ЗА ПЪТИЩАТА НА САМОПОЗНАНИЕТО

Румяна Дамянова

web

Книгата на Пенка Ватова "Идентичности" (Литератерни и културни образи на идентичността)" попада в едно актуално дискусионно поле на съвременната хуманитаристика с позициите, които заема по отношение на въпроса за изграждането, защитата и отстояването на литературната и културната идентичност през българския 20. век. Работени през последните няколко години, различните текстове в книгата са опит да бъде очертан профилът на един сложен и динамичен процес, започнал от 19. век и продължаващ до днес - процесът на изграждане и утвърждаване на идентичността (колективна и индивидуална), идентичност, видяна през визията на твореца и творчеството.

"Идентичности" е синтезна книга - тя събира в себе си онова, което е вълнувало П. Ватова при изследването на авторската саморефлексия у различни по творчески потенциал и реализация писатели. Творческото самосъзнание е видяно в отговорната позиция на идентифициращо и реконструиращо времето, когато се е утвърждавала българската културна и литературна идентичност, същевременно е проследено през една гъвкава оптика на съизмерване на процеси и явления от целия 20. век.

С ерудираност и литературоведски усет (доказани и с въвеждащите думи, оформящи концептуалната рамка на книгата) Пенка Ватова заявява за своята основна задача - да изследва "идентичността във времена на промени". Тя се обръща към идентифицирането - личностно, национално - не толкова като историческа процесуалност, а по-скоро открива праговете в самопознанието, които неизбежно трябва да бъдат преминати от различни по творчески заряд автори, за да се открият жалоните на идентификацията. И най-интересното сред тази сложност от изследователски ракурси е именно търсената ситуация на историческата, културната, политическата, социалната промяна, която неизбежно поражда, а често и налага самовглеждане, авторефлексивно себеоценяване. В едно такова преплитане и осъзнаване на "разколебаните граници на идентичността", на търсене на самите себе си "героите" на книгата на П. Ватова преоткриват своето място в света. Образите на това преоткриване са интересни, почти фотографски точни, но същевременно и силно динамични - те оставят свободни валенции за други прочити, за други възможни проекции на самопознанието. И в тази гъвкавост на изследователския поглед се съзира една особена щедрост на анализа - той обхваща времена, събития и хора, прокарва перцептивни нишки с отделни изяви в творчеството на самите разглеждани автори, но запазва онази необходима дистанция (историческа и същевременно естетическа), която ги обособява като обект на критически погледи. Опирайки се на основната концептуална призма - опозицията "свое - чуждо" и нейното тълкуване, авторката избягва рисковете, които поражда една популярна като изследователски проблем област, защото засяга неназовани досега в съвременната наука акценти в творчеството на разглежданите автори.

И двата дяла в книгата търсят именно обобщаващата визия спрямо релефите на литературната картина от края на 19. и началото на 20. век, а също и възможността за литературоведско осмисляне на значими за литературната история творци и творби. Към подобни наблюдения насочва още първият текст в книгата: "За своето и несвоето, познатото и непознатото", където П. Ватова прави оригинален съпоставителен прочит на два пътеписа - "До Чикаго и назад" от Алеко Константинов и "Пътни впечатления" на Стефан Панаретов, откривайки неподозирани полета на досег между двата текста и двамата творци. Посветените на Антон Страшимиров две части - "Опитът на народоведа" и "На страната на своя народ" са друг поглед към годините на борби и страдания в българското културно пространство, години не по-слабо заявяващи нуждата от утвърждаване на идентичното като образ и тема. През ракурса на народностното като опит и пример авторката представя и сложната съдба на културно търсачество сред българската диаспора в Унгария ("От етноцентризъм към културна универсалност"). Свое място в корпуса на книгата заема и актуалният прочит на поезията на Хр. Смирненски "Идентификации на бунта в поезията на Христо Смирненски", който е принос към този толкова отговорно дискутиран проблем. П. Ватова разглежда символните образи в поезията на Смирненски, като  ги  назовава "емблематични" за поетическия му език. Акцентът в анализа е върху два образа - на изригващия вулкан, интерпретиращ библейския мит за изригването на Божия гняв, разглеждайки го върху творби като "Бунтът на Везувий", "Бурята в Берлин", "Да бъде ден!" и др., и на мащабния образ на Спартак. Тя ги приема като емблематични източници за създаването на символните полета в поезията на Смирненски. Двата образа, изведени от библейски и евангелски текстове, на практика изграждат образно-символната система на поезията на Смирненски.

Конструирането на културния и литературния образ на българската идентичност е сложен и противоречив процес, имащ своето начало още през епохата на Българското възраждане. Неговото продължение през 20. век поставя нови условия пред литературоведските търсения, извеждайки в основен акцент творческата личност и нейното творческо самопознание, критично проследени в статията за Вл. Василев. Този текст сякаш свързва двете части на книгата: едната - насочена към по-едрите щрихи на националната идентичност, родена в търсачество, в недоверие и борби; другата - насочена към драматичната съдба на твореца от втората половина на 20. век, "с накърнено единство, подменена самоличност, драматично разнолик" (с. 6). Именно разбирането на именития литературен критик за творец и творческа личност (а също и тяхното концептуално разграничаване) е ядрото на изследването за Вл. Василев. П. Ватова извежда своите наблюдения от някои недотам известни или позабравени статии от силното време на "Златорог" - "Хулиганството в литературата" (1927), "От пет години насам" (1928), "Звездата на Багряна" (1931), "От 1920 до днес. Кръгът на индивидуализма в литературата ни. Николай Райнов" (1932), "Именно на ясни позиции" (1940) и други.

"Образи на самопознанието в лириката на Ат. Далчев" и "Самопознаващият се аз в поезията на Ал. Вутимски" са два важни изследователски текста, защото най-пряко диалогизират с концептуалния замисъл на книгата. В тях П. Ватова аналитично очертава сложните параметри на своето като авторска рефлексия, очертавайки богатия изследователски образ на двамата поети. Все в такава посока е и друг текст от книгата - "Човешката идентичност в "модерните времена", тълкуващ някои основни положения в неординерната проза на Св. Минков от 20-30-те години на 20. век. А размислите върху творчеството на двама млади творци от края на 20. век - В. Славов и Ив. Христов, дооформят образа на литературната идентичност, конструирана в българската литература от 20. век.

Особен акцент в книгата внася частта "Георги Рупчев: поезия на идентификациите" . Тя е поклон - пред поета, приятеля, колегата. Същевременно е силно изживян и дълбоко премислен текст за драмата на осъзнаването на собствения потенциал и ограничеността на земното време, на желанието за прекъсване на космическата верига, породена от живота, но и застрашаваща го. Поезията на останалия млад поет Г. Рупчев е разгледана през два важни ракурса: параметри на времето и параметри на персоналистичността. Тежката повеля на поезията му - да носи кръста на едно неразбрано и обречено поколение ("И като стока в магазин - излизаме от мода..."), преминава през екзистенциалната тъга на осъзнаването ("А какви сме. //И ние не знаем това").

Книгата на Пенка Ватова "Идентичности (Литературни и културни образи на идентичността)" не е само нужна и важна книга, тя е и изключително увлекателна - неусетно критическите текстове откриват нови светове, в които читателят намира сред познатите опори на идентификациите нещо ново и различно, което наистина ще му даде отговори на много въпроси, поставени от настъпилите "модерни времена".

© Румяна Дамянова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 2
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2008, № 8 (105)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 2.