Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РЕЧИТАТИВ
web | Памет
за подробности
Възможно е и да не ме очакваш,
аз закъснях със сто години.
Не искам да се оправдавам,
ала какво са сто години да потъмнее паметта,
лъжата да поскъпне, реките да ръждясат.
Какво, щом времето не се помръдваше...
/...и камък в гърлото му втъкнат,
и камък на врата му вързан,
и камъните падат от небето./
Очите ти са пурпурни от преумора,
красив си, още по-красив и най-красив,
някъде ми се губят бог, две брошки от сребро
и две надежди, сърп и чук, и смелостта
да ти призная, как да ти призная,
че те сънувам вече сто години...
/...когато камък в гърлото ми втъкнат,
когато камък на врата ми вързан,
когато камъните падат от небето./
Не искам да се оправдавам,
играх си с думите като със зарове,
а те прогаряха дланта ми,
душата ми сушаха, стопяваха ми тялото,
сега съм клечка и стоножка,
нозете ми не ме държат от сто години...
/...защото камък в гърлото ми втъкнат,
защото камък на врата ми вързан,
защото камъните падат от небето./
Възможно ли е да не ме очакваш?
© Мирела Иванова,
© Издателство LiterNet,
16. 12. 2003
=============================
Публикация в: Мирела Иванова "Памет за подробности",
С.: ИК "Пан", 1992.
|