ЗА МОЛИЕР - СМЕЛО, НО УБЕДИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Владимир Донев

web

Не са чести случаите, когато млад литературовед се насочва към епохата на класицизма и избира за свой научен дебют високата комедия на Молиер. Необходими са не само литературно-историческа нагласа и отлична ерудиция по западноевропейска литература в духа на позитивистичната традиция, а особена вътрешна честота, която те настройва да разпръснеш купчината наслоени клишета и вкоренени представи, за да се опиташ да надградиш по-задълбочена съвременна интерпретация, основана върху модерни методологически позиции. Става още "по-опасно", ако това е първа книга, която трябва да те заяви като професионалист пред научната колегия, а същевременно и да покаже необходимата степен на евристично мислене, задължителна, но често пренебрегвана черта на научната продукция в "състезанието" за бърза реализация. Три основни черти на изследването "Високата комедия на Молиер - класицистичен канон и фарсова традиция" от Красимир Христакиев - смелост, задълбоченост и перфекционизъм при изграждането на текста и представянето на идеите - ме впечатлиха при прочита на книгата.

Съдържанието на труда включва 6 глави, увод и заключение. В структурата му първите три дяла: "Комедийният жанр и раждането на публиката", "Фарсовата традиция и нравите на елита", "Смехът на Молиер и фигурите на интернирането", създават необходимата теоретично-концептуална основа за конкретен анализ на Молиеровите комедии "Училище за жени", "Тартюф" и "Скъперникът" в останалите три части. Бих искал да се спра на теоретичните основи, от които тръгва авторът, за да постигне синтеза на наблюденията си в своето изложение. Теоретичните постановки са фокусирани в трета глава "Смехът на Молиер и фигурите на интернирането". В нея Кр. Христакиев обобщава своите наблюдения за проявите на фарсовото във високата комедия, подхванати още в предходните два раздела.

Основната теза е, че високата комедия на Молиер "неочаквано предоставя възможността да видим в предстепен някои от типичните персонажи на интернирането", т.е. може да бъде съпоставена с някои дисциплинарни механизми на властта в епохата на класицизма и техните практики през XVII-XVIII век. Красимир Христакиев разгръща становището си, че "Строго регулираното и като резултат "естетизирано” поле на самопринудата, откъдето произтичат и където се потвърждават "жизнените максими” на публиката, открива своя изоморфна проекция в ясната и отчетлива структура на един драматически жанр, най-високия сред ниските". С други думи, влиянието на дисциплинарните механизми в социалната структура, моралните норми и естетическите вкусове в епохата на класицизма е проектирано в типизирането на характерите, оформянето на сюжета, структурата на действието, организирането на централните мотиви, заплитането на интригата, поставянето на перипетии, финалната развръзка.

Ключова е фигурата на безумеца (по терминологията на Мишел Фуко) като фигура на социално и морално алиенирания човек през XVII-XVIII век. Следвайки разработките на Фуко в "История на лудостта", Кр. Христакиев обобщава, че "безумците не са невинните деца на болестта, ощетени от собствената си човешка природа, несправедливо подложени на произвола на някакъв патологичен детерминизъм". Разумният човек, като етически идеал на епохата, открива в образа на безумеца разминаване между намерението и резултата в неговото поведение, което създава "криворазбирания", предизвикващи смях, сравним със спецификата на смеха в комедията на Молиер. Така страстите, прекаляванията в характерите на персонажите, фарсовите елементи могат да бъдат прочетени през "отклоненията" в поведението на безумеца спрямо етиката и вкусовете на обществото в епохата на класицизма.

Идеята на Кр. Христакиев се оказва плодотворна, защото през екрана на етическите норми на епохата се изяснява конкретноисторическият смисъл на естетическите правила при класицизма, които днес повърхностно използваме като клишета, по предписанията на Боало в неговото "Поетическо изкуство", без да осъзнаваме сложната мрежа от властови позиции, отразени в естетическите ценности и произведенията от този литературен период. В подобна перспектива на изследване се прецизират традиционните представи. Предложени са евристични подстъпи за жанра на високата комедия като дидактическа предстепен на интернирането, за лудостта като своеобразен фарс, естетически феномен, напуснал границите на изкуството, за фарсовото като принизено, а не ниско (доближено до карнавалното по версията на Михаил Бахтин) и други ползотворни решения, които несъмнено ще събудят интерес и ще бъдат положително оценени от специалистите.

Тръгвайки от метода на Фуко, разработен в неговите изследвания "История на лудостта", "Археология на знанието", "Надзор и наказание", младият изследвач стъпва върху теоретичните позиции на един от най-авторитетните познавачи на епохата XVII-XVIII век в съвременната хуманитаристика. Постановките на Мишел Фуко са продуктивни в социологията на литературатакато критически подход в днешното литературознание (и не само в социологията, а и в постструктуралната палитра от направления - нов историзъм, cultural studies, колониални изследвания, феминизъм) и е показателно, че Кр. Христакиев е намерил и съидейници на тази основа в своята интерпретация в лицето на френската изследователка Терез Малаши, цитирана в изследването.

Трябва да се открои здравата непротиворечива спойка в триадата Ауербах-Елиас-Фуко, която се оказва ценен фундамент за теоретични и анализационни наблюдения в книгата.

Красимир Христакиев познава и други критически подходи - анализ на поетиката, психологически, структурен подход, разработките на специалисти по Молиер като Р. Бернадет, П. Дандре, Р. Гишмер, но винаги успява да се оразличи и да защити своята гледна точка. Предпочитанията му са към литературно-социологическата перспектива в науката. Критическите подходи в съвременното литературознание са равнопоставени и е необходимо младият учен да избере своя метод и да го следва, познавайки принципите му и осъществявайки в анализите си неговите процедури. Това Кр. Христакиев е постигнал в своя завършен труд убедително, прецизно и задълбочено, с вътрешна посветеност, което ражда плодовете на сгъстеното изложение, богато на идеи, ерудиция, удоволствие от прочита на критическия текст.

© Владимир Донев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.12.2013, № 12 (169)