ЗАЩО ИЗДАВАМЕ КНИГАТА НА УМБЕРТО ЕКО "КАК СЕ ПИШЕ ДИПЛОМНА РАБОТА"¹

(Послеслов)

Ангел В. Ангелов

web

Предложих на колегата и издател Александър Панов да публикува пособието на проф. Умберто Еко поради следните мотиви.

Този тип пособия засега нямат социално присъствие у нас. Не са част от учебния делник на завършващите бакалавърска и магистърска степен в Университетите, нито на подготвящите своята докторска теза². Студентът, а често и докторантът са изоставени самостоятелно да откриват техниката на хуманитарната работа и всъщност да се справят както се случи. Вярвам, че всеки може да бъде научен, стига да е мотивиран за това, да изпълнява ефективно социални роли. Вярвам също така, че културата е усвояване на поведения - съответно написването на добра и почтена дипломна и/или докторска работа може да се усвои от всекиго. Запознавайки се с "Come si fa una tesi di laurea", студент(к)ите ще усвоят не само техниката, но и възможните морални основания на хуманитарната работа. Противоположната възможност пък - социалното като самоделност - е засвидетелствана от твърденията на колеги, че научните им ръководител(к)и било не знаели името им, било можели с еднакъв успех да ръководят дипломант(к)и и докторант(к)и в коя да е научна област.

Принципите, приложени в пособието на проф. Умберто Еко, могат да мотивират студент(к)ите да изпълнят качествено своята първа по-голяма научна работа и едновременно да осъзнаят социалната значимост и комуникативната основа на положените усилия. Пособието въвежда в онези основни неща, които в специализирания план са техника на хуманитарното разследване, а в по-широкия план са просто култура. (Има безценни съвети за хуманитариста като детектив, за разпределянето на работата, за завършването й в срок и др.) Те изглеждат лесни, докато говорим за тях, изисквайки ги високомерно от другите и до момента, в който не трябва да ги постигнем сами. Пособието предлага методика - стъпка по стъпка - за проектирането и изграждането на текстовото пространство дипломна и докторска работа, същевременно не крие светогледните си нагласи и основания, на които технологичното е недраматичният и негероичен модус на осъществяване. За справка - многото рassim размишления какъв е смисълът и за какво служи дипломната работа.

"Как се пише дипломна работа" пледира, че написването на дипломна и докторска работа е съграждане на микросоциалност, за която са съществени не само усвояването и обемът от знания, а повече тяхната приложимост и ефективност; най-накрая работата, макар и дипломна, трябва да се мисли в международното пространство, в което тя ще се разположи. Следователно владеенето само на руски език преди, днес - само на "американски" не стига. Научните светове, през които прозират екзистенциални множествености биват и езикови.

Сред основанията, изпълними с усилие, смятам за особено ценно настояването, че социалната и комуникативна страна на хуманитарния труд следва да надхвърли личния интерес на автора, работата да е написана така, че да е разбираема и концептуално проследима и от други, а яснотата за читателя да е преди всичко яснота на автора по разискваната тема. Настояването се откроява на фона на периодично надигащите се в България вълни от желания за неясно, игрово и идиосинкразно говорене на авторите за себе си чрез някакъв материал, за което говорене материалът е само повод. Без друго, допустимо е да се мисли и за наръчник за неясно писане, който също би срещнал горещ прием.

Защо пособието на проф. Еко, а не другите пособия, популярни в Италия?³ Да кажем, защото ще се купи повече или пък защото последвалите го са строили върху разработена от него територия; защото на него наред с други принадлежи обръщането към онзи елемент от образованието и образоваността, който може да се определи като прагматична отговорност, обучаване в правенето на реални ситуации. Не на последно място, защото чрез тази книга се проясняват етическите основания на научни тези на Умберто Еко (но и на романите му), познати у нас. Една съпоставка между пособието "Как се пише дипломна работа" (1977) и "Името на розата" (1980) изглежда привлекателна; тя би открила темите за архаичността на героиката, фиксирала се в науката като гениалност и самотна изключителност, за високомерието на знанието, за потенциалния фундаментализъм и на двете и т.н. Вж. напр. част IV.2.4 "Научното смирение", в която абат Вале е споменат съвсем като истински. Този пък, който познава "Островът от предишния ден" би прочел с повече разбиране, с херменевтична страхопочит част III.2.4. "Библиотеката на Александрия. Един експеримент".

Дали има основание да разчитаме етически интенции в пособието, от които самият автор сякаш се предпазва, за да не звучи назидателно: "От този епизод (с книгата на абат Вале - б. м. А. А.) научих, че когато се прави изследване, не трябва да се пренебрегва нито един източник, по принцип. Това е, което наричам научно смирение. Навярно определението е лицемерно, тъй като крие много гордост, но не си поставяйте морални проблеми: гордост или смирение, каквото и да е, практикувайте го." (с. 172 от настоящето издание)

Основанията откривам в самия текст, в съпоставката с други текстове на автора. Не е възможно да не четем този или още по-ранни текстове на Умберто Еко ("Апокалиптици и интегрирани" например) и етически, след като последните му съчинения⁴ са откровено посветени на етически проблеми.

При писането на дипломна и докторска работа съществуват поне две страни: дипломант(к)а и научен ръководител(ка). Какво би могъл да научи или да си припомни научният ръководител от пособието? Все неща, които той, без друго, знае, остава само да ги приложи: напр., че технологичното ръководство е за предпочитане пред абстрактното, да не говорим - пред безотговорността, щото ръководенето на дипломант(к)ите се заплаща и колкото те са повече, пропорционално расте и доходът от тях. Допускам, че научният ръководител може да помогне да се прояви новия социален опит, носен от студент(кат)а, да подкрепи изобретателността на дипломант(кат)а в посока към форма, яснота и самостоятелност. Допускам също така, че ситуацията, в която двамата/двете си разменят местата и научният ръководител бива подтикнат към собствено изследване чрез идеите и общуването със своя(та) дипломант(ка)/докторант(ка) е особено въодушевяваща. От само себе си се проумява, че това не може да се случи, ако ръководителят вижда в дипломанта тегоба или източник на доходи, а дипломантът е убеден, че оня е склерозирала архаическа парадигма.

Най-сетне няма как да не се забележи разведряващият хумор, съпровождащ изложението, желан контрапункт на усилието. Ето защо към указанията тип follow me и не прави така често се прибавя намигване. Допускам, поради очакването, че студентът не само ще следва, но и ще се съпротивлява на напътствията. Съпротивата, стига да не е от типа аз си зная и така не мога, би довела всекиго до пригаждане на указанията към собствената работа и в този смисъл до премоделиране на пособието. Сътворяващата съпротива би отчела непринудителността на напътствията, тяхната пластичност. Трудна задача. Високото предназначение на това методическо пособие се открива след добросъвестно изпълнение на указанията му и то е: да изяви именно самостоятелността, а не подчинението, на този, който е следвал указанията, който едновременно с писането на своята дипломна/докторска работа незабелязано, за своя лична употреба е започнал да съставя собственото си пособие, и който по-късно би могъл да подтикне други да изпробват вече неговата методика, но не за да я повторят, а само с цел преобразуващото й подобрение. Което е и предназначението на учителя.

"Как се пише дипломна работа" има към петнадесетина издания (толкова засякохме в различни поредици на издателство Бомпиани) в Италия, виждахме преводи и на други езици (шест издания на немски), което също така ни окуражи за изданието на български. Една от поредиците "Strumenti Bompiani" е под редакцията на Умберто Еко и включва помагала, въвеждащи в различни области на хуманитарното знание. Бихме могли да си пожелаем подобно систематично разгръщащо се начинание, изпълнено и от университетските преподаватели в България. Пожелание, което би могло да се сбъдне, ако се опрем на отделните успешни опити.

БЕЛЕЖКИ

1. Послеслов към Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа. София: ИК "Александър Панов", 1999, с. 249-253. [обратно]

2. За това в какъв преломен момент в живота може да се появи идеята за докторска теза вж. глава XXVI "Тезата на Арамис" в Алeксандър Дюма, "Тримата мускетари", които всъщност са четирима. За значението на заглавието на романа Умберто Еко разсъждава в първата глава на "Postille a Il Nome della Rosa", 1983. [обратно]

3. Каквито са например Di Girolamo, C., Toschi, L. La forma del testo. Guida pratica alla stesura di tesi di laurea, relazioni, articoli, volumi. Bologna: Il Mulino, 1988; Melograni, Piero. Guida alla tesi di laurea. Milano: Rizzoli, 1993. [обратно]

4. "Пет писма за морала" ("Cinque scritti morali") и "В какво вярва този, който не вярва" ("In cosa crede chi non crede"). Последното съчинение е спор/разговор с кардинал Карло Мария Мартини, намесват се и други участници. [обратно]

© Ангел В. Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.11.2004, № 11 (60)

Други публикации:
Умберто Еко. Как се пише дипломна работа. София: ИК "Ал. Панов", 1999.