* * *

Кого ли ще излъже фарът,
че твърдата земя ни дава
твърда почва под краката.
Припламва метрономно светлината
като надеждата -
на приливи и отливи.
Като моряк с клатушкаща походка
пристъпваш всеки ден унесено,
люлее те морето на надеждата,
а болката при падане е остра.
И все пак изненадите привличат,
да търсиш неизследваната суша -
тя е жена, която те препъва,
но бог си, ако някак я спечелиш.
Праха отупвай всеки ден, отново
превързвай болките, лекувай раните,
вкуси от сладостта на неизвестното -
и фарът на надеждата ще свети.

© Таня Димова, 2003
© Издателство LiterNet, 02. 11. 2003
=============================
Първо издание, електронно.