ХЕРДЕРОВАТА НАГРАДА

Весела Ляхова

web | Живот мисия. Книга за проф. д-р Цеко Торбов

Съдбата на Торбовите преводи е типична за начина на реагиране в българското културно пространство през последните десетилетия - призваният за авангард интелектуален елит да закъснява за състоялите се съвременни постижения. Всъщност родната книжнина ревниво допуска три, точно три непространни отзива (Славов 1968: 90-92; Панова 1968: 68-76; Яновски 1968) за значимия факт, какъвто е появяването на Кантовата "Критика на чистия разум" на български език, и замълчава. А колко много писатели и философи има по това време в България...

В същото време в дома на професора се получават от познати и непознати писма и поздравителни картички, оценяващи издадения превод като научен подвиг. Със съдействието на бивш студент на проф. Торбов, който работи в отдела за международен книгообмен в Народната библиотека, в различни библиотеки и научни институти в Европа са разпратени екземпляри от българския превод. Старите приятели на професора от Германия също не закъсняват със сърдечните поздравления. Повечето от тях се чувстват лично съпричастни, защото кантианството и за тях е съдба. В родината на кьонигсбергския мислител не само отбелязват новото издание на съчиненията на своя философ, но и оценяват работата на българския му преводач по достойнство (Торбов 1968). Признанието сред немската научна общност, че е успял в пълна степен да постигне възможната хармония между оригинал и превод, несъмнено допринася Торбов да бъде представен и номиниран с една от най-престижните за учени от Югоизточна Европа награда - Хердеровата.

На 10 май 1970 година две кратки съобщения у нас в "Работническо дело" и в "Земеделско знаме" оповестяват информация от БТА, че сред наградените "хора на науката" за 1970 година с Хердерова награда е и проф. Цеко Торбов. Нашата преса е отново закъсняла. Освен тези вестникарски съобщения едва месеци по-късно все пак се появяват кратки бележки от колеги на проф. Торбов за голямото признание, което - няма как - се поделя между него и българската наука (Яновски 1970а; Унджиева 1970)¹. Още на 22 февруари 1970 година "Франс прес" предава от Хамбург имената на отличените с Хердеровата награда за развитие на науката и културата от Фондация "Барон фон Щайн", а от 2 март насам в австрийската и немската преса вече са излезли няколко съобщения за наградените, както и за церемонията на самото тържество (Готфрид 1970; Вер 1970; Щретер 1970). Дори на 6 май проф. Торбов вече е говорил и пред радио Дойче Веле.

Хердеровата награда е учредена от Фондацията със средства, предоставени от едрия хамбургски търговец и корабопритежател Алфред Тьопфер. За годините, в които се присъжда (от 1963), тя си извоюва авторитета на малката Нобелова награда за страните от Източна и Югоизточна Европа. Смисълът на този форум е да приобщи към европейското културно пространство онези пострадали от Хитлеровото нападение държави, които след Втората световна война се оказаха вън от нормалния културен и обществен обмен на континента. Организаторите й са наясно, че често пъти това е единственото признание, което учени в "другата" Европа въобще имат шанса да получат. Немската преса не пропуска да отбележи важния за нея факт относно наградения проф. Цеко Торбов - че неговата работа е решителен успех, защото в марксистка България, благодарение вече на един оригинален текст, може да се представи картината на философията на немския идеализъм.

В нашата родина тази престижна награда омаловажително се премълчава поради идеологическото недоверие към всичко, идещо от Запад. Съзнанието за подобна манипулация намираме споделено в едно писмо до Торбов от 9 декември 1971 г., в което се напомня как миналата година с резервираност и с половин уста са съобщили за Хердеровата награда на Торбов, намеквайки едва ли не за политическа неблагонадеждност и за двусмисления характер на наградата. Причината се крие в това, че професорът не е сред обичаните от властниците.

Но както подчертава авторът на статията в "Kurier", няма случай, в който награден учен от социалистическите страни да не бъде пуснат да получи лично наградата си. От своя страна цялата немска общественост се отнася с изключително уважение към това отличие, превърнало се в символ на стремежа за разбирателство между народите, чиято емблема по най-подходящ начин става тъкмо името и делото на големия просветител Готфрид фон Хердер. Всяка година - в 1970 също - церемонията се почита от най-високо присъствие: президентът на Австрия, висши служители на културни ведомства, научна общественост, дипломати.

Всъщност награждаването на Торбов е дълга и вълнуваща история, останала скрита от погледите на българската критика. В страниците на многобройните писма от чужбина до проф. Торбов доста преди да застане пред смълчаната аудитория в Тържествената зала на Виенския университет, за да произнесе благодарствената реч от името на всички лауреати, се долавя уважението към неговото дело. Такава награда се присъжда единствено за изключителни заслуги и научни постижения. Случайностите са невъзможни. За проф. Торбов началото е щастливото обстоятелство, че проф. Патциг от Гьотинген препоръчва българския превод на проф. Герхард², директор на Семинара по славистика в Университета в Хамбург. Както ще признае по-късно в лично писмо до Торбов, той бива удивен от постиженията му при работата с езика на текста и с мисълта на автора. Тъкмо на него принадлежи и смелата формулировка в Грамотата, съпровождаща отличието, за голямата заслуга на Торбов, че е сторил Кантовите идеи дори по-разбираеми на български език, отколкото са в немския оригинал. Ето защо той предлага на Кураториума на Хердеровата награда за този му труд, както и за всички предишни научни постижения, благодарение на които българската и немската култура имат шанса да се приближат, на Цеко Торбов да бъде присъдено едно от седемте отличия за 1970. След решението на Кураториума Ректорът на Виенския университет проф. д-р Фриц Цербст изпраща писмо до проф. Торбов с изключителната вест. Торбов не получава това писмо, поради което се налага да бъде изпратено повторно. След няколко месеца, от януари до края на април, всички подробности около заминаването на Торбов за участието в процедурата по награждаването са вече изяснени. Той е получил надлежните разрешения от българска страна, приложил е всички необходими документи и т.н.

На 5 май 1970 г. проф. Торбов, придружаван от съпругата си Валентина Топузова, отпътува за Виена да получи наградата си. Самата церемония за връчването на наградата е изискано събитие, с прецизна програма и точно спазена мярка. Радостта на Торбов от голямото признание е заслужена и в цялата кореспонденция, запазена в архива му, личи сдържано удовлетворение и достойнство. Тържеството се провежда в празничната зала на Виенската академия на науките, внушителна и респектираща с размерите и украсата си. Програмата съдържа: посрещане на Академичния сенат, приветствено слово на Ректора проф. д-р Цербст, похвално слово за лауреатите от проф. М. Майрхофер, музикални изпълнения на част от Виенската опера и индивидуални изпълнители, връчване на наградите, благодарствено слово на проф. Торбов, заключителни думи на Ректора и изпращане на Академичния съвет. Същия ден - тържестен обяд в хотел "Бристол", а вечерта - посещение на оперната постановка "Танхойзер".

Засвидетелстваната почит не може да остави проф. Торбов равнодушен. Съзнателно премълчаван в родината си, в услуга на която е поставил всичките си сили, той се радва на сърдечен прием и внимание. Организацията на свободните часове удовлетворява жадния за духовност професор. Представлението на Виенската опера е просто разтърсващо за него и сякаш го връща в студентските му години, когато произведенията на Вагнер са му разкривали дълбините на човешката душа. Прекараното в австрийската столица време е щастливо преживяване за Торбови, защото е кратък отдих насред тежък труд - останалите три Кантови книги все още чакат на писалищната маса. Извън организираното от Фондацията награждаване сем. Торбови остава още една седмица във Виена, за да се порадва на хубавия град, музеите и другите забележителности.

Торбов е двойно по-удовлетворен, защото на него е отредена честта да прочете от името на наградените благодарствено слово. Той грижливо се подготвя, още у дома, като се стреми да намери мярката на достойното и искреното уважение. В думите си проф. Торбов приема оценката от похвалното слово на проф. М. Майрхофер, че той е награден като "посредник между културите на двата народа", връщайки акцента тъкмо върху благородната мисия на Виенския университет, свързана с делото на Готфрид фон Хердер, да бъде "духовен посредник между народите в Източното и Югоизточното пространство и тези в Западна Европа".

Прочувствената реч на българския учен има за него значението на ретроспекция на цялата му досегашна дейност в неговата мисия за издигане на българската научна и обществена действителност към идеалите на хуманизма и справедливостта. Неговите усилия не могат да бъдат пренебрегнати, защото идеалите на обществото се носят от личностите, които се занимават с ценностите на духа. Освен че всяко актуално време е преходно, изглежда, че няма отрязък от човешката история, в който външното развитие да не се нуждае от вътрешна духовност. Мълчанието около Торбов в родната ни културна действителност по това време е само донякъде липса - за него тежка, мъчителна, но не и обричаща - защото като всяко съвремие, и то е преходно пред вечното бъдеще. Основанието за скромното, но истинско по своята "безусловна нравственост" човешко поведение, Торбов намира в метафизическата увереност, че никое хубаво дело не остава напразно пред абсолютната стойност на живота. Социалната идентичност на твореца, разбирана като самополагане в света на идеите, като усвоена отговорност пред съдбата, определя мястото му в бъдещето. Сред двусмислието на своето съвремие, дори непредизвикващо озлобление или язвителност у Торбов, неговото дело като изследовател и преводач изважда наяве собствената му защитена версия за живота и човека.

БЕЛЕЖКИ

1. Същият текст (Яновски 1970а) е поместен, преведен на немски и английски, във в. "Софийски новини" (Яновски 1970б). [обратно]

2. След две години отново проф. Герхард ще бъде щастливо "замесен" в присъждането на Хердеровата награда за 1972 г. на Атанас Далчев за "конгениалния" му превод на Гьоте. [обратно]

© Весела Ляхова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.03.2009
Весела Ляхова. Живот мисия. Книга за проф. д-р Цеко Торбов. Варна: LiterNet, 2009.

Други публикации:
Весела Ляхова. Живот мисия. Книга за проф. д-р Цеко Торбов. София: Графика 19, 2001.