Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗНАЦИ I
web | Памет
за подробности
Само ти разпознаваш мъглата,
онази мъгла, която пада неумолимо
и безутешно.
Одрипавели пазари, лениви улици,
сънени дворчета, есента ни обзема.
Прекосяваме празния град
един с друг преизпълнени.
В главозамаяния следобед
предупредително
програква латерна: "Ще минат може би години..."
Пада мъглата, мъглатамъглатамъглата,
олюлява се екзотичното цвете на тайната,
един от двама ни ще прекърши стеблото.
...ароматът пронизващ слабостта в коленете
пръстите вкопчени а годините минаха
въздухът пламнал изпепелените устни
изтлява дъхът а годините минаха
лицата изопнати в сумрака шарят очите
по ръба на отвъдното а годините минаха...
Един от двама ни ще прекърши стеблото
и ръката му ще изсъхне в мъглата,
в онази мъгла, която пада отчаяно
и невинно.
© Мирела Иванова,
© Издателство LiterNet,
16. 12. 2003
=============================
Публикация в: Мирела Иванова "Памет за подробности",
С.: ИК "Пан", 1992.
|