ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ПОГОВОРКАТА "НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ", КОЯТО ОБЯСНЯВА ФАКТА ЗАЩО СА КЪСОКРАКИ ПЛОВДИВСКИТЕ ЖЕНИ

web

"О, имам основание, о, имам основание да славословя!"
Из "Възхвали", Сен Джон Перс

"Умря сиромах за правда,
за правда и за свобода!"
Из "На прощаване", Христо Ботев

"Замеряше той всички ученички
с игриви самолети от хартия."
Из "Кажи, не си ли спомняш?", Доминик Трон

"...на сиромах човек и половин путка му стига!"
Нора , за опита й с българските мъже

"Пръчката е дошла от рая."
Твърдение на сефарадските евреи

"Ужасен вятър духа там."
Из "Празнота", Анри Мишо

Ще дойде ден,
ще дойде вечер,
ще дойдат ситни теменуги,
утрото ще се запали,
слънцето ще кихне,
а после цялата природа ще рече:
Наздраве, Боби!

ПЪРВА ЧАСТ. ПРОДАВАЧКИТЕ НА ЧУДЕСА

лъжат смешно,
страховито, превъзходно, горделиво, безпощадно, страстно, безполезно и полезно, съзидателно и поверително, тактично, сприхаво и изумително, себично, пословично, истерично, изрично, назидателно, кристално ясно, тъмно, настъпателно, безкрайно тъпо, фатално, натрапено, брутално, любознателно, любопитно, влюбено и повелително, любовно, невъзможно,
патетично като чичко Яворов,
демонично като Дебелянов,
еротично като хищна риба цаца,
пловдивските повлекани лъжат!
Дори и днес, на 1 февруари 2011 -
и на 2-ри заедно с педерасите ще лъжат, милите.
Пловдивските повлекани са лирични,
пловдивските повлекани са смирени и дълбоки,
леки, леконравни, лековати, опушени, изпушени, изтърбушени, изсушени, тежки, натоварени, тежкотоварни, състоятелни, състрадателни, милозливи, милостиви, меркантилни, груби, крадливи, чутовни, ветровити и дъждовни, мустакати, брадати, насилвани и изнасилвани, ръбати, непознати, миризливи, смрадливи, ухаещи на чесън и на развалена риба, смехотворни, отговорни, неопределени, сприхави, чувствени, чаровни, нервни, невротични, нежни, хаотични, сюрреалистични, възторжени и клети,
блудкави като готова супа "Маги" и смешни като любовта.
Освен че лъжат безподобно и удобно,
скандално мамят
и наистина крадат,
повлеканите от Пловдив и селата

гледат телевизия и слушат радио, лъжат ги и те лъготят,
затова краката са им къси
като късите полички
на онзи бесен, вероломен травестит от Пловдив, наречен Милко или Сашо, или Наско,
или Жеко -
сега не искам да разказвам, какво са правили с него мръсниците тогава, когато беше млад и сочен,
нито - какво е правил, миличкия Сашо, на тези мъжествени мръсници после.

ВТОРА ЧАСТ. НЯКОЙ СЕ ИЗКАШЛЯ, А ТИ БЪДИ ПРОКЛЕТ

той е взел, а тя е дала,
той е умната череша,
тя е пъпеши и дини,
той е някаква шушулка, снопче магданоз и тиня,
тя е упадъчна и вкусна е като невъзможен мозък натюр или пане, загадъчна като луна орли - моята мила,
къса повлекана -
и пълни рейсовете, и маршрутните таксита -
стара риба няма,

стара

риба

няма,

казваше на времето бащата на поета, сиреч моя,

надигаше чаша с люта ракия и боцваше мезето.

ТРЕТА ЧАСТ. НИКОГА НЯМА ДА БЪДА ХУБАВ АДАМ

Защо отиват на работа късичките пловдивски кокичета? -
Защо ли? - Не знам.
Какво от това, че когато ходят по улиците стари
нежните късачета
си удрят дупетата о земята.
Пролет е дошла.

© Борис Роканов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.02.2011, № 2 (135)