Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАФЕ ПАРИЖ
Преди да повлече раздърпаните си дантели към земята
нощта галено драска коремите на облаците
тя е като същинска мексиканска котка
с опашка вирната
като палнат фитил
¡Justo!
защото
когато е топло - винаги е прекрасно
отива му всичко -
презрамки кръстосани на гърба
японски ръкав
цепка до улея на задните бузи
най-авангардният модел е
блуза с крилца
чието деколте - дупка
разхлажда два полумесеца
със зърнести върхове
светлините по "Constitucion"
са вързали небето за земята
с кобалтови пояси
а ти изтласкваш погледа си
към мелодията на движението
и едва запазваш самообладание
под снопове млечносветещи банани
на височината на катедралния шпиц
А аз?
Още съм по пътя към кафе "Париж"
там ще се озова директно в Европа
ще се нагълтам с ароматите на френско вино
от френско грозде
и ще се разлея по облегалката на стола
когато засвирят френски шансони
Но още съм по пътя към кафе "Париж"
и си мисля, че ако не стигна до там тази нощ -
няма смисъл да го търся
н и к о г а повече
Внезапно кафе "Париж" ме поглъща
мирише на виолетки
бели свещи и кадифе
салонният mozo
е хубав
копринената папионка покорно лежи на шията му
а ризата направо е засмукала гръдния му кош
панталонът му е застанал зад черната линия на ръба
и предупреждава за много неща
над всичко това
едни такива устни
като узряло манго
с всепоглъщащ цвят-
ад и рай едновременно
изведнъж отнякъде се появява Радка
и тя е с жаден поглед и напукани устни
© Виолета Бончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2004, № 8 (57)
|