Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛЕД ПРАЗНИКА
Щом празничните звуци отшумяха
и вечерта от глъч се умори,
огньовете в небето догоряха,
а Дионисий чашата си скри.
Луната се огледа в локва с вино,
със напръстник оттам отпи.
Усещането беше несравнимо,
прочетох го във лунните очи...
Притихналите улици заспаха,
останахме съвсем сами...
Ръцете ти - горещи бяха,
а устните - рисуваха звезди...
Попаднахме във плен на Афродита,
празнувахме следпразнично, нали?
Днес, дъщеря ни често ме разпитва -
къде сме се открили Аз и Ти...
© Румяна Симова, 2004
© Издателство LiterNet,
27. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.
|