РАЗМИСЛИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ

Ангел К. Попов

web

Училището, университетът са добро място за натрупване на факти, но това, което животът може да те научи, не се научава в училище.

Фактите дават основна информация за нещата, може да изучиш нещо в подробности чрез фактите, те могат да ти помогнат да разбереш есенцията му. Но това, което опитът (изживяването) може да ти даде, не можеш да получиш от книгите. Четеш за приключенията на други хора, пътувания, вълнуващи преживявания или страшни истории, но това, което лично си изпитал, е по-ценно за теб, отколкото просто знанието, защото преживяното трайно остава в твоята памет и вероятно от него ти научаваш много повече.

В училище има две страни на обучение. Първата, и тя се смята за по-важна, са фактите и знанието, преподавано от учителите. Ние учим почти всичко, има много интересна информация, но независимо от това голяма част от нея е неизползваема. Има факти, които никога няма да ни послужат в нашия живот. Много от тях ще се опитаме да забравим веднага след като завършим. Но и вид облекчение е, че ще притежаваме добро общо познание за света днес и в миналото.

Втората страна на образованието, което получаваме в училище, се основава на опита. В училище ти за пръв път си поставен в реално общество на ученици със свои собствени закони и принципи. Ние научаваме много, общувайки един с друг, научаваме как да се държим, научаваме кое се смята за ценно и кое за ненужно от съучениците си. Смеем се, веселим се, учим, прекарваме много от времето си с тях и в някакъв вид приемаме техните възгледи за живота. Заедно преживяваме много моменти, приятни и неприятни, които оставят дълбока следа в паметта ни.

Фактите са в основата на цялата образователна система. Това я прави понякога толкова неинтересна и досадна за някои ученици. Никой не би спорил, че фактите са необходими, за да научиш нещо. Мисля, че не може да съществува образователна система, която да не взема предвид фактите изобщо. Не може да съществува такава, базирана само на творческото мислене и въображение, независимо че това би допаднало значително повече на учениците (студентите).

Има всъщност знания, базирани изцяло на фактите, специално така наречените "точни науки" като математика, физика, химия и т.н. Там 2+2 е четири - нито повече, нито по-малко, напълно е сигурно. Има също така "хуманитарни науки", в които творческото мислене над даден проблем дава по-добри резултати, отколкото просто автоматичното запомняне на факти. Но това не означава, че не трябва да се учи всъщност.

Факти - разбира се. Но до каква степен? Това е, смятам, въпросът, който много учители трябва да си зададат. Няма ли по-умни методи да учиш децата по желана тема от метода да ги заставяш да зазубрят само факти? Определено има такива. В края на краищата фактите са първите, които се заличават от паметта след учене по дадена тема. Проблемите трябва да бъдат поставени по такъв начин, че истински да заинтригуват учениците, така че впоследствие те да бъдат способни да си спомнят поне някои от идеите и аспектите на това, което са учили. Първото нещо, което учителят трябва да направи в час е да грабне вниманието на учениците. Ако не успее да го направи, според мен, класът е загубен. Никой не би слушал учител, който веднага след влизането си в клас започва своята монотонна "приспивна" реч. Учителят трябва да направлява учениците как да навлязат в проблема, да стигнат до основната точка, да разберат природата, принципите, логическата схема на материята, а не само голите факти. И мисля, че е добра идея презентирането на фактите да е съпроводено с интересни практически обяснения и неща, върху които учениците могат да експериментират.

Независимо че огромна част от нашата образователна програма се опира на факти, мисля, че зависи от учителя да намери начин да ги представи по начин, по който те да бъдат запомнени по-лесно и да накара учениците да мислят върху проблемите, а не само да заучават наизуст.

Учениците нямат ясната мотивация да учат всички предмети в училище. Повечето от тях избират любима дисциплина и не желаят да учат друго. Това те кара да мислиш, че някои предмети са напълно отживели. Всъщност това нито е истина, нито е честно не само за предмета, но също и за учителя. Струва ми се, че повечето от учителите са водещи професионалисти и специалисти в тяхната сфера и е много жестоко, че не получават достатъчно внимание - най-малкото, което заслужават. В такава, много обичайна за училищния живот, ситуация те са принудени да използват методи, които често ги правят да изглеждат като чудовища за учениците. И ако откажат да използват сила, учениците започват да ги инорират дори повече.

Изглежда, че училищната система, която имаме, не е подходяща за учениците днес. Бързо им става досадно от купищата учебен материал, през който преминават всеки ден в училище. Сигурен съм, че ако човек иска да се приготви адекватно по всеки предмет от програмата само за даден ден той ще бъде зубрач, който не прави нищо друго освен да учи. Не говоря за ситуацията, когато човек се потопява в любимия си предмет.

Резултатите от всичко това са, че ние имаме образователна система, която може да те научи много за всички аспекти от живота, но също и ученици, които нямат мотивация да стават експерти по всичко.

* * *

А относно висшето образование - лично аз вярвам, че то трябва да бъде достъпно (възможно) за повечето от студентите. За да бъде образованието честно, то трябва действително да има граница - не във формата на финансов депозит, но вид изпит, чиято задача ще бъде да отсее студентите с оглед най-умните, най-постоянните, най-талантливите, с най-голям потенциал да бъдат открити и да им се даде възможност да продължат да напредват.

А всъщност обикновено се случва така, че много талантливи и с потенциал студенти остават извън университета или извън колежа, докато много ограничени и бих казал глупави студенти попадат в университета или колежа по незаконни начини или от богати семейства, които плащат за образованието им.

Съгласен съм, че трябва да има граница, линия на диференциация между различните студенти. Не говоря за гениалните, кото имат много малко общо с обикновените студенти. Когато избираш университет или колеж, това е вид изявление, че желаеш образование над нивото на обикновените хора. Когато успееш да влезеш в университет, имам впредвид реномиран университет, ти вече си доказал, че заслужаваш това по-високо ниво на образование.

Обаче тази линия на диференциация причинява в повечето случаи чувство на отчуждаване между студентите. Не мисля действително, че определени студенти в определени университети са нещо повече от други студенти. Имам предвид, че те може да са поставени по-високо в йерархията, но не са поставени по-високо в живота. Образованието не може да промени истинското изживяване (опита). Университетите трябва да обучават мъдри хора, но няма мъдрост в това да мислиш, че ти си по-добър.

Възхищавам на хора, които искат да научат все повече и повече, да увеличат сами знанието си за света, да придобият в детайли поглед върху природата на нещата, които могат да открият, но аз лично предпочитам освен да ги открия и да ги преживея, защото без чувствата - фактите нямат покритие.

Ангел Попов
Първа АЕГ - Варна, VIII кл.

© Ангел К. Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.08.2004, № 8 (57)