|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕОБХОДИМО ПРЕДИСЛОВИЕ Весела Ляхова web | Живот мисия. Книга за проф. д-р Цеко Торбов Напоследък излязоха от печат доста от произведенията на проф. д-р Цеко Торбов, доскоро заключени за съвременния български читател, или въобще ненапуснали писалищната му маса. Те разрушиха натрапеното мълчание върху неговия труд. Мнозина съзряха едно модерно по амбициите си за интердисциплинарност и уникално по мащабите си научно дело, което пропуква канона на по инерция парцелираното ни научно знание. Проф. Торбов, доктор по право и доктор по философия на Гьотингенския университет, носител на Хердерова награда, на Златен докторат по право на Гьотингенския университет, почетен член на Кантовото общество, заслужава академично изследване, пълно със сериозни оценки на трудовете му, надлежно оформено с анализи и препратки, фиксиращи мястото му в развитието на философската мисъл в европейски мащаб. Тези втурвания предстоят. Обаче яркият нравствен пример на Цеко Торбов за живот в истина провокира конвенционалното мислене към поривите на личността. Съвременник на двадесетия век, преживял всички технически нововъведения у нас - от телефона до компютъра, той удивлява с етичната яснота на поведението си сред трагичните социални предизвикателства на столетието. Убедеността му, че без морал и справедливост държавата е само голяма машина за употреба на човека, е в основата на всички негови произведения и той не се отказа от нея независимо от екзистенциалната цена на подобна твърдост. Знанието за неговия живот е необходимо. Но биографията за Торбов би имала смисъл само ако служи за усвояването на неговите трудове в новото време и за мъдра преценка на миналото. Следователно една книга за него е колкото биография, толкова и изследване на научните му възгледи, а също и реконструкция на личното и обществено време. Извличането от богатото творчество на Торбов и от гражданското му поведение на смисъл, съотносим с извечните истини за нравственост и обществен морал, остойностява реалното възкръсване на неговото дело. Така то бива адресирано не само до строгите професионалисти, а до цялото общество, както впрочем е схващал сам той призванието си. Въпросът на една биография е "Кой е той?". Макар еднозначният отговор да е презумптивно маргинален поради сложността на задачата да се очертае аналитична представа за морално-етичните, социално-психологическите и научно-изследователските качества на една личност, веднъж започнато, търсенето не бива да спира. Биографията оставя впечатлението за познатост. Това се дължи на обстоятелството, че неин читател е обикновено някой причастен към обекта на описанието. Но нали право да съди има не оня, който може да прецени постигнатото и непостигнатото, а който е имал волята да проникне в живота му. Като всяка книга, и биографията разчита на добронамерения читател, който би я продължил, би я попълнил и дори - пренаписал. Несъмнено, не съществува такъв неин вариант, за който да се намери някой да твърди, че ето в тази всичко е казано. Пък и как да си представим такава биография, в която всичко е казано! - колко гласове биха се чували в нея, колко спорещи позиции. Толкова по-голям е рискът да се пише за човек и творец като проф. Торбов, чието признание задължава. А и мнозина от хората, познавали го лично, са все още живи и в творческите си сили. Но това е и шанс, защото, без да е необходимо собствената им представа за Торбов да бъде изцяло отразена в един реконструиращ текст като тази книга, тя би могла да отключи нови и още по-разнообразни рефлексии на личността и делото му. Затова книгата за Торбов е не предизвикателство, а изпитание, както за тези, които пазят спомен за него, така и за онези, които тепърва го откриват, но при всички случаи - за склонните към размисъл. Биографията никога не е само лична. Личните данни от живота като позитивни факти са само нейната опора. Свързването на тези данни с естествения ход на обществото, това вече дава насоката, смисъла на биографията. В тази светлина жизнените факти са годни за тълкуване, и в подредбата им се съдържат включително и самооценяващи кодове. В тяхното осмисляне се крие възможността за новите поколения, които не носят спомена, да проникнат в дълбоките основания на достойното научно и човешко поведение. Узнаването на неизвестното неминуемо се успоредява от морализаторския порив за разкриване движението на духа. Признаването и преоткриването на личности, несломени - като Цеко Торбов - е нравствено мобилизиращо, ако искаме да бъдем богата и силна нация.
© Весела Ляхова Други публикации: |