СЪВРЕМЕННА МЕКСИКАНСКА ДРАМАТУРГИЯ
Предговор

Виолета Бончева

web | Съвременни мексикански драматурзи

В началото на ХХ век е създадена Общност на писателите драматурзи от Мексико. Това обстоятелство провокира желанието на авторите на театрални произведения да съизмерват постиженията си с тези на своите колеги от Испания. Близо двадесет години по-късно, със създаването на група Ulises, започва движението на една авангардна театрална реновация, оглавявано от Ксавиер Вилярутия и Салвадор Ново, които заедно с Родолфо Исигли се посвещават на превода на творби на съвременни автори, като Август Стринберг, Луиджи Пирандело, Хенрих Ибсен, Бернард Шоу, Хенри-Луи Ленорманд, Юджин О`Нийл и още много други.

През 1923 г. се оформя група към театър Orientación, основана от Селестино Горостиса, ангажиран със сценичното новаторство. Именно тази група поставя началото на театралното режисиране с имената на Гордан Крейг, Макс Райнхард и Еруин Пискатор.

През 1950 г. Салвадор Ново слага основите на Teatro de Capilla и представя творби на Самуел Бекет и Йожен Йонеско. За работата на Вилярутия, Ново и Усигли, в UNAM - Universidad Nacional Autόnoma de Mèxico, е известен фактът, че е било поставено началото на кариерата Драматургична литература. Били са формирани цели генерации от актьори, режисьори и драматурзи и благодарение на тях мексиканският театър започва да изгражда своята фасада, както и да третира собствените си проблеми, като за отправна точка избира реалността, в която живее зрителят.

Първият голям мексикански драматург е без съмнение Родолфо Исигли, автор на богата продукция. Най-изтъкнатите му творби са: "Жестикулаторът" (1937), "Полутон" (1937), "Корона от сянка" (1943), "Корона от огън" (1960), "Корона от светлина" (1964) и "Стараците" (1970).

Пристигането на японския режисьор Секи Сано, ученик на Станиславски, в Мексико, предполага огромно влияние на реализма, като техника на игра. Очевидно това е така при постановката на "Трамвай желание" от Тенеси Уйлямс, което включва във формацията една генерация драматурзи със солидно познаване и доминиране на театралната техника. Емилио Карбалидо с "Росалба и ключарят" (1950) или "Роза с двоен аромат" (1985), която се играе цели пет години и има повече от 2500 спектакъла. Луиса Хосефина Ернандес - "Падналите плодни дървета" (1957) и "Моктесума" (1954), чиито творби са начало на нов цикъл в новия мексикански театър.

Именно тази генерация автори провокира необходимост от способни режисьори, които да разбират и асимилират света, отразен в най-новите творби. Появяват се режисьори новатори и такива, ангажирани с експерименталния театър и управлението на съвременните сценични ресурси. Между изтъкнатите имена са тези на Луис де Тавира, Хулио Кастилио, Лудвиг Маргулес, Хосе Луис Иванес, Хуан Хосе Горола.

В мексиканската театрална панорама изтъкнати са Луис Басурто, Хектор Асар, Хуго Аргулес и Висенте Линеро, чиято творба "Зидарите" (1964), се базира на техниката на документалния театър, подкрепен от сензационни процеси, извлечени от ежедневието и историята на страната.

Изтъкнати са още и имената на Оскар Вилегас, Пилар Кампесино, Хуго Хириарт, Хесус Гонсалес Давила, Оскар Лиера, Хуан Товар, Виктор Хуго Раскон Банда, Сабина Берман, Ернан Галиндо и др.

През 1979 г., пиесата на Виктор Банда "Гласове на прага" е финалист за наградата "Тирсо де Молина", Испания, и е наградена с почетен диплом в конкурса за театър. През същата година са премиерите на пиесата му "Нелегалните" (реж. Марио Луна) и на "Учителката Тереса", с която печели Национална премия за театър "Рамон Лопес Веларде" от губернаторството на Сакатекас.

През 1981 г. той написва творбата "Тина Модоти" (реж. Игнасио Ретес, 1982), която печели наградата "Нашата Америка" на университета на Пуебла и Синалоа. "Бели оръжия" ( реж. Хулио Кастилио, 1982), е наградена с наградата "Хералдо" и с наградата на театралната критика "Хавиер Рохас", като най-добър експериментален театър. "Танцът на планинците" (реж. Марио Луна, 1982), печели Награда за театър на десетия международен фестивал за театър "Сервантино".

Виктор Хуго Раскон Банда прави успешни опити в кино жанра. Той става съсценарист на филма "Трудни дни", който получава през 1988 г. наградата "Ариел" за най-оригинален сюжет и "Сребърна богиня" за най-интересна история, написана специално за киното. Съсценарист е и на филма "Да умреш в залива", който печели три статуетки "Сребърната богиня" за най-добър филм, сценарий и режисура през 1990 г.

Ернан Галиндо, който работи главно в Монтерей е също автор многократно премиран: три пъти е носител на наградата за драматургия на UNAL – Автономен университет на Нуево Леон, за творбите си "Дъждовни хора" (2004), "Скритите глупаци" (1992) и "Гадене от праскови" (1990). Той е два пъти носител на Национална премия за театър на Долна Калифорния с творбите си "Деца от сол" (1994) и "Кръгове в градината" (2004). Наградата "Публикация" е за пиесата "Червените обувки на моето сърце" в антологията "Драми Нуево Леон". Финалист е на Юбилеен конкурс за драматургия, Рим, Италия и др.

Творбите на Ернан Галиндо са поставени както в различни градове на Мексико, така също и в Ню Йорк, Сан Диего, Аржентина и Рим, Италия. Неговата книга "Кръгове в градината" е вече издадена. Творбата му "Експрес за Не ме забравяй" се подготвя за 200-годишнината от независимостта на Мадрид. Списание "Tramoya" публикува пиесите “По-хубаво от хляба" и "Експрес за Не ме забравяй". Напоследък режисира своите творби "Куклите на Аркадия", "Децата от сол", "Медиум", "Кръгове в градината". Пиесата му, написана по легендата на маите "Червената ограда", достигна 300 представления в Чиапас.

Един от интересните творци в Монтерей е драматургът Ернандо Гарса. Той поставя творбите: "Денят, който осъмна дъждовен" (1988), театър "Сезони" и Културен дом на Нуево Леон, режисьор Рохелио Виареал, в цикъла "Младата драматургия на Нуево Леон". Другата постановка на "Денят, който осъмна дъждовен" е през 2008 г., в същия театър, по повод 20-та годишнина от нейната премиера, режисьор Канделарио Фермин.

"Сияние в пустинята" и "Светлотъмно" са представени за пръв път в Експериментална зала в Градски театър през 1999 г., а след това и в театър "Калдерон" в гр. Монтерей, режисьор Корал Агире. Пиесите "Две приятелки" и "Между редовете" (неиздавана), са поставени и режисирани от студенти от факултета по сценично изкуство в Автономен университет на Нуево Леон. "Четене от аналоя" и "Елени на лунна светлина", се поставят през 2009 г. в театър "Сезони" и Културен дом на Нуево Леон, под режисурата на Алберто Онтиверос.

Не без значение е и движението на така нареченият "Селски театър", възникнал с цел да доближи това изкуство до индианската общност, която населява горите на Тобаско. В самото начало са били използвани творби на световната литература. Най-популярната постановка е "Кървави сватби" (1933) на Федерико Гарсия Лорка. В тази постановка цялата индианска общност взема участие. В този спектакъл всички са актьори, а сцената - едно село.

По-късно са написани творби още по-близки до реалността от автори, като Хесус Гонсалес Давила, Алехандро Аура, Кармен Боулоса, Луис Марио Монкада, Пилар Кампесино, Сабина Берман, Естела Ленеро, Оскар Лиера, Хорхе Селая, Росио Карийо, Хуго Хариат, Хосе Агустин, Вирхилио Леос.

Всяка година в Мексико се откриват два международни театрални фестивала, чиято надделяващата роля е на този в град Гуанахуато - фестивал "Сервантино".

© Виолета Бончева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.05.2010
Съвременни мексикански драматурзи. Превод от испански Виолета Бончева. Варна: LiterNet, 2010