ЗА ТЕОРИЯТА КАТО ИСТОРИЯ НА ЛИТЕРАТУРОВЕДСКИТЕ ИДЕИ

Владимир Донев

web

Според речника на чуждите думи компендий, компендиум е съкратено изложение на основните положения в някоя наука, изследване или в цялото поле на познанието. Новият сборник по литературознание - “Теория на литературата. От Платон до постмодернизма” с автори Евгения Панчева, Амелия Личева и Миряна Янакиева, е първият по рода си труд в нашата литературоведска практика, който се опитва да представи в тази насока основните идеи за литературата през вековете до наши дни. Не съществува такъв смел опит в литературоведската ни традиция, в която не липсват основополагащи съчинения в определени области на литературознанието, но е и насъщна необходимостта от качествена съвременна учебна литература. Това най-остро могат да усетят преподавателите по дисциплината “Увод в литературознанието”, чиято задача е в изключително малко часове да представят своята научна област на възраст 24 века, а и да създадат първоначални умения у студентите за избор и използване на различни методи за интерпретация на литературната творба. Може би това съзнание е мотивирало авторките, преподавателки по теория на литературата в СУ “Климент Охридски”, да свършат огромен систематизаторски труд в представянето на дисциплината литературознание.

Компендиумът професионално и задълбочено ни разкрива най-същественото в идеите за литературата в отделните периоди - античност, средновековие, ренесанс, класицизъм, просвещение, немска класическа естетика, романтизъм, литературоведската мисъл на 19 век. Дотук бихме могли да потърсим аналози в нашата хуманитарна традиция в лицето на трудове като “Немска класическа естетика” на Исак Паси и “Западноевропейска литература” на Симеон Хаджикосев. Но приносното, що се отнася до обема на представяните теории за литературата, е, че авторките са се спрели обстойно на развитието на модерното литературознание през 20 век от неговото началото - руския формализъм, до културните и постколониални изследвания в наши дни - всичко 27 очерка. Без да е пресилено, може да се каже, че е създадена една всеобхватна картина за динамиката на литературоведските идеи в този период. Включени са отделни очерци не само за най-влиятелните направления в съвременната литературоведска мисъл, но и за критическите възгледи на големите имена в хуманитаристиката през 20 век - критиката на Ролан Барт, Ханс Роберт Яус, Жил Дельоз, Жак Дерида, Мишел Фуко. Този избор вероятно е продиктуван от представата за мястото на съответните мислители в диалога на идеите през 20 век, но и заради солидната им рецепция, преди всичко като издаване на техните книги в последните 15 години в българската хуманитаристика.

Най-важният въпрос-препятствие при започването на такова грандиозно начинание е концептуален, свързан е с принципите на съставяне, с полето и жанра на образователния дискурс, който трябва да осъществи трудната мисия за представяне на литературната теория. Заглавието на сборника “Теория на литературата. От Платон до постмодернизма” би стъписал неподготвения читател, който може да бъде учуден от размерите на поставената образователна задача. Предизвикателството е в друга посока. Заглавието като че ли съчетава (но само на пръв поглед) две противоположни стратегии за създаване на учебна литература по литературознание - традиционното представяне на теорията като поетика и като история на идеите за литературата. Чрез заглавието и стратегията на сборника авторките не подменят цялото с частта (теория на литературата с история на литературознанието), а като че ли слагат знак за равенство между предмета на литературознанието и историята на литературоведските идеи. Зад този подход, застъпван и от Тери Игълтън в неговата “Теория на литературата”, преведена през 2000 г. и у нас, се крие по-дълбока социокултурна причина, която е обвързана и със съвременното равнище на епистемологичната мисъл.

В началото на миналия век под заглавието на своя учебник “Теория на литературата” (1925) руският формалист Борис Томашевски включва в полето на литературната теория три основни раздела на поетиката: 1. Елементи на стилистиката; 2. Сравнителна метрика; 3. Тематика. В първия раздел авторът използва познатото деление на поетическия език - лексика, семантика и синтаксис, по аналогия с общата структура на езика. Във втория раздел “Сравнителна метрика” представя същността на стихотворния ритъм, а в третата част “Тематика” - включва тематология, мотивика и жанрология. Този модел беше следван дълги години от много съветски теоретици и някои техни български колеги. Зад него оставаше обаче вярата, че е възможно да се центрира предмета на дисциплината около структурата на литературната творба и полето на литературността. Показателно е, че в цялата своя литературоведска дейност проф. Никола Георгиев не събра единственото-побиращо-в-себе-си-познание за литературознание в жанровата форма на учебника. И с пълно право, защото динамиката на литературоведските идеи не застива в разделите на поетиката, а следва махаловидното движение на концепциите, които се разгръщат най-често в яростен конфликт с предходни литературоведски разбирания.

От началото на миналия век до началото на нашия са се променили и представите за създаване на учебници по литературознание до степен, че историята на идеите подменя поетиката като сърцевина на теоретичната дисциплина. В епохата на постмодернизма съжителстват различните разкази, които подриват, а не изграждат един цялостен разказ, нито се подреждат около център бастион, наречен поетика - спокойното и подредено поле на художествената словесност. Затова предизвикателството е било как да се разкаже теорията. Вече отбелязахме, че хронологичният принцип при възникване на съответните концепции е спазен, но и преакцентиран в отделеното място за частни критически практики редом с критическата мисъл на цели направления и школи. Но не в това е майсторството при съшиването на разказа, което са проявили авторките.

Задачата би била непосилна, ако не се конструира разказът съобразно най-същественото, но и ако не се представят аналитично и задълбочено идеите на литературна епоха, направление или литературоведска школа в диалога между отделните концепции, който конструира съзнанието на представящия, на интерпретатора. Така авторките са потърсили “сюжети, общи места и заемки, които обвързват историческите и интелектуалните прекъснатости”. Разказът се съшива не само според хронологичния принцип, а в интертекстова перспектива и улавя живота на идеите, тяхното несекващо махаловидно движение. Уместно е и сегментирането на отделните очерци в по-малки теми-разкази-ядра, които подпомагат диалогичната реакция на читателя. Той може самостоятелно да проследи съответния малък сюжет в структурата на друг очерк. Ето пример в очерка “Критиката на Ролан Барт” - отделните малки разкази са “Почерк и литература”, “Семиологичният проект”, “От творба към текст”, “Смъртта на автора” и др. Така навлизащият в полето на трудното теоретично познание е улеснен да го разбира в съществените концепти, които изграждат малките разкази.

Наративният принцип на “матрьошките” може да се интерпретира като един от най-древните повествователни принципи, но и като постмодерен подход, регистриращ безкрайния семиозис на идеите и евентуалното читателско съшиване на нишки в големия разказ. Така разказът в сборника е заплашен от превръщането си в хипертекст, без начало и край, а историята на теорията може да бъде разказвана до безкрайност в започването на нови диалози между различните идеи за литература.

Трябва да отбележим, че почерците на трите авторки интегрират разказа за теорията на литературата в достъпен език, очистен от излишно усложняване, който подпомага сцепването на отделните очерци и възприятието дори за неизкушения в дилемите на литературоведските драми читател.

Искрено поздравявам колегите за огромния качествен труд и пожелавам на този енергичен екип да продължи работата си в разработката на литературоведската методология в традицията на англоезичните хендбукове, които не само представят, но анализират нагледно и учат “начинаещия” в първите стъпки по избора и усвояването на критически подход към литературната творба.

© Владимир Донев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.03.2005, № 3 (64)

Други публикации:
Литературен вестник, г. 15, № 10, 16-22.3.2005.