|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БАНАЛНОСТ НА ХУДОЖЕСТВОТО
И ДЪРЖАВНО НАСИЛИЕ. Ангел В. Ангелов Какво е отношението между изкуство и действителност и между изкуство и власт - тези традиционни за историята и за социологията на изкуството проблеми придобиха шумна публичност чрез произведението на Давид Черни "Ентропа" и реакциите в България. Предлаганият текст е конкретно размишление върху тези проблеми. Чешкото председателство на ЕС отбелязва встъпването си в длъжност, както е обичайно, и с художествена изява. Поръчва на Давид Черни да създаде визуално произведение, навярно съобразено с мотото "Европа без граници". Възложителят е политически субект, а изпълнителят - художник; крайният резултат следва да е изкуство. Инсталацията под формата на пано представя / напомня на политическа карта на общността. Но тъй като подобна карта би била възпроизвеждане на очевидното, в това, което виждаме, разположението на страните не съвпада с обичайното, страните не са на реалните си места. Те са разхвърляни, без непосредни граници помежду си, в общо пространство, заградено от рамка в син цвят, емблематичен за общността, но рамката "тежи" върху страните, поотделно и взети заедно. Наистина Европа е без граници, но само в смисъл, че държавите-членки граничат сами със себе си, те са острови, докато едната от страните-острови липсва. Това едновременно е и не е политическа карта на ЕС. Обичайно е изкуството да предизвиква ефект на измаменото очакване - по отношение на ценности и нагласи на възприемателите, без да е измама в практическия смисъл. В съдържателен план намерението било да се представят националните "стереотипи и бариери за разрушаване". Европа ще бъде без граници, ако съществуващите стереотипи бъдат разрушени. Да приемем, че е така, и да се запитаме чии стереотипи - как самите страни възприемат себе си или как другите ги възприемат. Да кажем, че художникът е имал предвид както външни, така и вътрешни (на самоотъждествяването) стереотипи. Има ли наистина в ЕС страна, която сама да се отъждестви с единен, цялостен образ-клише, бил той ласкателен или подигравателен? Или да бъде видяна отвън, от всички други по един и същ опростен начин? Наистина ли минарета, издигащи се над залята от морето земя, е стереотипът, който масовото съзнание на холандците има за себе си или другите имат за тях, наистина ли Финландия се свързва с дъсчен под на сауна, а Швеция - с кутия от ИКЕА? Съществува ли наистина единно масово съзнание, което да бъде обект на осмиване, каквото намерение е имал художникът? В един случай стереотипът се оказва свързан с производство (ИКЕА), в друг е политически, както е с тоталитарните паметници (Литва) или със стачката (Франция); но политически събития от последните години трудно могат да са стереотипи, защото стереотипите изискват време, за да се формират. Да допуснем, че Дракула, и то като увеселителен парк, може да е стереотипът за Румъния, а Унгария - дини, наденица и зеленчуци, но за кого? За самия художник? В няколко публикации срещнах определения за "Ентропа" като модернистична работа, а за художника - като авангардист. Модернизмът в европейското изкуство отдавна е минало, а авангардът е концепция за (най-често) радикална промяна на социалните отношения, който приключва в Европа в края на 1960-те. Предизвикването на скандал, което цели тази, както и други работи на Черни, няма общо с революционното, радикалното, изобщо - с намерението да се преобразува действителността. Съпоставяйки т.нар. стереотипи, започвам да мисля, че Черни е оформил образите на страните от ЕС според собствените си, повърхностни, представи и ги е приписал на въображаемо масово съзнание. Собствените текстове на несъществуващите художници, разясняващи защо и въз основа на какво са направили своя избор, свидетелстват, че Черни е бил изправен през затруднение, което не е успял да разреши1. Разяснението на художника, че "...искахме да откроим различното. И да избягаме от клишетата", приемам за искрено, въпреки това резултатът сам по себе си е клише: "...изказът на "Ентропа" е драстично монофоничен и монологичен. Пластиката е произведена в (национална) медийна среда със... специфични традиции и стереотипи, а скулпторът се е вписал в тях смайващо добре." Произведението носи заглавие "Ентропа" - съчетание между "Европа" и "Ентропия". Ентропия е термин, който се използва в различни области на знанието с несъвпадащи значения. Защо Черни е свързал Европа с ентропия - названието е изобретателно, между двете думи дори възниква алитерация. Надявам се обаче, че изборът му е бил по-сложно мотивиран - например да проблематизира сложната реалност ЕС, поставяйки я във взаимодействие с някое от значенията на термина. Общото внушение от инсталацията е, че Европа е пъстра, но неработеща съвкупност (но не и система) от държави, основаваща се на взаимни предразсъдъци; съставена е от елементи, които без особена свързаност се реят в общо пространство. То ги затваря, допълнително ги разделя на две, без да ги превръща в общност. Техническа е причината, поради която пространството на страните от ЕС е разделено на две. Но веднъж присъстващо в инсталацията, техническото става значещо, участва в общото внушение за несвързаност, за само привиден съюз на страните-членки. Накратко - общото пространство е принуда, ЕС е в състояние на ентропия, на преминаване в хаос. Приемам, че това е политическата позиция на художника, на която той е дал визуален израз. Каква е политическата позиция на Черни не е толкова важно, по-важно е, че инсталацията не преминава отвъд хоризонта на съществуващи популярни нагласи и културни опростявания, казано с термин (свързан с ентропията) - посланието на инсталацията е редундантно, то е информационно излишество. В този смисъл произведението на Черни се е подчинило на действителността, ако и да изглежда, че я предизвиква. То е предизвикателно, но само на нивото на скандала, не и като сложност или дълбочина на проблематиката и на концепцията. Предпочитам изкуство, което надхвърля хоризонта на наличното или се намесва в него, предлагайки алтернатива, чрез която въображаемо го преобразува и с това поставя на изпитание основни ценности или нагласи, които до този миг съм / сме приемал/и за безвъпросни. Образът на Люксембург като слитък, наподобяващ злато, с надпис "За продан" и с телефонен номер за контакт - познато и скучно. Единственото интересно решение е представянето на Малта като слон-джудже, живяло преди 20 хил. години, но което никой не е виждал; но пък това няма общо със стереотип.
Съвременното изкуство рядко разчита само на онова, което се вижда, само на формата. И тук има част от работата, която не е пряко видима, не е част от инсталацията, но е част от произведението. Това е мистификацията с имената на художниците, уж автори на колективната "Ентропа". Те са вписани в брошурата, съпътстваща инсталацията, с техните професионални автобиографии, включващи изложби и, разбира се, награди. Поне част от имената носят допълнителни значения и са във връзка с образите на страните, чиито "граждани" са. Името Джелебова и "турски нужник" се сближават, защото джелеп (celep) е дума в български, заета от турски (където пък е заета от арабски). С известно въображение можем да кажем, че "кенеф" и "джелеп" ориентират българското към турското, към ориенталското. Без съмнение, част от сложната, днешна и минала, реалност, "българско" е свързано с не по-малко сложната, също днешна и минала, реалност "турско". Но да мисля, за турското през "кенефа", през "Turkish toilet", означава да се подчиня на безпроблемната представа, че турското е нещо просто и ясно - ориенталско (а какво е ориенталско?). Дали да не се обидя, че името, което Черни е избрал за българската участничка, препраща към скотовъдството, вместо да избере художник с име Траки Ядренов, например. Измисленият пък полски художник Лешек Хиршенбергер в качеството си на етнически (а може би и религиозно) друг намира за подходящо да представи страната, в която живее, като католически свещеници, издигащи пъстроцветното знаме на хомосексуалната любов. Името на въображаемия английски художник - Халид Асади, е не по-малко значещо, той е предпочел Обединеното кралство да отсъства от въображаемата политическа карта на ЕС. В инсталацията пространството горе вляво е празно, там, където би било то в една истинска географска карта. Зрителят, познавайки действителната география на страните от ЕС, може да се досети, че въпросната страна е именно там, но пък нея я няма, не само на мястото й, но и изобщо. Ако гледаме инсталацията малко по-дълго, ще забележим, че само на едно място няма пълнеж. При билбордовете с рекламни послания внимателното гледане, както и анализът, не е в полза на посланията им. При изкуството, дори при съвременното, и дори ако то се прицелва в скандала, внимателното гледане може и да не превърне зрителя в познавач, но би го предпазило от неадекватни реакции, при които той / тя обърква въображаемата със своята реалност, в която живее и работи2. С различни свои елементи инсталацията на Черни изпраща сигнали, че е именно друга, въображаема реалност, по-сложна от рекламното послание, защото не желае непременно да се хареса, нито има друга непосредна практическа цел. Измислянето на художниците с техните автобиографии е сполучливата част от работата, която усилва заедно с размесването на реалната география, впечатлението за една нереална и гротескна Европа. Да се търси връзка с гротескното и мистифициращото като характерна черта на чешката култура, е възможно, но, струва ми се, ще е свръхтълкуване. Мистификацията е познат похват в съвременното изкуство, Черни е сред художниците, които го използват. Присъствието на симулакрите в днешната социалност не е само и дори най-малко е художествен проблем. И тук изкуството потвърждава своята по-безопасна природа, за разлика от тази на актуалните финансови симулакри, например. В последните действителността, както се случва понякога, надмина изкуството; поради това не смятам за основателни изказаните възмущения от "измамата" на Черни, че работил с колеги от всяка страна на ЕС при изработването на "Ентропа". Черни проявява вкус към големи формати; така е и тук. Размерите на инсталацията, тежестта й, уменията, които са били необходими, за да се закрепи многотонното съоръжение в пространството, са впечатляващи. Без техническите умения, предполагам, на екипа, с който е работил Черни, просто нямаше да има никаква инсталация и дори реакции. Материалът, от който са направени макетите на държавите, е пластмаса, а самите макети, както и фигурите, на хора или съоръжения, приличат на отлети формички, на детски играчки. В едно отношение конструкцията, наречена "Ентропа", наподобява детска игра, при която голямото удоволствие се изпитва от това да се правят забранени неща, а после с престорена наивност да казваш, че разбира се, не си ги направил. Това добре, но се намериха възрастни, които разпознаха работата като непристойна и пожелаха да накажат детето и да му развалят играта; децата трябва да са послушни, или с други думи - да са политически коректни. Играта, без съмнение, е въодушевяващ елемент в различни човешки дейности. Тя може да бъде "свободна игра на познавателните възможности", а случва се и да е по-малко свободна и дори инфантилна игра. Желанието за репресия обаче не е свързано с качеството на играта, а с нечия психична диспозиция, била тя индивидуална, или общностна. Съпоставяйки "Ентропа" с други работи на художника, забелязвам, че повтаряща се негова цел е именно да предизвика скандал; със сигурност това е краткият път към шумна известност. След като художникът се е прочул (в Чехия и извън нея) с произведения, които целят да раздразнят някого, то тези, които са му поръчали произведението, е следвало да очакват, че Черни ще остане верен на себе си и бъдещото му произведение ще предизвика реакции на обида и засегнатост. Поради това нямаше нужда чешката страна официално да се извинява, по-добре щеше да е да утвърди чрез политическо изявление правото на художника - и на изкуството - да си служи с ефекта на измаменото очакване. Художникът също каза, че не е искал да обиди никого. Не за първи път художникът не е най-добрият тълкувател на своето произведение, нито има монопол над тълкуването. По-добрата тактика би била да защити направеното, защото обясненията му, съпоставени с работата, звучат лицемерно или са породени от страх да се поеме отговорност. Добромир Григоров отнася поведението на художника към типа мистификация в чешката култура, за чийто образец той посочва книгите на Ярослав Хашек. Тълкуването на Григоров е убедително, но той не поставя въпроса, който смятам за основен - отговорността на автора (художника) спрямо собственото му произведение, от която Черни чрез изказванията си иска да се изплъзне.
Реакцията на българското правителство беше съчетание от нежелание за разбиране и от желание за унищожение. Унищожаването беше успешно, но с непредвидено колатерално самоизличаване. Образът на България не беше отстранен, както желаеше българското правителство, а беше покрит с траур по решение на Чешкото председателство. Властта, ако наистина беше загрижена, можеше да използва случая за дискусия, от която да се достигне до различни и по-сложни съждения както за изкуството, така и за образа / образите на България, които имаме за себе си. Официалната българска реакция попадна в капана на скандала, заложен от автора на "Ентропа", тя се погрижи да повиши колкото е възможно популярността на Черни, а това означава и вероятната продажба на произведението му на по-висока цена от платената за изработката. За съвременното изкуство е обичайно да въвлича публиката в пространството на произведението, както физическо, така и социално. Социалното пространство се оформя от разнообразието на реакциите, някои от които самото произведение "предвижда". Навярно в българското общество съществува дълбинна нагласа да се унищожава различието, дори ако то реално не ни заплашва, защото самото различие се възприема като заплаха. И когато нагласата се свърже с власт, желанието да се произведе образа на врага само чака сгоден случай. Работата на Черни прояви затруднението как да реагираш, когато някой ти покаже твой нежелан образ, както и неспособност да съобразиш, че твоят образ е само част от много други повече или по-малко сходни образи. Реакцията на властта издава усещането й за фалшива уникалност, който я оспорва - да го премахнем3. Част от възраженията бяха, че ние сме древна култура, люлка на европейската цивилизация. Умилително, рожбата е европейската култура, но кои са родителите? Ние сме предметът, който не се променя; поне да бяхме жената (богинята), която предполагаемо е изтъкала люлката. Но едно художествено произведение, дори когато е клише, може да бъде възприето като подтик да се запитам каква е моята представа за България, за други страни от ЕС, за съседните ни страни. Мога ли да създам образ на една страна, който да не е клиширан? Един ли е образът ми за България, дали не съвпада с този на Черни, или е съвсем различен? Мога да открия, че нямам отношение към избрания официален символ на България, носител на идеология, в която присъства врагът, победен, разбира се, и вярното куче. Какво точно от този образ да приема за свое? А може би нямам изобщо образ на България, моите образи са само лични и не са представителни за националното. Да не би да се чувствам гражданин на България само когато се почувствам заплашен и то от нещо извън нея. Но като се изплъзвам от възможната национална, да не би пък да попадам в теснините на някаква лична идеология и т.н. Изкуството не ни принуждава към еднозначни решения, както прави това останалата социална реалност, то поставя на изпитание убежденията и дълбинните ни нагласи, но по безопасен начин. Означава ли това, че на художника, че на изкуството е позволено всичко? Не, защото смятам, че естетическото е сложно свързано с етическото. Произведението "Ентропа" може, при недостатъчно самочувствие, да се възприеме като подигравка, но то не подтиква към насилие или унищожение на която и да е от нациите в ЕС. Затова пък желание за насилие спрямо него беше проявено (и донякъде) осъществено официално от страна на българската държавна власт, както и от отделни принадлежащи към властта лица. Не само по време съвпада насилието на полицията срещу демонстрантите пред Народното събрание на 14-и януари 2009 и желанието за насилие срещу произведението "Ентропа" в сградата на Европейската комисия. И двете реакции имат една и съща причина - страхът от другия, който е различен, и неспособността за общуване. Точно както е и в избрания официален символ - всеки, който не е вярното куче, без друго е враг и ние - героят, ще го унищожим4.
БЕЛЕЖКИ 1. Текстовете намерих в блога на Елена Кодинова (2009). Не успях да ги намеря на друг език; надявам се преводът да е адекватен. [обратно] 2. "По повод недопустимото и оскърбяващо българското национално достойнство представяне на България на изложбата "Ентропия", управителят на БНБ Иван Искров се обърна с молба към управителя на Чешката народна банка Зденек Тюма да използва своя солиден личен и професионален авторитет и да съдейства в рамките на своите правомощия този оскърбителен за българското национално достойнство символ да бъде отстранен от цитираната изложба, се казва в съобщението на централната банка. В случай че това не стане, г-н Искров информира своя чешки колега, че няма да има възможност да присъства на срещата на Съвета на финансовите министри и управителите на централни банки на страните-членки на ЕС, провеждана в Прага на 3-4 април 2009 г." Ако съобщението е вярно, то управителят на БНБ е реагирал с практическа заплаха на въображаема реалност, структурирана по други правила. Опитът да се демонтира инсталацията изцяло би се натъкнал на затруднението да се демонтирана празнотата, която е Обединеното кралство в "Ентропа". Възникналото у някого желание да демонтира една празнота поражда впечатлението, че той/тя не различава действително възможното от въображаемото и желаното. Следвайки тази логика, ако на директора на БНБ предстоеше среща не в Прага, а Лондон, той би трябвало да се обърне към своя английски колега с молба да бъде поставено Обединеното кралство на мястото му, за да има къде да пристигне. Изкуството може да е безопасно, но не е безпомощно и публичното занимание с него не е съвсем безобидно. [обратно] 3. Говорителката на постоянното представителство на Република България в ЕС заплашила, че инсталацията на Черни може да бъде боядисана или разбита с чукове. Евродепутатът от "Атака" Димитър Стоянов се заканил, че заедно с колегите си сами ще махнат "Ентропа", ако отговорните за поставянето й не го сторят. Външно министерство извикало за разяснение посланика на Чехия в София и настояло за незабавно отстраняване на инсталацията. - Какво въздействие наистина може да упражнява изкуството! [обратно] 4. Сред многото материали, които прочетох във връзка с "Ентропа" на Д. Черни, две публикации ми направиха най-силно впечатление и затова искам да ги посоча: Кристин Димитрова (2009) и цитираната в бележките статия на Добромир Григоров (2009). [обратно]
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА Григоров 2009: Григоров. Добромир. България - това звучи необходимо. // Литературен вестник, 4-10.02.2009, с. 3. Димитрова 2009: Димитрова, Кристин. От висотата на дупката. // Култура, бр. 6, 13.02.2009. с. 8 <http://www.kultura.bg/article.php?id=15255> (23.02.2009). Кодинова 2009: Кодинова, Елена. Ентропа или живеем ли в кенеф? // Елена Кодинова. Блог, 14.01.2009 <http://elenakodinova.blogspot.com/2009/01/blog-post_14.html> (23.02.2009). БНБ 2009: И БНБ тръгна срещу Ентропа на Давид Черни. // Darikfinance.bg, 20.01.2009 <http://www.darikfinance.bg/view_article.php?article_id=12540> (23.02.2009).
© Ангел В. Ангелов Други публикации:
|