|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ФОЛКЛОРНИ И ДИАЛЕКТОЛОЖКИ ПРОУЧВАНИЯ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА НА УЧЕНИЦИ БИЛИНГВИ Николина Чакърова, Радка Добрева В ОУ „Хр. Смирненски“ - Дулово, се обучават ученици от четири етноса: български, турски, ромски и татарски. Процентът на ромите и татарите е сравнително малък, а на българчетата и турчетата е почти равен. Необходимо е още едно уточнение: билингвите могат да се разделят на ученици от града и ученици от съседните села (Поройно, Черник, Раздел и др.). Ако учениците билингви се нуждаят от по-специално внимание и работа, то към децата от селата то е двойно по-необходимо. Почти за 50% от учениците българският език е втори след майчин турски или ромски. Като имам предвид, че някои от учениците билингви се притесняват, когато общуват на български език, от правоговорните грешки в клас, решихме, че с фолклорните и диалектоложките изследвания ще им предоставим възможност за преодоляване на езиковата бариера, възможност да се преборят сами със своята стеснителност, да проявят творчество и инициативност. Познаваме добре учениците си и знаем, че общуването на село извън училище се осъществява само на турски език, което е една от предпоставките за слабото владеене на български език. Овладяването на български език от учениците билингви е сложен процес, който трябва да се осъществява не само в училище. Поставихме си следните цели:
Фолклорните и диалектоложките проучвания позволяват да се усвоят нови знания. Тази форма на работа упражнява четирите основни дейности, свързани с овладяването на езика: слушане и разбиране (говорене), четене и писане. В 5. клас при изучаването на български словесен фолклор допълнителна задача, която съпътства предвиденото по учебна програма, е подготовката и провеждането на фолклорното проучване. За изпълнението на тази задача учениците работят от два до три месеца, което е необходимо за подготовката на обобщаващите уроци върху български словесен фолклор. Задачата има практико-приложен характер. При нея се упражнява устната и писмената реч. Въпреки допълнителното натоварване интересът у децата е огромен. Практиката ни убеждава, че особено им допадат приказки, песни, пословици, поговорки и др. Задачите се поставят три месеца преди края на първия срок в 5. клас. Ученикът трябва да си избере подходящ събеседник (информатор), задължително над 65-70-годишен, с добра обща култура и с широки познания в областта на фолклора (при избора помагат родителите). За да са достоверни и обективни, петокласниците записват име, години, пол, образование, професия, местоживеене на събеседника. След това започват работа по отделни раздели - песни, приказки, наричания, легенди, пословици, поговорки, гатанки, баяния. Те с радост откриват съответствия, например в поговорките на турски и български език, общи моменти и в празниците и обичаите. Стремежът е фолклорните произведения да бъдат оригинални, да няма повторяемост. При представянето в клас става истинска надпревара, създава се атмосфера на силни положителни емоции, формира се мотивация за изява у всяко дете. Учениците разбират, че и на български език, и на турски език баянията имат една цел - да помогнат, да спасят, да внушат вяра и да дадат смелост. Този вид работа прави петокласниците билингви по-самоуверени и изживяващи себе си като първооткриватели. С проучванията обучението по български език и литература излиза извън класните стаи, без това да е самоцелно, комуникативните способности на децата се повишават, те успешно преодоляват трудностите в общуването на български език: употребата на правилен граматичен род, образуването на множествено число. Учениците билингви разбират, че в българския език прилагателните имена се променят по род, докато в турския език - не; че предлозите, съюзите, частиците изразяват по друг начин отношенията между частите на речта. Фолклорни проучвания използваме и в работата по СИП по български език и литература. От 18 ученици 5-има са билингви, но всички направиха фолклорни проучвания. На въпроса, дали работата ги е затруднила, всички отговориха отрицателно, а на въпроса, дали им е доставила удоволствие, общият отговор бе утвърдителен. Наблюденията са, че преобладават грешки в устната реч, а при писане се допускат по-малко, особено при този вид работа, за която учениците имат достатъчно време, а не ограничено в рамките на един учебен час. Фолклорното проучване обогатява речника на учениците, при употребена диалектна дума те записват книжовното й съответствие. Богатият речников запас пък е основа за формиране на граматични понятия и овладяване нормите на съвременния български книжовен език. Фолклорното проучване е допълнително средство за установяване на пропуските и набелязване на мерки за отстраняването им. Събраните материали се съхраняват в кабинета по български език и литература, обогатяват го и се използват в по-нататъшната работа като помощно средство. Учениците усвояват трайни речеви умения и умения за изследователска дейност, а това пък отговаря на порасналите им потребности. Самостоятелното издирване, осмисляне и записване на фолклорни текстове помага за разбирането на художествения език, придобиват се умения за използването му при писане на съчинения с творчески характер. При диалектоложките проучвания в 8. клас организацията на работа е същата, като основно се описват обичаи от Добруджа (годеж, сватосване, сватби, огнени седенки, есенна седянка навън и др.). Тук по-съществената задача е обработването на диалектоложкия материал (записват се диалектни изрази и книжовното им съответствие). Изследва се предимно местният диалект. Една от домашните работи, които поставяме при изучаването на фолклорни творби, е да се запише приказка, разказана от най-възрастния член на семейството или от най-възрастния човек, когото децата познават. При записаните български приказки се откриват общи мотиви с турски приказки, които учениците с турски етнически произход знаят. Истинско удоволствие на учениците доставя сравняването между любимите герои Хитър Петър и Настрадин Ходжа. В заключение може да обобщим, че средата, в която живеят половината от моите ученици, е двуезична, а за ромите се явява и триезична. Учениците, чийто майчин език е различен от българския, проявяват изключителен интерес към фолклорните проучвания. Социалните им контакти се обогатяват. Получават възможност за личностна изява, стимулират се творческите им способности. Резултатите, до които стигнахме чрез работата в група за СИП по български език и литература по критерия владеене на българския език - писмено и устно, са:
Обобщаващите изводи са:
© Николина Чакърова, Радка Добрева Други публикации: |