия, където са официално забранени, местните си ги доставят и инсталират, очевидно, за да гледат Al-Jazeera. (46) Изследване на катарския вестник Al-Sharq ("Изток") на влиянието на телевизията, публикувано в материал от 20 ноември 2000 година, показва резултатите от проучване, проведено сред арабски зрители във Вашингтон, Йордания и Судан. Във Вашингтон 79 % от респондентите са заявили мнение: "дълбоко я подкрепям". Помолени да посочат причините за предпочитанията си към нея, анкетираните разпределят отговорите си по следния начин: 43 % цитират свободата на репортерите да поставят всякакви въпроси на източниците си; 22 % харесват програмите, които засягат чувствителни теми; 14 % се насочват към очевидното отсъствие на външен правителствен натиск. В Йордания и Судан си обясняват по различен начин успеха на телевизията: чрез "слабостта" на други арабски мрежи да се занимават с наболелите и опасни теми. (47-48)

Изглежда каналът прекрати западния монопол върху разпръскването на информация по света. Войната в Афганистан, определяна от Джордж Уокър Буш като "първата война на новия век", осигури сцена, на която Al-Jazeera се изстреля към световната слава. Главните телевизионни новинарски канали, вкл. CNN, бяха изтикани назад, поне за малко, за да дадат път на нещо, което много наблюдатели сега наричат "CNN на арабския свят"⁶. (198)

Разпространението на записа с Осама бин Ладен буквално за една нощ превърна Al-Jazeera в световноизвестна медия. (147) Неслучайно бин Ладен и Ал Кайда са избрали за своя медийна трибуна Al-Jazeera: търсели са медия, която да надскача регионалните граници и да има достъп до глобализиращия се свят. За персонала на Al-Jazeera това е повод за гордост: "разпространението на материала на Осама не е по-различно от излъчването на речите на Саддам Хюсеин по CNN при войната в Залива през 1991 г. ...И политиците на Запад имат нужда да знаят другата страна на историята и ние им даваме тази възможност". (148) Всяка новина, която засяга бин Ладен, поражда моментален интерес сред практически всяка аудитория. Някои американци в САЩ сега знаят повече за биографията на бин Ладен, отколкото за най-високопоставените американски служители.

Al-Jazeera винаги е на ръба и винаги е балансирана. Тя показва убитите израелци след атентат на палестинец -камикадзе, но и трупа на палестинско момче, застреляно от израелски войници. Телевизията никога не забравя каква е аудиторията й и какво иска да види - затова журналистите стриктно следват изискването за "контекстуална обективност" - словосъчетание, което изразява присъщото противопоставяне между постигането на обективност в новинарското отразяване и отправянето към специфична аудитория. (209) Според "контекстуалната обективност" посредникът би трябвало да отрази всички страни на всяка история, като има предвид ценности, вярвания и чувства на целевата аудитория. Винаги да изслушваме и другата страна - това е философията на Al-Jazeera. Обективността може да бъде постигната само ако всички субективни мнения и гледни точки по всяка тема са представени и излъчени. Готовият материал трябва да изчерпи всички възможни идеи и перспективи. (27) За да сведе обективност и противопоставяне на фактите до разбираемост за публиката, Al-Jazeera дава контекста на всеки самоубийствен палестински атентат и разнищва причините за всеки израелски военен ответен удар чрез интервюиране на политически анализатори и официални лица.

Наясно с желанието на по-голямата част от арабската аудитория за обективно новинарско отразяване, Al-Jazeera се състезава да остане начело на вълната, за да задоволи това изискване. Ако в началото - 1997 г. 55 % от анкетираните зрители заявяват, че биха предпочели Al-Jazeera да беше подкрепяна от частния сектор, а не от катарското правителство, а други 85 % казваха, че медията се нуждае от повече независимост, след 5 години на съществуване тя се превърна не само в най-гледания сателитен канал в арабския свят, но и успя да вбеси всички арабски правителства от Либия до Кувейт - като последните две дори заплашиха, че ще отзоват посланиците си в Катар в знак на протест. (49) Един репортер от Белия дом разказва, че президентът Буш бил "бесен" заради Al-Jazeera, защото на церемонията на наградите на свободното слово, състояла се във Великобритания, арабската телевизия получи приз за антицензурна дейност при отразяването на войната срещу талибаните и бин Ладен. (203)

Докато европейските абонаменти за Al-Jazeera нарастват на 4 млн., то някои американски групи работят за обратното - на един и същ ден и в арабския, и в английския сайт на телевизията влизат хакери и го разстройват - правят го недостъпен за потребителите. Подобна акция предприемат и еврейски групи в Канада, обвинявайки Al-Jazeera в антисемитизъм.

БОКСОВИЯТ РИНГ НА Al-JAZEERA - ТОКШОУТАТА

Успехът на "ефекта Al-Jazeera" е очевиден по начина, по който промени медийната среда в Близкия Изток, давайки тласък на няколко подобни и полунезависими сателитни станции, докато в същото време продължи да отстоява запазената си търговска марка, която предполага да държи световните правителства от Вашингтон до Исламабад, отговорни за тяхната външна политика. Al-Jazeera е поле за сблъсък или обмен на различни мнения. Тя е изключително явление в политическите, икономическите и социалните дебати. (16) Няма пристрастие - най-голямото доказателство за това е, когато медията отправи покана към Йехуд Барак - бившия израелски премиер, да участва в едно от токшоутата й през 1998 г.; или когато интервюира израелския външен министър Шимон Перес. За това израелските власти се почувстваха длъжни да похвалят канала за неговата обективност и професионализъм.

От друга страна, някои държави дори забраняват на своите граждани да участват в предаванията й. Един от тях дори е бил арестуван само и само за да не стигне навреме до студиото, на други им се правят спънки при пътуването, прекъсват се телефонните връзки. Случвало се е телефоните в студиото да се изключват, докато се води разговор в ефира. (104)

За да се придържат към мотото на медията, говорители и продуценти внимателно подбират гостите, изразители на противоположните мнения. (105) Токшоутата на Al-Jazeera са подобни на боксов ринг, понякога в буквалния смисъл. Участието в подобни шоута не е за стеснителните и неуверените. Размахването на ръце, войнствените викове, честите прекъсвания вдигат адреналина - и в студиото, и в дневната пред телевизора. Затова мнозина обвиняват медията в търсене на чиста сензационност. Независимо от гласовете против, предаването "Обратната посока" по Al-Jazeera, подобно на "Кръстосан огън" по CNN, е най-популярното полемично токшоу в Близкия Изток. (45)

Днес никак не е изненадващо, че няколко арабски канала ревностно подражават на Al-Jazeera и излъчват програми, подобни на нейните. Едно нещо е сигурно: популярността и на токшоутата, и на Al-Jazeera е изпитание доколко арабският свят е подготвен да възприеме смислена дискусия върху спорни и болезнени теми. И въпреки че водещите може да бъдат критикувани за поведението си в студиото заради етикета си, те са непоколебими в позицията си, че това е най-добрият начин пренебрегнатите теми да се дискутират. (111)

Друг стожер на популярността на Al-Jazeera са дебатите в студио, по време на които зрителите могат да телефонират и да задават въпроси, както и да дискутират с гостите и водещите на токшоуто. Понякога разговорите между водещи и гости се разпростират с часове, антагонистите размахват пръсти и си крещят: "За арабите Al-Jazeera е революционна, защото позволява на хората да говорят!"споделя един наблюдател. Където публичното говорене е потиснато, Al-Jazeera се превръща в инструмент на всички маргинални и немощни гласове, радикални и либерални, мюсюлмански и християнски. (50) "Гледането й е заразно", признава един от младите герои на книгата. - "Тя е всичко, което искам да видя в една информационна медия. Фокусира върху онази част на света, от която аз се интересувам, и е много критична, не прилича на нито една друга телевизия". (10)

Въпреки че Al-Jazeera не е западна медия, мениджърите и продуцентите й следват предписанията на западните медийни сценарии - водещите на токшоута са по-млади и по-дръзки, врели и кипели в журналистиката и имиджмейкинга. Няма ги скованите, колосани и с каменни лица педанти, които преобладават в новините на повечето арабски телевизии. Няма ги безинтересните, флегматични, консервативни и скучни стилове и формати на традиционните новинарски програми. За най-известния водещ на политическо токшоу в Al-Jazeera - Al-Kasim - не само политици и духовници, но и колеги журналисти са крайни в оценките си: "Езикът на този мъж трябва да бъде отрязан!" Той е в черните списъци на повечето арабски режими - събрал е хиляди материали, които го атакуват или венцехвалят. Един кувейтски вестник го сравнява дори с дисидента Салман Рушди. (129-130)

Друга характеристика на Al-Jazeera, която я прави уникална сред арабските мрежи, е, че излъчва по-важните събития наживо от мястото им. Новинарските бюлетини на Al-Jazeera предлагат задълбочени разследващи анализи на актуалните събития, докато още се развиват, отбягвайки протоколните изложения за пристиганията и заминаванията на правителствените служители. (46) Когато похитените еърлайнери се разбиха в небостъргачите на Световния търговски център в Ню Йорк, репортерите на Al-Jazeera бяха там и предаваха наживо сцените от свличащите се кули-близнаци. Когато започна офанзивата на САЩ и Великобритания срещу талибаните и Ал Кайда в Афганистан на 7 октомври 2001, кореспондентите на Al-Jazeera бяха наблизо, фактически най-близо от всички телевизионни станции в Афганистан. Преди антиталибанските сили да превземат Кабул, Al-Jazeera беше единственият канал, който осъществяваше 24-часова сателитна връзка с афганистанската столица⁷ (51).

Al-JAZEERA, ПОЛИТИЧЕСКАТА МОБИЛИЗАЦИЯ И ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВА

Дали катарската телевизия води до нова ера на политическа промяна и отговорност? Прекалено оптимистично за някои наблюдатели е да се смята, че може да се промени мисленето на зрителите само от нещо наблюдавано по телевизията. Или че тази промяна ще се трансформира ефективно в политически действия. Системите за политическо решаване в повечето арабски страни може и да се преконфигурират чрез усилване на дебати и дискусии, но истинското решение на всеки проблем си остава в ръцете на малки елитни групи, които задвижват обществените дела и политическите акции за десетилетия напред.

Вярно е, че предаванията на канала не са предизвикали преврати, нито са накарали арабската си аудитория да излезе на борба по улиците, но все пак Al-Jazeera бе създадена и за да играе мобилизираща роля в подкрепа на палестинците при тяхното възраждане след началото на втората Интифада. (55) Мнозина араби по света наблюдаваха от екрана наживо разрушенията в Палестина и палестинците, хвърлящи камъни срещу израелските танкове и тежка артилерия. Тези кадри, много от които не бяха показани по американските и западноевропейските медии, увеличиха симпатиите на арабите към палестинците и разраснаха омразата срещу израелските ръководители и тяхната политика. В този смисъл може да се съгласим, че Al-Jazeera обедини арабите пред лицето на един проблем за пръв път от началото на 70-те години на ХХ век. (56) Al-Jazeera има огромен потенциал за арабските зрители като форум за обмяна на мисли и идеи, като средство за спечелване на обществена платформа за развитие и подкрепа, и като проводник на образование, което прескача бариерите на пространството и времето. Тя е идеален стимул за засилване на гражданските свободи сред арабските общности, разпръснати по земното кълбо. Едно от гражданските права, които Al-Jazeera винаги е подкрепяла, е насърчаването на арабските жени да упражняват правото си на информация и свободно изразяване на мнение.

МЕДИЙНА ШИЗОФРЕНИЯ. ПРИСТРАСТНА ЛИ Е Al-JAZEERA?

Ако Al-Jazeera е глашатаят на панарабската идентичност⁸ и най-смелият критик на арабските слабости, защо относителният дял на новините от родната страна Катар е толкова малък?

Медията е критична към повечето арабски режими, но рядко се захваща с вътрешната политика на Катар. Напр. не са засягани теми като преврата на новия емир Хамад срещу баща му, не се коментира решението на емира да организира парламентарни избори и т.н. Ръководството на Al-Jazeera се оправдава, че страната им е малка и произвежда малко новини. Подобни аргументи не хващат вяра. На катарците се казва да се гордеят със свободата на словото и изразяването в държавата си и че в нея е разположена най-гледаната телевизия в арабския свят, но след като виждат, че Al-Jazeera посвещава толкова малко материали на местната политика, гражданите са объркани дали наистина става дума за катарска телевизия. (83-85) Според някои катарското правителство използва медията като инструмент за PR спрямо останалия свят - това обяснява неглижирането на вътрешната политика. Простичко казано, Al-Jazeera избягва на всяка цена да показва "мръсните ризи" на Катар. (86) Все пак авторите отчитат, че от началото на 2003 г. Al-Jazeera започна да обсъжда чувствителни политически и военни проблеми вътре в Катар. (201)

Много западни експерти обвиняват Al-Jazeera в пристрастност спрямо палестинската кауза - тя описвала палестинците-камикадзе като "мъченици", което би могло да се разглежда като отклонение от обективното новинарство. (52) Но за арабите Al-Jazeera представя мнения, като използва стил и език, които арабската публика лесно може да разкодира. Много араби, които гледат CNN, вярват, че американската телевизия е пристрастна спрямо тях. Те са съгласни например, че думата "убийство" рядко е използвана в американските медии, когато се коментира израелската политика на ликвидиране на антиизраелски политически активисти от различни палестински фракции. Вместо това такива събития се определят като "целенасочени прочиствания". Присъщо на много арабски култури е да признават палестинците, убити от израелски войници в палестинските окупирани територии, за "shuhada" (мъченици), защото те са пожертвали живота си да защитят правото си да обитават земите на Палестина. (53) И сега, след като съвсем наскоро последните израелски заселници напуснаха през август 2005 г. мюсюлманските територии, не може да се отрече заслугата на медии като Al-Jazeera при изграждане на обективна картина на ставащото, която подпомага политици и обикновени зрители да си изработят адекватно мнение по проблемите и да пристъпят към правилното им решаване. Sharon Waxman от в. Washington Post (2 декември 2001 г.) пише: "Всяка новинарска организация е продукт на родната култура, в която е зачената. Американските новинарски програми например правят негласно заключение, че държавата Израел има право да съществува и че Осама бин Ладен е сатана - това в арабския свят изглежда предубеждение." Пак опираме до "Теорията за контекстуалната обективност" - необходимостта медиите да представят историите по начин, който да е едновременно безпристрастен и чувствителен към местните невралгични теми. (54)

Няма съмнение, че държавното спонсориране въздейства върху обективността на отразяването на събитията вътре в Катар, въпреки че не чак толкова, колкото се очаква. Без съмнение, спонсорирането на Al-Jazeera е помогнало на малкия зàливен емират да придобие такова регионално и международно влияние, диспропорционално на неговата военна и икономическа сила. Телевизията със сигурност е по-добре позната от страната, в която се намира. Популярна шега гласи, че Al-Jazeera е държавата, а Катар е нейната столица. (140)

Въпросът е: като се знае жизнената роля, изиграна от сателитната телевизия в отслабването на авторитарните режими, защо Катар не страда от бурна враждебна реакция при връзките си с другите арабски държави? Причината може би се крие в отсъствието на намеса в работите на канала от страна на катарското правителство. Правителството се освобождава от всякакви обвинения, заявявайки, че не се занимава с работите на Al-Jazeera. От медията дават аналогичен отговор: "Ние просто използваме Катар за база на канала. Но си имаме собствена политика и гледни точки, които фокусират върху професионалните условия... Нашият канал не представя специална страна или правителство; ние просто действаме, както правят западните медии. Защо тях не ги обвиняват, когато действат по същия начин?" - казва директорът Al-Ali в интервю от 1998 г. Ако съдим по настоящите условия в Близкия Изток, изглежда, че Al-Jazeera ще продължи да бъде трън в очите на много арабски режими. (141-142)

Al-JAZEERA И ТЕОРИЯТА ЗА КОНСПИРАЦИЯТА

Почти всеки арабин ще се съгласи с маниакалната теория, че американските медии са инструмент на ционистката пропаганда. Независимо дали става въпрос за внасянето на СПИН, или на огромно количество забранени наркотични вещества по арабските улици, Израел винаги се смята за главния организатор на такива социални и обществени проблеми, без трезво да се отчита, че такива проблеми има и по американските улици, както и навсякъде в напредналата ни цивилизация. (59)

В контекста на теорията много араби вярват, че всички страдания на арабския свят идват като резултат от грандиозен план, замислен от Великобритания и Франция след Втората световна война, с помощта на САЩ и продължен от Израел - разглезеното протеже на Америка. Конспирацията предоставя ключ към разгадаването на политическата култура на Близкия Изток. Тя е пропила в живота - от най-частната семейна сфера до най-високите обществени етажи на политиката и помага да се обяснят много от нещата, които без нея изглеждат нелогични и неприемливи, включително рекордният за региона политически и военен екстремизъм, както и прекалено бавният ход на модернизация. (60)

Сред арабите е популярна тезата, че атаките от 11 септември не са дело на Осама бин Ладен и ислямските екстремисти. Това е заговор между Израел и Mossad - израелската разузнавателна агенция, за да дискредитират арабските ислямски държави. В дните след атаките арабската преса съобщи, че на 4000 евреи, работещи в Световния търговски център, им е било намекнато да не ходят на работа в този ден. Един от арабските сайтове, посветен на атаките, е пълен с всевъзможни материали, повечето от които изфабрикувани с единствена цел - да свържат атентата с Израел. Обвинения се сипят върху премиера на Израел - Ариел Шарон, който от арабска гледна точка е най-големият терорист и кръвопиец в света⁹.

Подобни изявления за широка еврейска конспирация, глупави и абсурдни, продължават да циркулират в арабския свят, въпреки че сега отстъпват по популярност на излъчените видеоматериали, инкриминиращи Осама бин Ладен. Мнозина сякаш са забравили, че евреи и израелци също загинаха в кулите, заедно с мюсюлмани, християни и хора от други вероизповедания (63) и когато дори в България избуява опасността от расистки реваншизъм, е крайно необходимо да се обърнем към отрезвяващо четиво като историята на Al-Jazeera.

Al-JAZEERA - ГЕРОЙ ИЛИ ЕРЕТИК?

Както вече посочихме, катарската телевизия не е заобиколена само от апологети. За да се утвърди, тя трябва да се пребори със своите критици. За първите 5 години от съществуването й катарските дипломати са получили около 450 официални оплаквания от арабски държави относно нейни предавания. Затварят се офисите й в другите страни, отказват се визи на репортерите й, в знак на протест се изтеглят демонстративно посланици от Катар и т.н.

Консервативните критици и духовници откриват голяма опасност у Al-Jazeera: "Как ръководството на Al-Jazeera позволява да се атакува ислямската религия и светият Коран в ефир пред арабските зрители? Как смеят програмите на Al-Jazeerа да канят атеист да говори за нашата свята религия и да се забавлява с нея в името на свободата? Можете ли да предвидите какво въздействие ще има всичко това върху мюсюлманските деца? Какво ще е влиянието върху онези зрители, които не са добре запознати с илямската религия и култура?". Именно заради това мнозина адмирират отказа на Съюза на телевизионните разпространители в арабските държави (ASBU) да приеме кандидатурата на Al-Jazeera за членство. "Отровните идеи, прокарвани чрез западните сателитни канали, лесно се понасят, защото арабският зрител предварително знае намеренията, които ги движат. Но когато такива отровни идеи са прокарвани през арабски сателитен канал, става много по-опасно, защото са скрити зад нашата култура." (116)

През декември 2001 г. на среща на Съвета на Съюза на арабските държави от Залива (GCC) принцът на Саудитска Арабия Абдуллах не успя да се въздържи да не прокоментира в присъствието на катарския емир Al-Jazeera. По думите му каналът "дискредитира страните от съюза, накърнява авторитета на членовете на кралската фамилия, заплашва стабилността на арабския свят и поощрява тероризма." Според ливанската преса емирът междувременно запазва невъзмутимо мълчание.

И Кувейт често обвинява Al-Jazeera в пристрастност спрямо Ирак, защото телевизията периодично кани иракски държавни фигури. Но вместо това да рефлектира негативно върху Al-Jazeera, кувейтските медии се промениха, като усвоиха стила й, който може да бъде много вдъхновяващ. (119-120)

Куриозни отношения кристализираха и с Кадафи и Саддам Хюсеин. Кадафи, който протестира срещу всяко предаване, представило либийски дисиденти, изяви желание да говори за арабския национализъм (124) и се появи два пъти като гост в други програми. Що се отнася до Саддам Хюсеин, след отразяването на 63-тия му рожден ден през май 2000 г., се получи нота от Багдад, която квалифицира репортажа като прекалено "проамерикански" - За иракския министър на информацията: "Al-Jazeera следва логиката и дори похватите на изразяване, които са чисто американски, и това никак не е случайно. Изглежда Al-Jazeera не иска да види иракчаните да празнуват, а да покаже народа на Ирак в нещастие и страдание и дори умиращ от глад". (125)

Опитите на САЩ да коригират политиката на Al-Jazeera се посрещат с неодобрение и от ръководството на телевизията, и от редица международни институции, занимаващи се със свободата на словото: "Ние научихме от САЩ какво е медийна независимост, и сега американските власти искат от нас да се откажем от наученото от тях самите?! Критиците ни настояват да забравим, че бин Ладен е едната страна в тази война, която ние трябва да представим на нашите зрители. Как тогава ще бъдат балансирани новините ни, без да се представят и двете страни?". (176)

Европейските медии също са разделени в мненията си за Al-Jazeera. В Германия например подкрепят арабските си колеги: "Изглежда Al-Jazeera се е превърнала в главния канал за комуникация между двама врагове, между които няма други средства за общуване. Смятам, че западните медии трябва да използват по същия начин Al-Jazeera, както бин Ладен го прави. И вместо да се подлага на натиск телевизията, за да спре да изпраща определени съобщения, по-добрият път беше избран от британския премиер Тони Блеър, когато изпрати своето послание към арабския свят чрез Al-Jazeera". Вашингтон би трябвало да наводни Al-Jazeera с предложения за интервюта с американски висши служители или с уважавани мюсюлмански фигури, които могат да противодействат на антиамериканската пропаганда в региона. (189) "Никога няма да има ефективна комуникация, ако не се поставяме на мястото на желаната публика" казва Charlotte Beers пред в. Washington Post. (193)

Могат ли сърцата и умовете да бъдат спечелени по друг начин? На територия, където ненавистта спрямо Запада и САЩ е всеобща, определено подхранвана от идеологически и политически различия, излъчването на американски суперзвезди и популярни шоупрограми ще направи твърде малко за разрешаването на фундаменталните проблеми. Има голяма вероятност новите американски медии за региона да се разглеждат от публиката като евтин начин да се продава американизмът чрез забавление вместо да се разискват проблемите, които тормозят хората от Изтока. Един египетски журналист обобщава това много находчиво: "Не може да използвате "Backstreet boys" (американска момчешка група) да продават политика в Близкия Изток". (195) Изглежда катарската телевизия вече е незаменима в сложния мирен процес на Изтока.

* * *

Всичко продължава след 11 септември. Различен свят се появява от тлеещите отломки на Световния търговски център.

По спиралата от събития, които последваха атаките в Ню Йорк и Вашингтон, славата на Al-Jazeera нарасна главозамайващо. Кой си е представял, че свободна и независима новинарска телевизия ще се появи в арабския свят, където желанието за свободна медия винаги е изглеждало недостижимо? Кой си е представял, че арабски канал, разположен в мъничък арабски емират в Залива, ще изпревари света и ще стане главен играч и състезател наравно с колосални западни новинарски канали? Не е за вярване, но Al-Jazeera го направи.

Дали популярността й ще се срине, когато бин Ладен се изтърка като фигура на медиен интерес? Едва ли. Способността на канала да открива значими, смислени истории, да упражнява професионална разследваща журналистика, да обезпечава остри новини, е положила здравите основи на бъдещето. (174)

Освен интересни факти и оценки за "биографията" на телевизията, книгата на Mohammed el-Nawawy и Adel Iskandar хвърля светлина върху условията на работа в канала и прави реалистични прогнози за бъдещето на новинарските програми в Близкия Изток и за изхода от тяхната борба за свободно слово и обществено мнение в арабския свят.

Впрочем, ние мислим, че тази книга трябва да бъде преведена и на български език.

БЕЛЕЖКИ

1. В скоби посочваме номера на страницата, където могат да бъдат открити в разгърнат вид преведените и коментирани извадки от оригинала. [обратно]

2. И с която вероятно българските читатели ще бъдат запознати в някой от следващите броеве на списание "Издател" и на Електронно списание "LiterNet". [обратно]

3. Данните от 2002 г. сочат, че на всеки 1000 катарци едва 61 използват интернет (Ел-Науауи, Искандар 2003: 79). [обратно]

4. За западната рецепция на саудитския дисидент и богат петролен магнат, спонсор на тероризма Осама бин Ладен виж статията на Самюел Уинч (2005: 285-300). Според автора за представянето на бин Ладен в журналистическите текстове се разчита най-вече на митични архетипни модели - суперлативите, взети от там, позволиха новинарските текстове да превърнат този човек в свръхсъщество, в еквивалент на абстрактното зло - съвременен Мефистофел, гений на злото. Материал на Khalaf и Peel (от 2001 г.) във в. Financial Times обявява разделението на човечеството в рецепцията на тази личност. Бин Ладен е "истинско превъплъщение на дявола" за едната половина на света. Но за арабите той е "войн-пророк", народен герой, комбинация между Робин Худ и Че Гевара (Winch 2005: 288). [обратно]

5. Тероризмът според Joseph Tuman е форма на комуникация. Модерният терорист се нуждае от познания по масмедии точно толкова, колкото от измисления образ на злия гений се изисква да владее специални познания по "черното изкуство" (отрови, смъртоносни лазери, всеотдайни съучастници...) - Уинч (2005: 295). За симбиотичните връзки между терористи и журналисти, които рязко преминават границата на допустимото хуманно и обществено отговорно поведение, виж Кунчик, Ципфел (1997: 210-212). [обратно]

6. Името "Al-Jazeera" е искано като ключова дума в интернет 3 пъти повече от думата "секс" - трудно е да се открие по-красноречиво доказателство за нейната популярност. [обратно]

7. Студиото на Al-Jazeera в Афганистан представлявало малка порутена сграда и гостите трябвало да се снимат на улицата или на покрива. Смаляващият се екип понякога произвеждал горещи новини като например в нощта на първите американски удари. Точно тогава на покрива е интервюиран някакъв талибански водач. Наблизо пада снаряд. Изгубват се картината и звукът. След 5 минути звукът се връща, но няма картина, защото се оказва, че от труса операторът е паднал от покрива. За щастие сградата не била висока и след малко той се изкачва обратно и довършва интервюто (Ел-Науауи, Искандар 2003: 52). [обратно]

8. За сравнение: CNN, която се появява през 1980 г., в международната си секция не използва определението "чуждестранен/на", защото се стреми да не представлява определена нация при отразяването на събитията (Ел-Науауи, Искандар 2003: 183). [обратно]

9. От тези пресилени подозрения се раждат дори анекдоти като този:

"Шарон звъни на Буш:

Шарон: О, господин Президент, изпращам Ви моите съболезнования. Израелският народ споделя болката Ви. Случилото се е ужасна, ужасна трагедия и ние се присъединяваме към мъката Ви. Думите не могат да опишат ужаса от този акт.

Буш: Извинете, но за какво говорите?

Шарон: По дяволите, забравих за 7-часовата времева разлика!" [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Ел-Науауи, Искандар 2003: El-Nawawy, Mohammed; Iskandar, Adel. Al-Jazeera. Westview Press, 2003.

Уинч 2005: Winch, Samuel P. Constructing an "Evil Genius": news uses of mythic archetypes to make sense of bin Laden. // Journalism Studies, volume 6, number 3, August 2005, pp. 285-300.

Кунчик, Ципфел 1997: Кунчик, Михаел, Ципфел, Астрид. Въведение в науката за публицистика и комуникации. София, 1997.

© Десислава Андреева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.07.2006, № 7 (80)

Други публикации:
Издател, г. VІІ, 2005, бр. 4, с. 34-42 (със съкращения).