* * *

Дърветата, удавени в мъглата,
обречено протягат тънки пръсти
към слънцето, потънало във спомени
за младостта си - някога, през лятото.
И птиците изгубват се в мъглата,
просмукала се в малките им мозъци;
опразнени, изстинали гнездата
сънуват птича глъч и малки пиленца.
И хората са призрачно неясни,
загърнати във тънките си дрешки -
спестена топлина, спестено пладне.
И сянката на есенната нежност,
в която се спасява самотата.

© Таня Димова, 2003
© Издателство LiterNet, 02. 11. 2003
=============================
Първо издание, електронно.